Животът минава като на лента: Какво виждаме, когато умираме
„ Да ти мине животът на лента “ е израз, който се употребява за стресови обстановки, в които човек е изплашен, обезпокоен и се усеща в заплаха.
Понякога се употребява от хора, които са били в кома, в животозастрашаваща обстановка или, с други думи, на прага на гибелта.
И въпреки че тази фраза има по-скоро разказвателен темперамент, се оказва, че за такова чувство може да има и действителни обстоятелства. Ново изследване на мозъчната интензивност при умиращи хора дава забавни детайлности за процесите, които се случват в последната фаза от живота.
Учени неотдавна съумяват да сканират и запишат мозъчните талази на човек в предсмъртно положение. Пациентът е 87-годишен мъж, откаран в болница след тежко рухване. Лекарите употребяват електроенцефалограф (ЕЕГ), инсталация, която улавя мозъчната активност, до момента в който се пробват да спасят мъжа, който получaва сърдечен арест.
Това обаче не е първият случай, в който е осъществявано сходно проучване. Има записи на пациенти, които са били на животоподдържаща терапия и са оживели. При тях обаче данните не са толкоз подробни. Въпросният случай е първият прочут, при който има детайлна картина на протичащото се в мозъка преди гибелта.
„ Години наред пациенти описват парадоксални неща за прекарванията си, когато са били покрай гибелта. Това е доста забавно, защото наподобява тези картини се появяват в някои области на мозъка тъкмо преди той да се „ изключи “ поради настъпването на гибелта “, споделя Сам Парниа, шеф на отдела за реанимационни проучвания в NYU Langone, пред Popular Mechanics.
В предишното се говореше, че това са просто анекдоти, добавя той.
„ Но след по-задълбочени изследвания такива феномени се откриват при към 10% от хората, т.е. към 800 млн. души по света “, споделя Парниа.
При случая с 87-годишния пациент лекарският екип съумява да запише към 15 минути от мозъчната му активност преди гибелта. Анализът им се концентрира върху 30-те секунди преди и след прекъсване на сърдечната активност.
Забелязват се промени в мозъчните талази, участващи във функционалности като обработка на информация, памет и усещания. Същите се задействат и при сънища. Според научния екип това значи, че мозъкът „ извиква мемоари “.
„ Най-интересното е, че това се случва тъкмо преди мозъкът да изключи. Т.е. резултатите от изследването поддържат описания на видяното от пациенти “, споделя Парниа.
Изводите обаче не могат да се смятат за дефинитивни, тъй като въпросният пациент е бил в неприятно здравословно положение. Той е имал кървене и отичане на мозъка, както и гърчове. Освен това години наред е приемал медикаменти срещу припадъци. Това в допълнение понижава достоверността на данните, както и на разбора.
Лекарите не са имали опция да сканират мозъка на същия човек в крепко положение, с цел да създадат съпоставяне. Така че теорията „ животът минава като на лента “ си остава просто съмнение, въпреки и към този момент подкрепена с някои доказателства.
Лекарите, работили с този пациент, пишат, че се вижда „ кръстосано свързване “ на алфа и гама мозъчните талази. Същият развой се следи при здрави хора, които си напомнят нещо, т.е. може да се твърди, че с умиращия пациент се е случило нещо сходно.
По предписание алфа вълните се свързват с координацията и способността за учене. Гамата пък се задействат при действия като запомняне, централизация и нараснала зоркост.
До сходни заключения стигат и учени от университета в Мичигън. Те откриват нараснала интензивност на гама вълните при двама пациенти в кома, които умират след сърдечен арест. В тяхното проучване се показва, че защото гама вълните са свързани със съзнанието, най-вероятно в мозъка се задейства зоната, виновна за сънищата.
„ Механизмите и смисъла на тези процеси не са изучени до край, само че те демонстрират, че и умиращият мозък може да бъде деен “, се споделя още в проучването.
Иначе казано – не може напълно да се изключи опцията за прекосяване като „ на лента “ на събития от живота.
Преди мозъкът да се изключи, в него се задействат зони, които са потиснати при естественото действие, т.е. при ежедневното осъществяване на разнообразни задания, твърди Парниа.
Според него това са „ аспекти от действителността при гибел, до които нормално нямаме достъп “.
Към момента не е допустимо да се съберат повече данни за протичащото се при гибелта, тъй като това положение на мозъка би трябвало да бъде съпоставено с естественото, т.е. човек би трябвало да бъде следен обширно и в двете обстановки.
„ Тъй като при здрави хора не се чака да настъпи съдбовен излаз, ние можем да следим в болнични условия единствено хора със мощно влошено здравословно положение “, написа в изследването от Ню Йорк.
Това, че са съумели да изследват 87-годишния обречен на смърт пациент несъмнено е случайност. Лекарите от Мичигън пък показват, че изследванията би трябвало да се разширят върху по-голям брой пациенти. И може би един ден ще е ясно какво вижда човек, когато умира.
