Да оцелееш в битка с полярна мечка: Налапа главата ми с челюстта си и започна да я дъвче
Да те нападне бяла полярна мечка сигурно е прекарване, което никой не желае да преживее. Сред тези, които са го изпитали обаче, е американският екскурзиант Мат Дайър , юрист от Мейн, при който основната дума е тъкмо последната - преживее.
(Видеото е архивно: Мечка краде храна от супермаркет цяла нощ)
Защото Мат е един от малцината, които са видели гибелта в очите по най-бруталния вероятен метод, само че все пак през днешния ден е жив, с цел да може да споделя за ужасяващата си среща с хищника. По принцип, полярните мечки заобикалят контакт с хората и атакуват единствено, в случай че ни възприемат като опасност или източник на храна в интервал, в който страдат от сериозен апетит.
При сходни условия, те са извънредно рискови и нападателни, защото са безусловно непредвидими. Ужасяващи са и поради размерите си, смятат се за най-големия сухоземен див звяр, който е кадърен да нанася жестоки рани и контузии - като тегло стигат до 700 кг. при мъжките екземпляри и към 2 метра височина .
А в този момент си представете какво е изпитал Мат при срещата с мечката в планините Торнгат в северната част на канадската провинция Нюфаундленд и Лабрадор. Той е на туристическа отмора до парка дружно с още шестима другари, като неблагоразумно вземат решение да преспят в палатка , разчитайки че към тях има електрическа ограда.
Уви, това изобщо не спряло гладния звяр, който с лекост раздрал мрежата. Секунди по-късно групата се разсънва от ужасяващите писъци на Мат.
" Видях единствено по какъв начин мечката го издърпа от палатката и го отнесе ", споделя пред CBS News близкият му другар Ричард Айзенбърг, който е в прилежащата палатка. Далеч по-страховити обаче са спомените на самия Мат.
" Около 2.30 усетих, че нещо ме бута и се разсъниха. Бях по тил и видях сянка върху палатката, като ми трябваше известно време да осъзная, че са големи мечешки лапи. Започнах да викам, а тя раздра плата и стартира да ме дере ". Мечката го захапва за главата и го издърпва на открито.
" Беше безусловно нереално. Налапа главата ми с челюстите си и стартира да я дъвче, като че ли е коркова запушалка. А дъхът й вонеше извънредно ", спомня си той в изявление за Portland Press Herald. Тогава си дава сметка, че ще почине. " Усещах по какъв начин костите на врата и черепа ми, където ме беше захапала, пукат. И някак се помирих, че идва неизбежното. Казах си - на всеки се случва в някакъв миг, явно просто е пристигнало и моето време. Но ми се искаше да е по различен метод ".
Съдбата обаче бе решила друго. Приятелите му пускат сигнална ракета, която стряска мечката и тя пуска плячката си. Побягва, след което стопира и по-късно се връща . Инстинктивно Мат стартира да се преструва на мъртъв - чел е, че това е най-хубавият метод да оцелееш при среща с хищника. И фактически, животното се отхвърля и се отдалечава в незнайна посока.
В това време останалите към този момент са към него и го връщат в лагера. Айзенбърг е някогашен доктор и е наясно с провалите му. " Беше явно, че мечката го е държала за главата, тъй като имаше купища прободни рани по главата и към врата ". Макар и да разполагат единствено с дребен комплект за първа помощ, оказва помощ с главното, тъй че да закрепи ситуацията , до момента в който извиканият медицински хеликоптер дойде. А това се случва цели 6 часа след ужасяващата среща.
" Нямаше по-щастлив тон за всички ни от този на хеликоптера, който кацаше. Преживяхме извънредно време освен поради терзанието за Мат, само че и тъй като се опасявахме, че мечката може да се върне или още по-лошо, да се върне с други ", напомня си Айзенбърг.
Пострадалият е откаран незабавно в болница в Квебек, а по-късно изместен в интензивното поделение на общата болница в Монреал . Прекарва там седмици. Има пукнати прешлени на врата, раздрана сънна артерия и счупена челюст . По черепа му има големи ран и, които могат да се инфектират, а зъбите на хищника са пробили дупка в едната му ръка . Белият му дроб е колабирал, ларинксът е с контузия, поради която изобщо не може да приказва ... и все пак Мат оцелява.
Превръща се в един от дребното хора на земята, оживели след борба с бяла мечка . Сега е от тези хора, които освен описват историята си, само че и се грижат да не се случи на различен . И с наслада предизвестява всички авантюристи в никакъв случай да не свиват лагер наоколо до сходни хищници. " Те са големи, гладни и не са пухкави, отзивчиви създания. Затова просто не допускайте моята грешка ".
