5 фази, до които достига само истински софиянец
Да си родом от столицата има своите плюсове, само че и своите минуси, колкото и останалите хора да не могат да го схванат. Един от минусите е, че хората от останалите градове постоянно прибързват с оценките и получават отрицателна настройка към софиянците, без даже да са ги опознали.
Какво значи да си същински софиянец? Има елементарен и комплициран отговор, пишат от sofialive.bg. Простият: Да си от София. Лесно е, запаметяващо се, уговорено от персоналната карта. Какво написа там? Роден в София. Значи всичко е наред. Ти си софиянец. Но в този момент малко по-сложно.
1. Да си същински софиянец значи в един миг да си спрял да се разкапваш от хамлетовския въпрос да емигрираш или не. Просто си споделил майната му. Ще се върви на места в чужбина, специализация, почивка, гастрол, само че най-после е ясно копеле – отново по „ Графа “ и по „ Раковски “, там е най-хубаво.
2. Второ: да си стигнал оная фаза, която би трябвало да е годна единствено за провинцията, а точно – като излизаш на открито непрекъснато да засичаш някой прочут. Всеки може да го направи в град с 50 000 поданици, само че я го дай в двумилионен? Изисква се изключителна непримиримост, дисциплинирано циркулиране на питейни заведения години наред, необятна мрежа от запознанства и най-много умеенето да помниш ужасно доста в случай че не имена, то най-малко физиономии.
3. Да вървиш до Пловдив. Ако не вървиш до Пловдив, просто не си софиянец. Пишеш в петък вечер „ Някой може ли да ме метне до там “, след това пускаш един хаш таг #pLOVEdiv и тръгваш. На Пловдив би трябвало да гледаш както на София – има едно място на купона и то е Капана и нищо повече не те интересува.
4. Да може да киснеш в избрани елитни кафенета с преносим компютър. Ако не правиш това, значи имаш още да учиш. Принципът е: наложително MAC, разгъваш го царствено в хубаво кафе с най-малко 5 лв. за чашата и прекарваш сред 5 и 8 часа вътре. Хората минават извън и виждат съсредоточената ти физиономия в монитора. Това, което всички си мислят, че правиш, е да бачкаш. Това, което правиш, е да киснеш във фейса, само че не провинциално през телефона, а на огромен екран. Да не приказваме за всички вълнуващи срещи със себеподобни в същите кафенета – то това крепко бачкане би трябвало да се разреди малко с моабет – (дума, научена от провинциалистите).
5. Да си се влюбвал. И дано незабавно поясним: има известни разлики сред общоприетото влюбване и това да си се влюбвал някак си по този начин софийски, някак си по този начин всичко да е навързано към избрани местоположения, избрани питейни заведения, избрани паркове; има особена география на влюбването, която обрисува сърчице даже на GPS-a, дето е спасявал в ония разгулен вечери, в които другояче добре разпознаваемите направления, по които си минавал стотици пъти, стартират да се мержелеят във въртящатата ти се глава.
