100 години Пиер Паоло Пазолини, прокълнат и велик
„ Да скандализираш е право. Да бъдеш скандализиран е наслаждение " - споделя огромният италиански режисьор в последното си телевизионно изявление в Париж на 31 октомври 1975 година, два дни преди да бъде открит мъртъв на плажа в Остия, след жесток побой.Пазолини е най-радикалният в концепциите и творчеството си режисьор от златното потомство италиански кинематографисти от 50-те и 60-те – Лукино Висконти, Микеланджело Антониони, Федерико Фелини. Той е стихотворец, журналист, мъдрец, най-чиста проба интелектуалец, извънредно и изрично ляв в убежденията си, т.е. уверен болшевик, разколник, цялостен подбудител, открит педераст и паднал ангел. 
В началото на филмовата си кариера написа разговори и е съсценарист на Федерико Фелини във кино лентата му „ Сладък живот”. Още с режисьорскишя си дебют „ Безделник” (1961), разказващ за живота на крадци, сводници, проститутки и други маргинали от покрайнините на обществото, декларира безкомпромисната си креативна позиция и не по-малко безкомпромисния си кинематографичен жанр.През 1968 година, когат в цяла Европа избухват младежките митинги, Пазолини отхвърля да пее в хора на всички, които се възторгват от тези митинги. Не се бои да ги назова „ рекламни”, а тези, които вземат участие в тях – „ деца на буржоазията, деца на бащите си”. „ Съчувствах на служителите на реда, които замеряхте с камъни, тъй като точно те, а не вие, са деца на бедните, деца на тези, които имат против какво да протестират”. Малцина са създателите, въобще осмелили се в миналото да се врежат в тълпата, да плуват против течението с куража на Пазолини.Сред най-забележителните филми на Пиер-Паоло Пазолини, изучавани във всеки уважаващ себе си университет за кино, са „ Мама Рома” (1962) с Ана Маняни и изключителния„ Евангелие по Матея” (1964) и „ Теорема” (1968), за които е номиниран за огромната премия „ Златен лъв” на Венецианския кино фестивал като за втория получава Наградата на журито, „ Едип цар” и „ Медея” (с присъединяване на близката му другарка, оперната дива Мария Калас), изобразителните шедьоври от така наречен „ ренесансова трилогия” на Пазолини – „ Декамерон” (1971) по Джовани Бокачо, „ Кентърбърийски разкази” (1972) по Джефри Чосър и „ Цветът на Хиляда и една нощ” (1974) по фамозния феодален арабски епос. Последният му филм „ Сало, или 120-те дни на Содом” по Маркиз дьо Сад е може би най-мрачният и угнетяващ филм, юридически в миналото, само че не са малко киноманите и филмовите критици и откриватели, които ще го дефинират и като талантлив. 
Пазолини е погубен през нощта против 2 ноември по изключително нечовечен метод – пребит и по-късно неколкократно прегазен със личния си автомобил. Тогава за закононарушението е задържан 17-годишният Пино Пелоси, който прави признания, обяснявайки като причина това, че Пазолини е желал да прави секс с него и му е предложил пари. Пелоси отказал, режисьорът го заплашил и по този начин се стигнало до пердах, в който младежът се е защитавал. Тази версия обаче не изяснява доста от обстоятелствата, в това число и неналичието на следи от каквато и да е опозиция от страна на Пазолини. Знаменитата журналистка Ориана Фалачи прави лично следствие и написа, че в убийството са взели участие още двама души. По-късно Пелоси се отхвърля от показанията си и признава, че такива в действителност е имало, че са били с южняшки акцент и че са умъртвили Пазолини, наричайки го „ замърсен комунист”. Истината за гибелта на един от най-големите италиански режисьори и един от най-радикалните създатели на 20 век в никакъв случай не става ясно. Той си отива на 53-годишна възраст.
В началото на филмовата си кариера написа разговори и е съсценарист на Федерико Фелини във кино лентата му „ Сладък живот”. Още с режисьорскишя си дебют „ Безделник” (1961), разказващ за живота на крадци, сводници, проститутки и други маргинали от покрайнините на обществото, декларира безкомпромисната си креативна позиция и не по-малко безкомпромисния си кинематографичен жанр.През 1968 година, когат в цяла Европа избухват младежките митинги, Пазолини отхвърля да пее в хора на всички, които се възторгват от тези митинги. Не се бои да ги назова „ рекламни”, а тези, които вземат участие в тях – „ деца на буржоазията, деца на бащите си”. „ Съчувствах на служителите на реда, които замеряхте с камъни, тъй като точно те, а не вие, са деца на бедните, деца на тези, които имат против какво да протестират”. Малцина са създателите, въобще осмелили се в миналото да се врежат в тълпата, да плуват против течението с куража на Пазолини.Сред най-забележителните филми на Пиер-Паоло Пазолини, изучавани във всеки уважаващ себе си университет за кино, са „ Мама Рома” (1962) с Ана Маняни и изключителния„ Евангелие по Матея” (1964) и „ Теорема” (1968), за които е номиниран за огромната премия „ Златен лъв” на Венецианския кино фестивал като за втория получава Наградата на журито, „ Едип цар” и „ Медея” (с присъединяване на близката му другарка, оперната дива Мария Калас), изобразителните шедьоври от така наречен „ ренесансова трилогия” на Пазолини – „ Декамерон” (1971) по Джовани Бокачо, „ Кентърбърийски разкази” (1972) по Джефри Чосър и „ Цветът на Хиляда и една нощ” (1974) по фамозния феодален арабски епос. Последният му филм „ Сало, или 120-те дни на Содом” по Маркиз дьо Сад е може би най-мрачният и угнетяващ филм, юридически в миналото, само че не са малко киноманите и филмовите критици и откриватели, които ще го дефинират и като талантлив. Пазолини е погубен през нощта против 2 ноември по изключително нечовечен метод – пребит и по-късно неколкократно прегазен със личния си автомобил. Тогава за закононарушението е задържан 17-годишният Пино Пелоси, който прави признания, обяснявайки като причина това, че Пазолини е желал да прави секс с него и му е предложил пари. Пелоси отказал, режисьорът го заплашил и по този начин се стигнало до пердах, в който младежът се е защитавал. Тази версия обаче не изяснява доста от обстоятелствата, в това число и неналичието на следи от каквато и да е опозиция от страна на Пазолини. Знаменитата журналистка Ориана Фалачи прави лично следствие и написа, че в убийството са взели участие още двама души. По-късно Пелоси се отхвърля от показанията си и признава, че такива в действителност е имало, че са били с южняшки акцент и че са умъртвили Пазолини, наричайки го „ замърсен комунист”. Истината за гибелта на един от най-големите италиански режисьори и един от най-радикалните създатели на 20 век в никакъв случай не става ясно. Той си отива на 53-годишна възраст. Източник: eva.bg
КОМЕНТАРИ