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
(Видеото е архивно: Мечка краде храна от супермаркет цяла нощ)
Защото Мат е един от малцината, които са видели гибелта в очите по най-бруталния вероятен метод, само че все пак през днешния ден е жив, с цел да може да споделя за ужасяващата си среща с хищника. По принцип, полярните мечки заобикалят контакт с хората и атакуват единствено, в случай че ни възприемат като опасност или източник на храна в интервал, в който страдат от сериозен апетит.
При сходни условия, те са извънредно рискови и нападателни, защото са безусловно непредвидими. Ужасяващи са и поради размерите си, смятат се за най-големия сухоземен див звяр, който е кадърен да нанася жестоки рани и контузии - като тегло стигат до 700 кг. при мъжките екземпляри и към 2 метра височина .
А в този момент си представете какво е изпитал Мат при срещата с мечката в планините Торнгат в северната част на канадската провинция Нюфаундленд и Лабрадор. Той е на туристическа отмора до парка дружно с още шестима другари, като неблагоразумно вземат решение да преспят в палатка , разчитайки че към тях има електрическа ограда.
Уви, това изобщо не спряло гладния звяр, който с лекост раздрал мрежата. Секунди по-късно групата се разсънва от ужасяващите писъци на Мат.
" Видях единствено по какъв начин мечката го издърпа от палатката и го отнесе ", споделя пред CBS News близкият му другар Ричард Айзенбърг, който е в прилежащата палатка. Далеч по-страховити обаче са спомените на самия Мат.
" Около 2.30 усетих, че нещо ме бута и се разсъниха. Бях по тил и видях сянка върху палатката, като ми трябваше известно време да осъзная, че са големи мечешки лапи. Започнах да викам, а тя раздра плата и стартира да ме дере ". Мечката го захапва за главата и го издърпва на открито.
" Беше безусловно нереално. Налапа главата ми с челюстите си и стартира да я дъвче, като че ли е коркова запушалка. А дъхът й вонеше извънредно ", спомня си той в изявление за Portland Press Herald. Тогава си дава сметка, че ще почине. " Усещах по какъв начин костите на врата и черепа ми, където ме беше захапала, пукат. И някак се помирих, че идва неизбежното. Казах си - на всеки се случва в някакъв миг, явно просто е пристигнало и моето време. Но ми се искаше да е по различен метод ".
Съдбата обаче бе решила друго. Приятелите му пускат сигнална ракета, която стряска мечката и тя пуска плячката си. Побягва, след което стопира и по-късно се връща . Инстинктивно Мат стартира да се преструва на мъртъв - чел е, че това е най-хубавият метод да оцелееш при среща с хищника. И фактически, животното се отхвърля и се отдалечава в незнайна посока.
В това време останалите към този момент са към него и го връщат в лагера. Айзенбърг е някогашен доктор и е наясно с провалите му. " Беше явно, че мечката го е държала за главата, тъй като имаше купища прободни рани по главата и към врата ". Макар и да разполагат единствено с дребен комплект за първа помощ, оказва помощ с главното, тъй че да закрепи ситуацията , до момента в който извиканият медицински хеликоптер дойде. А това се случва цели 6 часа след ужасяващата среща.
" Нямаше по-щастлив тон за всички ни от този на хеликоптера, който кацаше. Преживяхме извънредно време освен поради терзанието за Мат, само че и тъй като се опасявахме, че мечката може да се върне или още по-лошо, да се върне с други ", напомня си Айзенбърг.
Пострадалият е откаран незабавно в болница в Квебек, а по-късно изместен в интензивното поделение на общата болница в Монреал . Прекарва там седмици. Има пукнати прешлени на врата, раздрана сънна артерия и счупена челюст . По черепа му има големи ран и, които могат да се инфектират, а зъбите на хищника са пробили дупка в едната му ръка . Белият му дроб е колабирал, ларинксът е с контузия, поради която изобщо не може да приказва ... и все пак Мат оцелява.
Превръща се в един от дребното хора на земята, оживели след борба с бяла мечка . Сега е от тези хора, които освен описват историята си, само че и се грижат да не се случи на различен . И с наслада предизвестява всички авантюристи в никакъв случай да не свиват лагер наоколо до сходни хищници. " Те са големи, гладни и не са пухкави, отзивчиви създания. Затова просто не допускайте моята грешка ".
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