Да станеш първият министър на електронното управление в държавата на

...
Да станеш първият министър на електронното управление в държавата на
Коментари Харесай

Божидар Божанов: Facebook е черна кутия, която не трябва да бъде последна инстанция

Да станеш първият министър на електронното ръководство в страната на мокрите печати и табелите " Тук не е информация " е необичайно премеждие. Особено когато същата страна е изхарчила милиарди през годините с обещания за достъп до онлайн-услуги, с цел да стигне до равнище " електронният фиш се връчва единствено на гише ".

Добавете за декор съветската хибридна война, хакерската офанзива против " Български пощи " и разградения двор на модерацията в обществените мрежи, в които трол фермите гладко подменят обществения спор с агитация - и ще си дадете сметка за дребна част от проблемите, които Божидар Божанов се опитваше да взема решение през миналите 8 месеца.

35-годишният експерт по киберсигурност и досегашен министър на електронното ръководство влиза в Министерски съвет за повторно през последните 10 години - първо като специалист, по-късно като политик. Днес е лидер на листата на " Демократична България " в Ловеч и e трети в листата в 23 МИР - София. И преди, и в този момент можете да го познаете по кецовете, добре поддържания блог и готовността да беседва с всеки в Twitter през профила си @bozhobg.

А в случай че се наложи - и да поправи ход на с белите фигури.

Пишете ли още в Twitter? " Милостиви " ли са хората (бел. р. потребителите на Twitter са известни със своята бегранична прямота)?

Да, има рецензии, има въпроси, само че давам отговор. Всъщност по този начин съгласно мен хората са удовлетворени - от време на време не са съгласни, само че са удовлетворени, че някой политик им дава отговор.

Отговаряхте ли и по време на целия мандат като министър на електронното ръководство?

Да. Докато бях министър, разгласих по-малко неща, само че въпреки всичко отговарях много. В Twitter има и други политици с профили, само че те най-често се поддържат от PR-ите и са „ write-only “. Тоест, те пишат нещо, само че кой какво разяснява изпод - няма значение.

Има ли провокации?

В последните няколко дни има растеж на тролските сметки, които разясняват под мои изявления – отрицателно, естествено. Защо са тролски - тъй като се вижда, че са регистрирани при започване на войната в Украйна, имат десетина почитатели, пазят кремълски тези и водят акция против " Демократична България ".

Вие като министър се занимавахте и с тази тематика - по какъв начин може на законодателно равнище в Европейски Съюз да се решат проблемите с подправените профили и дезинформацията в обществените мрежи? Когато търсихте връзка с модерацията във Фейсбук обаче, казахте, че никой не Ви е отговарял.

Те отговаряха със забавяне. Почти нищо не вършеха. Затова отидох и в Брюксел, с цел да проведа среща с еврокомисаря по вътрешния пазар Тиери Бретон, който дава отговор и за Акта за цифровите услуги (Digital Services Act), и с еврокомисаря Вера Юрова, с цел да им обърна внимание, че в България този проблем е по-сериозен, в сравнение с тях им наподобява.

В по-големи страни, които имат повече модерация и се употребяват постоянно срещани езици като британски, френски, немски, този проблем се усеща по-малко. Но при нас, изключително имайки поради историческото завещание, кремълската агитация съответно е много мощна, има много тролове. И Фейсбук не се оправя.

А има ли воля за решение от страна на Европейската комисия?

Има. Тиери Бретон е много стимулиран да „ се бие “ с онлайн колосите. Франция не е известна като страна, която ги толерира... Дали Актът за цифровите услуги им дава цялостния инструментариум за справяне с този проблем – по-скоро не. Но дава избрани решения, тъй че най-малко да има достъп до нужната информация. В момента ние даже не знаем какво се случва и каква е картината.

Знаем ли кой модерира в България?

Официално - не.

Знаем импровизирано или допускаме?

Да, чували сме клюки. Сега приготвяме законопроект в допълнение на Акта за цифровите услуги, който да доуреди модерацията. Актът планува извънсъдебно решение на разногласията - да вземем за пример, в случай че Фейсбук спре акаунта на един консуматор и го смъкна за 30 дни, той би трябвало да има опция да апелира тази глоба - не може Фейсбук да е последна инстанция.

