Да търсиш, откриваш и документираш корабокрушения е работа, която изисква

Да търсиш, откриваш и документираш корабокрушения е работа, която изисква доста умения и знания, а експертите в тази област по света са малко. Това споделя Крум Бъчваров - доцент по подводна археология в департамента по антропология и морски проучвания в Университета на Кънектикът.

Той преподава и работи в Съединените щати, само че дружно доктор Драгомир Гърбов и Центъра за подводна археология в Созопол си слагат за цел да развият подводната корабна археология у нас.

Разкопки на потънали кораби у нас са правени през 2000 година в залива южно от така наречен нос Урдовиза, а Международният черноморски археологически план в интервала 2015-2017 година откри и документира доста потънали в античността кораби. Сред тях и 38, датиращи от османския интервал. Това е и повода нашите учени от България, Съединени американски щати и Австралия да възобновят работа по търсенето и намирането на остарели корабокрушения в Черно море.

Снимка: Ладислав Цветков

„ В другите морски басейни бихме били огромни късметлии, в случай че имаме 30-40% непокътнати от корпуса на един транспортен съд, а в същото време в Черно море имаме над 80% непокътнати от корпуса на един транспортен съд. Това го прави едно безпределно забавно място за работа. Тук ние може да изследваме безусловно целия корпус на даден съд и да проследим процеса на неговото основаване. Да проследим процеса на неговата употреба по физически белези и данни и да създадем една реституция що за кораб ние работим. Това е скъпо “, споделя доктор Драгомир Гърбов.



„ Имаме няколко податки на корабокрушения още от 60-те години, само че за жалост, тогава сътрудниците археолози не са се замисляли за значимостта на кораба. Те са хора, които са разбирали от керамика. Събирали са керамиката, вдигали са амфорите и с това са приключвали. Сега е извънредно мъчно, да не кажа невероятно, да намерим остатъка на корабокрушението с цел да разкажем история “, споделя доцент Крум Бъчваров.



„ Черноморският археологически план през 2015-20017 година недвусмислено сподели, че в дълбоките зони на Черно море имаме непокътнато културно завещание, обвързвано с корабоплаването на над 2400 години “, добавя доктор Гърбов.

„ Морският археолог или водолаз би трябвало да има съвършен баланс. Буквално да лети над кораба, като го допира напълно малко. Да ограничи оптимално контакта с него, като изключим слагането на маркери и самото копане “, споделя още доцент Гърбов.

Методологията, която се употребява, е забавна, даже и единствено поради това, че се работи напълно под вода. Фазите, през които се минава, са доста - локализиране на обекта, унищожаване на пясък, водорасли или грунд от корпуса. Десетки огледи и снимане, както и основаване на триизмерни модели.



„ До момента сме сложили 79 маркера на 79 дървени детайла в нашия азбучник, като това е една дребна част от това, което сме разкрили. Маркерите са значими, тъй като те разпознават всеки един детайл на кораба “, изяснява доктор Драгомир Гърбов.

„ Сега най-популярна е триизмерната фотограметрия, само че това не е единственият метод и той не всеки път сработва. Това може да се направи толкоз тъкмо и на ръка “ добавя доцент Бъчваров.

„ Финалният модел, когато е оголен транспортен съд и се прави модел с акуратност до милиметър, бяха нужни над 12 хиляди фотоси, направени за три часа под вода и софтуерът ги обработи за близо два дни. 48 часа той работи на цялостни обороти и в последна сметка ни даде модел, на който може да забележим и дървесните пръстени на гредите “, изясни от своя страна Павел Георгиев, подводен археолог в Созопол.

По думите на доктор Драгомир Гърбов цифровите технологии сега еволюират извънредно бързо. Всяка година има нови приложения, които могат да се употребяват, с цел да се основават все по-точна база данни и все по-точна документи.



„ Това е като един огромен пъзел. Нашата задача е да разберем какво се е случило там, да разберем дори по какъв начин е бил планиран този транспортен съд. Какво е било инженерното познание на хората в древността “, споделя още доцент Крум Бъчваров.

Част от предметите, които археолозите откриват, биват документирани и връщани назад на обекта на морското дъно. Причината е, че у нас няма подготвеност да бъдат консервирани и да се обезпечи дълготрайното им запазване.

Археологията на първо място стъпва на източници под формата на ръкописи, карти или рисунки, както и артефакти - да вземем за пример керамика. У нас източниците за корабокрушения са нищожни.

„ Твърде малко са историческите извори за обичайното корабоплаване по западното крайбрежие на Черно море. Всъщност те се изчерпват с един професионално начертан проект на търговски транспортен съд от Западното Черноморие. Серия графити и рисунки върху стените на несебърските църкви “, изяснява доктор Драгомир Гърбов.



Безценните артефакти няма по какъв начин да бъдат проучени и показани без финансова поддръжка.

„ Погледнете Центъра по подводна археология. Аз имам наблюдения от повече от 20 години. Изключителен скок е изработен и като съоръжение, и като познания, и като интерес и предпочитание за работа. Просто няма място за съпоставяне “, споделя доцент Крум Бъчваров.

По думите му подводната археология е доста по-скъпа освен поради техниката, само че и поради количеството работа, която един археолог може да извърши.

„ Точно пред носа на Урдовиза има един огромен риф, прочут като Мармалята, където евентуално корабите са се удряли и имаме данни за най-малко четири корабокрушения там. Истината е, че е доста предизвикателно да откриеш и извадиш артефакти от морското дъно, тъй като е доста по-трудно и по друг метод се добиват резултати “, споделя Ивелина Петкова, подводен археолог в Созопол.



Тепърва би трябвало да се изследват огромни морски площи. За страдание, през годините е унищожена незнайна част от артефактите под вода.

„ България би трябвало да има същинска стратегия по подводна археология, в това число и с чисто техническото наличие на морски корабни експерти “, споделя доцент Крум Бъчваров.

„ Проектът се финансира от Министерството на културата, от една страна, а от друга - от Института по корабна археология в Съединени американски щати, който е водеща международна научна организация за изследване на античното мореплаване и корабостроене. Най-важното е, че този институт може да даде не просто финансова поддръжка, а научни знания и потенциал. Те са подготвени да обучат наши експерти в тази посока. Консервация и реституция на артефакти в морска среда. Това е изискване, без което ние не може да развиваме една сериозна подводна археология и изключително корабната, тъй като артефакти се откриват и без консервация и реституция не може “, изяснява доктор Найден Прахов, шеф на Център по подводна археология в Созопол.

Събирането на артефакти е муден и сложен развой. Всичко открито обаче е доста значимо за нашите учени, тъй като им дава опция да създадат цялостна реорганизация на това по какъв начин е изглеждал един транспортен съд в древността.



На всяка цена бихме траяли да работим в България както на плана „ Китен 2 “, по този начин и да търсим други корабокрушения и дай Боже, да открием и древен транспортен съд “, споделя доктор Драгомир Гърбов.

„ Ние имаме необикновено културно завещание и всеки българин, където и да работи по света, даже и да се усеща добре там, сигурно би желал да дава нещо на родината си, тъй като знае с какво благосъстояние сме надарени - и на сушата, и под вода “, споделя подводният археолог Ива Петкова.