Бивш наемник от „Вагнер“: Животът на руския войник не струва нищо, знаят го всички руснаци
Да си наемник от частната войска „ Вагнер “ значи, че животът ти не коства нищо – същото е и в съветската войска, признава пред Euronews някогашният „ вагнеровец “ Марат Габидулин.
Преди войната в Украйна военната формация работи в Сирия, Судан, Либия, Мали и Буркина-Фасо. А преди този момент – в Крим. бойците й са част от „ зелените човечета “, окупирали украинския полуостров. Частната войска не е вписана публично измежду силовите структури в Русия и де юре е противозаконна.
Наемниците работят без контракт,
името им не попада на никое място, нямат право свое мнение,
имат правото да мълчат и да извършват команди. Има свидетелства за извънредно жестоки закононарушения, осъществени от тях. За това получават заплати, на които би завидял всеки държавен чиновник даже в Москва и Санкт Петербург (редови боец на полигона получава 1300 евро месечно, а на война до 4000 евро), само че при тях, както в италианската мафия, с цялостна мощ работи „ омертата “, отбелязва Euronews.
Габидулин обаче нарушава мълчанието, най-малко ненапълно. Днес той е на 56 години. Както доста други, се причислява към основаната от „ готвача на Путин “ Евгений Пригожин частна войска заради обърканост. Завършва военно учебно заведение и 10 години служи в съветската войска. След като я напуща обаче
влиза в пандиза за ликвидиране
„ През 2015 година бях в дълбока меланхолия. Беше сложен интервал от живота ми. Бях се изхабил. Беше миг на рецесия. Не знаех на къде да потегли, не откривах опора. Имах потребност да намеря посока. Мой другар от Сибир ми описа, че е основана военна конструкция. Това за мен беше вид да се върна към специалността си. “ – споделя Габидулин.
Преди да влязат във „ Вагнер “ наемниците минават строга инспекция за преданост, в това число с детектор на лъжата.
„ Проверяваха дали не сме шпиони “, разяснява някогашният наемник.
Често във „ Вагнер “ се озовават някогашни пандизчии като Габидулин и даже хора, които към момента излежават присъдите си.
„ Предишната съдимост в никакъв случай не е била мотив за отвод да бъдеш признат във „ Вагнер “. Казват ти „ няма проблем “. Част от сътрудниците на частната войска бяха някогашни пандизчии. Но въпреки всичко по-голямата част от тях бяха някогашни военни. Професионалното им равнище беше задоволително високо. Сега обаче всичко е друго. Особено в групировката, която води война в Украйна, процентът на сегашни и някогашни пандизчии е значителен. Не инцидентно ги назовавам групировки. Не броя тези хора в цифрата на непрекъснато служещите във „ Вагнер “. Това е пушечно месо. “ – продължава някогашният наемник.
В контраст на уверенията на съветския боен министър Сергей Шойгу, че „ животът и здравето на съветските военнослужещи постоянно е най-големият приоритет “, Габидулин разкрива, че това няма общо с истината:
„ И в армията, и във „ Вагнер “ това надалеч не е по този начин. В частната войска отношението към теб се основава на твоя статус. Ти си доброволец, пристигнал си тук по свое предпочитание. Този статус в Русия значи, че
животът ти няма стойност
Това е предписание и го знаят всички руснаци. Затова във „ Вагнер “ никой не носи отговорност за твоя живот. Най-яркият образец за това е несполучливият опит за завземане на завода „ Коника “ в Сирия на 8 февруари 2018 година Това беше недомислена акция, чиста случка. Изпратиха ни на бойното поле, а попаднахме под нечовечен обстрел от американската авиация. Понесохме колосални загуби, а никой не пое виновността за това. Всичко остана както преди. “
Габидуллин остава в редиците на „ Вагнер “ четири години. В началото е изпратен в Луганск.
„ Аз останах с усещането, че наемниците по всякакъв начин се пробват да разпалят още веднъж пламъка на войната. Постоянно предизвикаха въоръжените сили на Украйна. Непрекъснато прекосяваха условната линия, атакуваха подразделенията на украинската войска. Правеха засади, нальоти, обстрелваха отсрещната територия. Имаше и
безусловно непровокиран обстрел по украинска територия
и от страна на Луганската национална република. С безспорна убеденост мога да кажа, че така наречен „ Мински съглашения “ най-често бяха нарушавани точно от Луганската република. “ – признава той.
След това отпътува за Сирия. Именно там стартира да схваща, че частната войска се трансформира в войска от плебеи.
Решава да опише прекарванията си. Книгата „ Два пъти в една и съща река “ се ражда още до момента в който Габидулин е помощник на Пригожин. Олигархът даже я намира за забавна, а след това не разрешава да бъде оповестена. Авторът прави опити за издаването й преди 2 години до момента в който към момента е в Русия, само че е заставен да се откаже – към него даже са отправени рафинирани закани:
„ Започнаха да ме убеждават, че това ще навреди на първо място на моите бойни приятели. Твърдяха, че поради мен ще ги разхлабен, ще ги оставят без пари. Казваха, че ще изгонят ранените от лечебните заведения. Ще ги оставят без нищо. Трябваше да подхваща някакви ограничения, с цел да не бъде издадена книгата ми. Тогава се огънах под тези думи. Не ме заплашваха намерено. Много ловко ми намекнаха, че моите близки хора ще имат доста огромни проблеми. “
През март, малко след съветското навлизане в Украйна, Габидулин сменя Русия с Франция. Именно там е оповестена неговата книга, а през предходната седмица излезе и нейното полско издание. Българско издателство също е показало интерес към историята му, само че към момента не е ясно по кое време „ Два пъти в една и съща река “ ще излезе у нас. Дотогава той се надява на политически промени в Русия, които да му разрешат да се прибере вкъщи.