Ние предвиждаме Комисията за отбрана на потребителите (КЗП) да е една от вариантите, пред които хората да имат право да апелират решения на Фейсбук при избрани условия. Мисля, че това ще е потребно по доста способи.

Първо - ще даде на потребителите опция да защитят профилите си. Второ - ще даде и малко повече информация на страната за това по какъв начин се случва модерацията във Фейсбук. Защото сега тя е черна кутия.

 Ако това предложение се одобри в българското законодателство, има ли механизъм, който да накара Фейсбук да приема нашите актове?

Да. Актът за цифровите услуги споделя, че платформите би трябвало да одобряват решенията на националните органи, които се занимават с този арбитраж.

Излязоха данни от отчет на американското разузнаване, представен от CNN, за това, че Русия е похарчила над 300 млн. $ за агитация и политически " вложения " в Европа. Вие като министър правили ли сте оценка за ресурса, който се влага за така наречен хибридна война?

Не, тъй като няма задоволително данни. Фейсбук не оповестява какво модерира, какъв брой трие, не дава картина на разказите. Такъв разбор може да се направи единствено индиректно и отчасти - съгласно това, което някой е видял и извлякъл.

Затворените групи да вземем за пример са всеобщият случай на разпространяване на такава агитация. Те не са налични за никого извън - единствено Фейсбук знае за тях. Aко някой успее да инфилтрира член вътре, би могъл да извади наличие. Но това е доста ръчна работа. Няма задоволително информация за мащаба на дезинформацията.

Ние го усещаме, когато Фейсбук ни предлага уебсайт с подправени вести, в който написа нещо велико за Русия. Щом такова наличие се предлага даже на мен, откакто желанията ми не са в тази посока, значи мащабът е огромен.

И въпреки всичко това са косвени знаци. Актът за цифровите услуги ще даде на Европейска комисия опция да изиска всевъзможни данни от Фейсбук - в това число и на равнището на съответна страна. Това беше доста значимо наше условие. Ако Фейсбук дават данни единствено за равнище " Европа ", не разбираме нищо за българския подтекст. Когато разгласят " свалихме Х подправени акаунта в Европа " - не излиза наяве в Германия ли са, в Италия ли са? Във връзка с изборите във Финландия ли са свалени или по отношение на изборите в България?

Вие оглавихте за първи път това министерство като министър с портфейл - съгласно Вас има ли потребност от съществуването му и какъв брой време би имало потребност от него? (бел.р. по време на служебното държавно управление на Марин Райков през 2013 година имаше длъжностен министър без портфейл.)

Много е належащо по няколко аргументи.

Първо - електронното ръководство се подвигна на равнище министерство, като това усилва видимостта и търсенето. В рамките на нашия мандат потреблението на електронни услуги се подвигна двойна, без самите ние да сме ги промотирали по никакъв метод.

Не сме ги промотирали, тъй като това, което съществува, не е доста комфортно за прилагане - и аз не бих го разпространявам, преди да го изправим.

Но самият факт, че министерството съществува и работи, прави ползата към електронното ръководство двойно по-голям.

Втората причина - колкото и битово да наподобява - е, че министърът на електронното ръководство стои на масата на Министерски съвет и прави тази политика значима.

Когато тя е предоставена на ръководител на организация, този човек може да се появи на съвещание на държавното управление единствено в случай че го поканят и да седне на задното столче - един път в мандата.

Mинистърът участва постоянно и изрича позиции по настоящи актове, наредби, проектозакони, които да са в посока на дигитализацията на съответния развой. Иначе минават оферти, които поставят печати, хартии, непотребни удостоверения - и няма кой да ги спре.

Съгласувателната процедура при законопроекти и планове на наредби минава наложително през министерства, само че не и през организации. През организации минава по преценка на този, който предлага акта, само че той може да не осъзнава, че въвеждането на щемпел ще " счупи " електронния развой.

Министърът на електронното ръководство може да спре тези текстове през Министерски съвет и да изиска поправката им, преди да се изпратят в Народното събрание. Това взема решение доста проблеми, които може да се виждат три месеца след влизането в действие на закона - чак когато се види, че нещо не работи, тъй като е било счупено.

Какъв би трябвало да е профилът на министъра на електронното ръководство - специалист или добър управител на дадени процеси?

