Да си решителен или не донякъде е въпрос на характер,

Да си съдбоносен или не ненапълно е въпрос на темперамент, на програмиране, по този начин да се каже. Един умува дълго дори преди да избере кой тип кисело мляко да си купи в супермаркета. Друг взема решение и работи, право напред, без значение какъв брой е съдбоносна обстановката. И в случай че първият е уверен, че положителното оглеждане на нещата отвред го защищават от неточности, то вторият счита, че делата постоянно са най-продуктивния избор.

Разбира се, всяка прекаленост, е неуместна, а и има значими решения, които наложително изискват добър прелиминарен анализ. Но по този начин или другояче, колкото и да сме претегляли и преценявали, постоянно идва крайният миг, при който казваш безконечното: „ To be or not to be… “ Да или не, минаваме ли Рубикон или ще си стоим до безконечност от тази страна на реката.