Понякога се употребява от хора, които са били в кома, в животозастрашаваща обстановка или, с други думи, на прага на гибелта.
И въпреки че тази фраза има по-скоро разказвателен темперамент, се оказва, че за такова чувство може да има и действителни обстоятелства. Ново изследване на мозъчната интензивност при умиращи хора дава забавни детайлности за процесите, които се случват в последната фаза от живота.
Учени неотдавна съумяват да сканират и запишат мозъчните талази на човек в предсмъртно положение. Пациентът е 87-годишен мъж, откаран в болница след тежко рухване. Лекарите употребяват електроенцефалограф (ЕЕГ), инсталация, която улавя мозъчната активност, до момента в който се пробват да спасят мъжа, който получaва сърдечен арест.
Това обаче не е първият случай, в който е осъществявано сходно проучване. Има записи на пациенти, които са били на животоподдържаща терапия и са оживели. При тях обаче данните не са толкоз подробни. Въпросният случай е първият прочут, при който има детайлна картина на протичащото се в мозъка преди гибелта.
„ Години наред пациенти описват парадоксални неща за прекарванията си, когато са били покрай гибелта. Това е доста забавно, защото наподобява тези картини се появяват в някои области на мозъка тъкмо преди той да се „ изключи “ поради настъпването на гибелта “, споделя Сам Парниа, шеф на отдела за реанимационни проучвания в NYU Langone, пред Popular Mechanics.
В предишното се говореше, че това са просто анекдоти, добавя той.
„ Но след по-задълбочени изследвания такива феномени се откриват при към 10% от хората, т.е. към 800 млн. души по света “, споделя Парниа.
При случая с 87-годишния пациент лекарският екип съумява да запише към 15 минути от мозъчната му активност преди гибелта. Анализът им се концентрира върху 30-те секунди преди и след прекъсване на сърдечната активност.
Забелязват се промени в мозъчните талази, участващи във функционалности като обработка на информация, памет и усещания. Същите се задействат и при сънища. Според научния екип това значи, че мозъкът „ извиква мемоари “.
„ Най-интересното е, че това се случва тъкмо преди мозъкът да изключи. Т.е. резултатите от изследването поддържат описания на видяното от пациенти “, споделя Парниа.
Изводите обаче не могат да се смятат за дефинитивни, тъй като въпросният пациент е бил в неприятно здравословно положение. Той е имал кървене и отичане на мозъка, както и гърчове. Освен това години наред е приемал медикаменти срещу припадъци. Това в допълнение понижава достоверността на данните, както и на разбора.
Лекарите не са имали опция да сканират мозъка на същия човек в крепко положение, с цел да създадат съпоставяне. Така че теорията „ животът минава като на лента “ си остава просто съмнение, въпреки и към този момент подкрепена с някои доказателства.
Лекарите, работили с този пациент, пишат, че се вижда „ кръстосано свързване “ на алфа и гама мозъчните талази. Същият развой се следи при здрави хора, които си напомнят нещо, т.е. може да се твърди, че с умиращия пациент се е случило нещо сходно.
По предписание алфа вълните се свързват с координацията и способността за учене. Гамата пък се задействат при действия като запомняне, централизация и нараснала зоркост.
До сходни заключения стигат и учени от университета в Мичигън. Те откриват нараснала интензивност на гама вълните при двама пациенти в кома, които умират след сърдечен арест. В тяхното проучване се показва, че защото гама вълните са свързани със съзнанието, най-вероятно в мозъка се задейства зоната, виновна за сънищата.
„ Механизмите и смисъла на тези процеси не са изучени до край, само че те демонстрират, че и умиращият мозък може да бъде деен “, се споделя още в проучването.
Иначе казано – не може напълно да се изключи опцията за прекосяване като „ на лента “ на събития от живота.
Преди мозъкът да се изключи, в него се задействат зони, които са потиснати при естественото действие, т.е. при ежедневното осъществяване на разнообразни задания, твърди Парниа.
Според него това са „ аспекти от действителността при гибел, до които нормално нямаме достъп “.
Към момента не е допустимо да се съберат повече данни за протичащото се при гибелта, тъй като това положение на мозъка би трябвало да бъде съпоставено с естественото, т.е. човек би трябвало да бъде следен обширно и в двете обстановки.
„ Тъй като при здрави хора не се чака да настъпи съдбовен излаз, ние можем да следим в болнични условия единствено хора със мощно влошено здравословно положение “, написа в изследването от Ню Йорк.
Това, че са съумели да изследват 87-годишния обречен на смърт пациент несъмнено е случайност. Лекарите от Мичигън пък показват, че изследванията би трябвало да се разширят върху по-голям брой пациенти. И може би един ден ще е ясно какво вижда човек, когато умира.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