В началния стадий считам, че е належащо да бъде специалист. Когато тръгнат процесите и когато администрацията натрупа задоволително опит и експертиза, тогава по-добрият вид ще е министърът да е човек, който просто да ръководи процесите.

През годините администрацията е правила избрани неща добре, други - не толкоз добре. Липсва ѝ техническо знание, което е доста значимо за електронното ръководство.

За да не споделят, че " Това не може "?...

Със сигурност. Някой би трябвало да изясни на администрацията за какво може и по какъв начин може.

Когато пристигна фирма-изпълнител и стартира да разпорежда по какъв начин избрани условия не може да се случат или ще се случат, както е по-лесно за компанията, а не както е най-добре - министърът би трябвало да е на задоволително високо експертно равнище, с цел да каже " Не ".

В дълготраен проект цялата конструкция на администрацията би трябвало да работи като една смазана машина, която единствено да се насочва в избрана посока от политическото управление. Но към момента не сме достигнали този стадий.

Каква е степента на последователност при служебния министър от нещата, които успяхте да извършите или да започнете в последните 8 месеца? Има ли планове, които са задраскани? Имате ли взор върху детайлите?

Нямам цялостен взор. Не мисля, че има задраскани тематики. Някои задания може да се бавят - даже да имаше постоянно държавно управление, през летните месеци щеше да има закъснение. Важното е, че електронната идентификация не е спряна. Това е най-важният план, който започнахме - от мобилния си телефон да имаме средство, с което да употребяваме електронните услуги.



Защо Северна Македония е по-напред в цифровата си еднаквост в сравнение с България, като даже не са членове на Европейски Съюз?

В някакъв смисъл са по-напред, в някакъв - не са. Аз съм съветвал македонското държавно управление преди години и може да се каже, че имат дребна преднина пред България. И в двете страни има снабдители на електронна еднаквост, и в двете страни има частни снабдители. Въпросът е какъв брой услуги може да се употребяват с тях, каква е интеграцията. И тук към този момент напредъкът в Северна Македония не чак толкоз огромен, колкото наподобява на повърхността.

Защо при нас този развой е толкоз просрочен? Не трябваше ли да се случва естествено?

Закъсня, тъй като в последния мандат ГЕРБ позволиха всички вероятни неточности по тази линия. През 2016 година приготвих законова рамка, дружно с сътрудници в кабинета на вицепремиера (б.р. Божидар Божанов беше консултант на Румяна Бъчварова във втория кабинет на ГЕРБ).

Законът мина, имаше техническа спецификация за система за електронна идентификация, за която Министерство на вътрешните работи пусна процедура. След това обаче държавното управление на ГЕРБ я спря и я сплоти с поръчката за персоналните карти.

Процедурата с персоналните карти обаче е голяма. Тя е за 200 млн. лв.. Тя е класифицирана отчасти, тя е тромава, комплицирана, с двустъпков развой по Закона за публичните поръчки и лиши повече от една година единствено с цел да се задвижи до избор на реализатор.

Тогава се оказа, че изгубилият претендент апелира, тъй като процедурата в частта за персоналните карти има нарушавания - това не засягаше изискванията на частта за електронната идентификация.

И сега това обжалване се намира в съда в Люксембург, откакто мина през Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и Върховен административен съд - той би трябвало да пояснява дали Директивата за публичните поръчки се ползва вярно и хармонизирано в границите на Европейски Съюз.

Тоест - всичко е блокирало поради проблем, който няма нищо общо с електронната идентификация, поради редица неточности по пътя. И това няма оправяне. Освен всичко друго, 5 години по-късно тя към този момент е остаряла.

Това е резултат от редица стратегически неточности, позволени в мандата на ГЕРБ.

Кое е най-важното нещо, което започнахте от интервала в екипа с Румяна Бъчварова от позиция на корупция, народна власт, бистрота? Тази част от биографията Ви стана мотив " ИТН " да ви назовават " министър на ГЕРБ ".

Тогава Търговският указател и публичните поръчки бяха направени обществени. Сега отворихме и подробните данни за разплащанията от СЕБРА (Системата за електронни бюджетни разплащания, б.р.).

Всички тези неща са значими в цялост. Ако публичните поръчки не са отворени, не може да се проучват корупционни кръгове. Ако Търговският указател не е отворен, по-трудно ще се видят връзките сред компании, които вземат участие в такива публични поръчки.

