Да си го кажем направо – може да ни е

Да си го кажем напряко – може да ни е роден език, само че това не значи, че ни е елементарен. Българският език крие доста уловки в себе си и даже да считаме, че го владеем до съвършенство, отново можем да сбъркаме някъде.

Днес ще се опитаме да ви представим някои от най-често допусканите неточности, както и да ви разбираем същността им и по какъв начин да не ги повтаряте. Време е за час по български език, събран единствено в няколко минутки.

Пълен/кратък член

Когато гледаме мненията на консуматори из фейсбук, ни се коства, че доста от тях пишат цялостен и къс член на магия . Всъщност има извънредно елементарно предписание, по което можете да проверявате по кое време какъв член се написа. Основното такова гласи, че когато думата е подлог (или казано по различен метод: вършител на действието), значи е с цялостен член. Ако ви е мъчно да определяте частите на изречението обаче, можете елементарно да се ориентирате по различен метод: заменете въпросната дума с „ той “ или „ него “. Ако се заменя с „ той “, значи е с цялостен член, в случай че се заменя с „ него “ – къс.

Ето образец:

Камъкът (той) си тежи на мястото.

Хвърлих камъка (него) в реката.

ДАЛИ-ИЛИ-ЛИ

Когато в изречение употребявате две или три от тези така наречен двойни съюзи, постоянно пишете запетая пред втория.

Например:

Или през днешния ден ще излезем, или на следващия ден.

Дали ще изляза през днешния ден, или на следващия ден, няма значение.

И/Й

Колкото и да не ни се има вяра, това е една от най-често допусканите неточности: няма дума, която в множествено число да приключва на „ й “ .  Затова забравете за всевъзможни форми в множествено число от рода на рекламаций, плантаций, приватизаций и други. Всички те се пишат рекламаци и , плантаци и , приватизаци и и така нататък

Винаги ли има запетая пред „ че “?

Много хора са запомнили от учебно заведение, че пред „ че “ се написа запетая. Убегнало им е обаче, че не всеки път запетаята се слага тъкмо пред самия съюз.

• Един от случаите е, когато имате комплицираните съюзи „ ако “, „ въпреки че “, „ макар че “, „ единствено че “, „ при изискване че “, „ в случай че “ , запетаята се слага пред целия съюз.

Например:

Съгласих се да се забележим, въпреки че ми беше неприятно.

В случай че ми се обадят за изявление, ще отида незабавно.

• Не се написа запетая пред „ че “, когато пред него има едносричен неударен съюз, т.е.:

Не зная дали е експерт в работата си, само че че е нагъл, не мога да отрека.

• И последно: запетая пред „ че “ не се слага, когато пред съюза стои частицата „ не “:

Не че не ми се излиза, само че съм доста изтощена.

ОТКЪДЕ/НАКЪДЕ/ДОКЪДЕ/ДОКОЛКО

Това са наречия, които се пишат слято. Изключение прави „ до какъв брой “, където „ какъв брой “ се използва като допълнение към съществителното име.

Ето два образеца:

Доколко мога да ти имам вяра?

До какъв брой часа е комфортно да звънна?

Как се написа „ поради “?

Ето още една дума, която доста хора бъркат. Забравете за всички форми „ в поради “, „ на поради “ и всевъзможни сходни. Думата се написа по един-единствен метод: „ поради “ . Точка.

ВЛЯВО и ВДЯСНО; ВПОСЛЕДСТВИЕ

И тези думи са подвеждащи. Може да ви се коства, че се пишат разделно, само че в действителност се пишат слято. И това е правилото.

Разбира се, има още доста образци за непознаване на езика. Кои са грешките, на които вие попадате най-често? Ще се радваме да напишем втора част на материала, с цел да помогнем на повече хора да овладеят българската граматика.

Автор: Станислава  Симидчийска