Преди войната в Украйна военната формация работи в Сирия, Судан, Либия, Мали и Буркина-Фасо. А преди този момент – в Крим. бойците й са част от „ зелените човечета “, окупирали украинския полуостров. Частната войска не е вписана публично измежду силовите структури в Русия и де юре е противозаконна.
Наемниците работят без контракт,
името им не попада на никое място, нямат право свое мнение,
имат правото да мълчат и да извършват команди. Има свидетелства за извънредно жестоки закононарушения, осъществени от тях. За това получават заплати, на които би завидял всеки държавен чиновник даже в Москва и Санкт Петербург (редови боец на полигона получава 1300 евро месечно, а на война до 4000 евро), само че при тях, както в италианската мафия, с цялостна мощ работи „ омертата “, отбелязва Euronews.
Габидулин обаче нарушава мълчанието, най-малко ненапълно. Днес той е на 56 години. Както доста други, се причислява към основаната от „ готвача на Путин “ Евгений Пригожин частна войска заради обърканост. Завършва военно учебно заведение и 10 години служи в съветската войска. След като я напуща обаче
влиза в пандиза за ликвидиране
„ През 2015 година бях в дълбока меланхолия. Беше сложен интервал от живота ми. Бях се изхабил. Беше миг на рецесия. Не знаех на къде да потегли, не откривах опора. Имах потребност да намеря посока. Мой другар от Сибир ми описа, че е основана военна конструкция. Това за мен беше вид да се върна към специалността си. “ – споделя Габидулин.
Преди да влязат във „ Вагнер “ наемниците минават строга инспекция за преданост, в това число с детектор на лъжата.
„ Проверяваха дали не сме шпиони “, разяснява някогашният наемник.
Често във „ Вагнер “ се озовават някогашни пандизчии като Габидулин и даже хора, които към момента излежават присъдите си.
„ Предишната съдимост в никакъв случай не е била мотив за отвод да бъдеш признат във „ Вагнер “. Казват ти „ няма проблем “. Част от сътрудниците на частната войска бяха някогашни пандизчии. Но въпреки всичко по-голямата част от тях бяха някогашни военни. Професионалното им равнище беше задоволително високо. Сега обаче всичко е друго. Особено в групировката, която води война в Украйна, процентът на сегашни и някогашни пандизчии е значителен. Не инцидентно ги назовавам групировки. Не броя тези хора в цифрата на непрекъснато служещите във „ Вагнер “. Това е пушечно месо. “ – продължава някогашният наемник.
В контраст на уверенията на съветския боен министър Сергей Шойгу, че „ животът и здравето на съветските военнослужещи постоянно е най-големият приоритет “, Габидулин разкрива, че това няма общо с истината:
„ И в армията, и във „ Вагнер “ това надалеч не е по този начин. В частната войска отношението към теб се основава на твоя статус. Ти си доброволец, пристигнал си тук по свое предпочитание. Този статус в Русия значи, че
животът ти няма стойност
Това е предписание и го знаят всички руснаци. Затова във „ Вагнер “ никой не носи отговорност за твоя живот. Най-яркият образец за това е несполучливият опит за завземане на завода „ Коника “ в Сирия на 8 февруари 2018 година Това беше недомислена акция, чиста случка. Изпратиха ни на бойното поле, а попаднахме под нечовечен обстрел от американската авиация. Понесохме колосални загуби, а никой не пое виновността за това. Всичко остана както преди. “
Габидуллин остава в редиците на „ Вагнер “ четири години. В началото е изпратен в Луганск.
„ Аз останах с усещането, че наемниците по всякакъв начин се пробват да разпалят още веднъж пламъка на войната. Постоянно предизвикаха въоръжените сили на Украйна. Непрекъснато прекосяваха условната линия, атакуваха подразделенията на украинската войска. Правеха засади, нальоти, обстрелваха отсрещната територия. Имаше и
безусловно непровокиран обстрел по украинска територия
и от страна на Луганската национална република. С безспорна убеденост мога да кажа, че така наречен „ Мински съглашения “ най-често бяха нарушавани точно от Луганската република. “ – признава той.
След това отпътува за Сирия. Именно там стартира да схваща, че частната войска се трансформира в войска от плебеи.
Решава да опише прекарванията си. Книгата „ Два пъти в една и съща река “ се ражда още до момента в който Габидулин е помощник на Пригожин. Олигархът даже я намира за забавна, а след това не разрешава да бъде оповестена. Авторът прави опити за издаването й преди 2 години до момента в който към момента е в Русия, само че е заставен да се откаже – към него даже са отправени рафинирани закани:
„ Започнаха да ме убеждават, че това ще навреди на първо място на моите бойни приятели. Твърдяха, че поради мен ще ги разхлабен, ще ги оставят без пари. Казваха, че ще изгонят ранените от лечебните заведения. Ще ги оставят без нищо. Трябваше да подхваща някакви ограничения, с цел да не бъде издадена книгата ми. Тогава се огънах под тези думи. Не ме заплашваха намерено. Много ловко ми намекнаха, че моите близки хора ще имат доста огромни проблеми. “
През март, малко след съветското навлизане в Украйна, Габидулин сменя Русия с Франция. Именно там е оповестена неговата книга, а през предходната седмица излезе и нейното полско издание. Българско издателство също е показало интерес към историята му, само че към момента не е ясно по кое време „ Два пъти в една и съща река “ ще излезе у нас. Дотогава той се надява на политически промени в Русия, които да му разрешат да се прибере вкъщи.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