Когато липсват преводите, не могат да се видят дотациите към избрани лица, както и заплащанията, които са минали под праговете за публични поръчки или в границите на изключенията по закона.

Всяка от тези стъпки е значима. За Търговския указател и за публичните поръчки не се изискваше толкоз огромна политическа воля - до момента в който за осветяването на заплащанията в СЕБРА имаше известни обструкции от Министерството на финансите. В момента ги преодоляхме с задоволително политическа воля, тъй че тези преводи са към този момент обществени.

Колкото до изказванието, че съм бил министър на ГЕРБ – в първия ден, в който станах консултант на Румяна Бъчварова, разгласих публикация, в която бях споделил, че не съчувствува на ГЕРБ по никакъв метод и че работата ми е експертна. Тя беше вицепремиер по съдружна политика, в нейния кабинет имаше главно специалисти и представители от други политически сили, а не от ГЕРБ. Някои от тях си останаха в ГЕРБ.

Как се чувствате в политиката? Вие не сте класическият политик – министър.

Различно е, предизвикателно е.

Колко години ще останете?

Не знам. Много зависи от опцията, която ще имам да свърша плануваните задания. Ако имахме цялостен мандат, може би щях да съумея да направя всичко и да кажа " Окей, сложил съм добра основа, продължавайте ". Само, че този мандат се оказа прекомерно пай, тъй че ще би трябвало да го довърша.

 Хакерските офанзиви бяха забележима тематика в интервала, в който бяхте министър на електронното ръководство. Имаше спекулации че са свързани с Русия по аналогията с други страни, в които те се случват. Каква е версията от вътре?

Лошото при хакерските атаки е, че еднопосочното установяване на причинителя е съвсем невероятно. Могат да се прикриват следи задоволително добре и задоволително елементарно, тъй че причинителят да е от Владивосток, само че да наподобява, че офанзивата е пристигнала от Щатите през Зимбабве.

От другата страна, даже и възложителят да е Кремъл, той не го прави със заповед на шеф към чиновник от ГРУ или ФСБ. Има хакерски групи, които имат неофициални контакти и им се разпорежда да работят неофициално.

И от едната страна, и от другата страна не може да се откри еднопосочно, че една офанзива е произтекла от Кремъл. Но при офанзивата против " Български пощи " имаше механически индикации в тази посока - да вземем за пример, че вирусът се задейства единствено в страни, които не са от някогашния Съветски съюз.

Това не е нещо необичайно, тъй като доста от вирусите произлизат от Русия. Понякога те се взимат от други участници и се модифицират, без да отстранен това ограничаване, тъй като не знаят за него да вземем за пример. Това не е еднопосочно доказателство, само че въпреки всичко е знак.

Служебният заместник-министър на превоза сподели на няколко пъти, че било обвързвано с конкуренцията на пощите, намеквайки за някогашния министър на превоза. Абсолютно няма такива индикации. Няма никаква информация, която да демонстрира нещо в тази посока - още повече де факто те не са съперници.

След офанзивата в " Български пощи " излезе информация, че чиновниците там работят с 15-годишни компютри. Вярно ли е това и има ли значение за сигурността на инфраструктурата?

Основната причина за срутва през април не е, че беше проведен от доста мощен и постоянен хакер, а че обстановката с пощите в действителност беше трагична.

Освен старите компютри и старите операционни системи, човешкият потенциал беше най-малък. Няма задоволително квалифицирани хора там. Не са задоволително добре заплатени, което изяснява за какво равнището на киберсигурност беше доста ниско.

Отчасти това се дължи на паричния аспект, само че и нормативно-институционалната рамка беше оставила " Български пощи " в нищото. Никой не контролираше киберсигурността на пощите.

Те са държавно сдружение, само че ДАНС не ги ревизира, тъй като не са сериозна инфраструктура, а Министерството на електронното ръководство няма какъвто и да било надзор върху тях, тъй като не са администрация. Министерството на превоза не ги ревизира по линия на киберсигурност - ревизира единствено сигурността на пощенски доставки.

Дълги години " Български пощи " са оставяни в нищото по линия на киберсигурността. Ние коригирахме това състояние, включихме ги листата на стратегическите обекти и ДАНС влезе там. Поправихме институционалната причина, поради която те бяха черна дупка.

