Да си призная, словосъчетанието анти-ейдж е в противоречие със собствените

Да си призная, словосъчетанието „ анти-ейдж ” е в несъгласие със личните ми разбирания. Смисълът му „ против остаряването ” е безусловно неправилен. Остаряването не се стопира, най-малко за в този момент. То е развой. То е същността на живота – завърши ли, завършва и той. Какво значи, когато някой каже, че не се радва на рождения си ден, тъй като остарявал, а белким желае да спре?
Ами думичката „ анти ” и връзката ѝ с войната – би трябвало ли да водим война с възрастта? На всички им е ясно, кой ще е крайният победител. А войната сама по себе си е неприятно занятие, обвързвано с болежка, жертви и съвсем постоянно неверни показа за смисъла ѝ, само че това е друга тематика.

Така или другояче „ анти-ейдж ” е комерсиално, лови добре, рекламните експерти го знаят и го употребяват всеобщо.
Водят се борби посредством кремове, гелове, серуми, процедури… И те всички са против остаряването, и нападат извън. А може би би трябвало да се стартира от вътрешната страна. И то с мир. Да се стартира от характера и метода на мислене, тъй като всеки е виждал дами и господа на напреднала възраст, хванали се в обезверена борба със старостта, посредством ултра къси панталонки, прилепнали блузки, татуировки и други заемки от младежката визия. В най-хубавия случай реакцията на сходни гледки е страдание.

Тук не става въпрос да се подвига бялото знаме и да се навежда обезверено глава, а да се възприемат нещата действително – всички остаряват, само че не всеки го прави красиво. Някои съумяват и те никога не спадат към раздразнителните, апатични, страхливи, скептични и недоверчиви хора. С тях ти е прелестно да си поприказваш даже и от огромна отдалеченост в годините. Какво са двадесет, тридесет и даже повече години разлика във възрастта, в случай че в индивида против теб срещаш любознание? То се показва във всичко – във обстоятелството, че се интересува от теб, по-младия и от твоето мнение, а и в склонността да се научи на нещо ново.
Харизмата на такива хора се крие и в тяхната непорочност, само че не физическа, макар че и тя е не по-малко значима, а духовна.

Детската душа е чиста – открита, непредубедена. Последствие под ударите на живота тя постоянно последователно се прикрива зад безчет страхове и предубеждения. Но някои хора, някак си съумяват, макар претърпените през годините болки, да запазят душата си. И това не е единствено мощ. Тук има и доза лековерие. Лекомислието у тези хора е контрапункт на прекомерното вглъбяване в проблемите и превиването пред страха. То не е безразсъдството, с което детето протяга ръка към печката, не знаейки какво ще последва. То е дарба да се гледа на нещата по-отгоре, макар че добре се познават.
Йогите имат вяра, че главното с цел да се резервира тялото допустимо най-дълго в юношески тип, е съхраняването на гъвкавостта му. Същото може да се каже и за характера. Възрастните хора, с които макар годините им е прелестно да се поддържа връзка са запазили своята еластичност на характера. Те не робуват на стандарти, а са по едно и също време самоуверени и склонни да се доверяват. Те не имат вяра, че по този начин би трябвало, а знаят, че и по този начин може. Те са точната диаметралност на тези, които ще кажат: „ Не, аз съм по-голям и по-добре ги разбирам нещата! ”. Те ще се засмеят, тъй като една от отличителните черти на характера им е бодрост. И въпреки и с бръчици, усмихнатото им лице съвсем несъмнено ще се харесва повече, в сравнение с безизразната, застинала в битката на ботокса физиономия.

Характер мъчно се мени, ще кажат някои, само че всичко е релативно. Защо да не е същото, като да направиш ъпдейт на компютъра си? Просто изтриваш старите данни, освобождаваш си място и инсталираш новата стратегия. Хубавото е, че потенциалът на човешкия мозък е голям и постоянно няма потребност даже да изтриваме, в случай че не е налична, да я назовем по този начин – вирусна стратегия. Обикновено такива са мислите, започващи с: „ Трябва… ”, „ Не мога… ”, „ Невъзможно… ”, „ Страх ме е… ”…

Първата стъпка е откриването на сходни вирусчета в съзнанието. Веднъж осъзнати те към този момент са по-малко рискови. Хубаво е също, че имаме опция да си копираме: „ Може… ”, „ Защо пък не… ”, „ Интересно… ”. Има толкоз хора, книги, филми и впрочем вдъхновяващи неща. И тогава всичко автоматизирано си идва на мястото: очите блеснат, лицето засиява, сърцето забива по-бързо – индивидът е безсънен за живота, прелъстителен за близките и млад, макар годините си.