Сега сте претендент за народен представител. Срещате ли се с хора и по какъв начин сравнявате отношението им спрямо интервала преди да станете министър?

Срещам се с хора главно в София и Ловеч. Даже повече в Ловеч, Троян, Тетевен.

Трудно е да се вършат такива съпоставения. Най-малкото, тъй като хората са разнообразни. Предния път бях претендент от София-област, който е напълно друг вид изборен регион. Има доста на брой дребни обитаеми места. Ловешкият район е по-различен – много от гласоподавателите живеят в Ловеч, Троян, Тетевен, Априлци, градовете не са чак толкоз доста. Времето на годината също доста трансформира нещата. Едно е да водиш акция в късна есен, друго е да я водиш през септември.

От какво се вълнуват хората? Питат ли за работата всъщност или тематиките са общополитически?

Има хора, които съответно питат за моя бранш. Има и въпроси за инфлацията, за войната, за формулата на ръководство, за обединения, без обединения, с тия против ония, " с комунистите ", с ГЕРБ... Това са нещата, за които всички хора си приказват и се интересуват на място.

А вие имате ли " опорни точки ", по които да отговаряте? Всичко това обсъждано ли е вътрешнополитически в обединението?

Казваме на хората, че в случай че гласоподават за нас, нашите тези ще имат по-голяма тежест и ще бъдат по-лесни за осъществяване. Критиката за какво сме управлявали с Българска социалистическа партия се потваря, а сме отговаряли от трибуната на Народното събрание нееднократно.

Защото това е било допустимото антикорупционно ръководство, което обаче след войната и няколко позиции на Българска социалистическа партия стана все по-трудно. Показахме го и в Народното събрание на 13 май с декларация.

Тоест хората възпроизвеждат изказвания, които чуват от тв приемника, най-общо казано?

Да, някой са облъчени от опорките на едни партии, други на други партии.

Колко значима се явява тематиката с Русия в срещите с хората?

Много зависи по какъв начин ще сложим въпроса. Той не е дали одобрявам Русия или не одобрявам Русия. Ако го сложим по този начин - да, болшинството от хората по една или друга причина ще кажат, че харесват Русия. Въпросът е да забележим кои са тези аргументи, да слезем на идващото равнище.

Хората не утвърждават експанзията на Путин в Украйна, те са срещу нея, те са за мир. Хората виждат, че инфлацията и нарасналите цени са директно или непряко разследване от тази инвазия - и това също не им харесва.

И в случай че зададем по този начин въпроса, получаваме различен отговор.

Някои харесват съветска литература, други не са чували за съветска литература. Много хора харесват Русия и Кремъл не тъй като са доста хубави и не тъй като утвърждават Путин, а тъй като не имат вяра на Щатите и припознават Русия като опция, като натурален исторически зложелател на Съединени американски щати.

Затова диалозите на място са по-продуктивни, в сравнение с едно телевизионно изявление, в което те питат " Кажете в този момент за войната – за или срещу Русия сте? ". В общуването с съответния човек можеш да видиш какво го тормози и какво му харесва в действителност.

Вашите гласоподаватели имат " славата ", че са претенциозни. Така ли е? Интелигентни, само че взискателни.

Както и би трябвало. Изискващи са и това е значимо, тъй като държат на избран стандарт. Иначе ще се запуснем, както се споделя.

Търсите ли връзка с българите в чужбина?

Ние сме тези, които вдигнахме тази политика на равнище Народно заседание като създадохме Комисия за българите отвън странатав. Имаме и цяла секция в програмата си по какъв начин да подпомогнем българите в чужбина.

Голямата България, тъй като България не е единствено територия - тя е, където има българи.

Затова и електронното ръководство доста оказва помощ за тяхното приобщаване и връщане. В момента те би трябвало да се разходят до консулството, което постоянно не е в града, в който живеят - вместо просто да свършат несъмнено нещо по електронен път

Много постоянно се постанова да се върнат и до тук, с цел да свършат някаква бюрократична работа. С електронната идентификация ще създадем всички услуги налични онлайн, което значи че те няма да бъдат консулски услуги, те ще бъдат просто административни услуги, които можеш да свършиш от центъра на София, от някое село в планината или от другия завършек на света.
Източник: boulevardbulgaria.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР