Да седим и да гледаме как Путин разкоства Украйна, а

Да седим и да гледаме по какъв начин Путин разкоства Украйна, а националното ни достолепие да пораства? Това ли желаят тези, които са срещу помощта за украинците? Знаят ли те, че страстите им ловко се употребяват от популистите?

Привърженици на партия " Възраждане "

Наблюдаваме героичен конфликт на външна и вътрешна политика, който аха да потопи държавното управление, само че и този път чудодейно отшумя. Дали ръководещите ни в действителност осъзнаха отговорността си пред вътрешните проблеми на страната? Или нашите нови политици с изключение на положителни предприемачи се оказаха и?

Вярно,, а един русофил даже ухапа демократична гражданка в подлеза на университета. Но въпреки всичко ще си разреша да кажа, че външната тема надали ни е толкоз значима. Дали ще изнасяме оръжие скрито и ще се накичим с честен авторитет пред съдружниците си, или ще мишкуваме, с цел да не подвигаме. Важен, само че въпреки всичко колорит. Така или другояче оказваме помощ на Украйна като членове на Европейски Съюз, а доста се надявам, че ще сме твърди в задаващото се петролно ембарго над съветския агресор.

Но представете си различен сюжет: Нинова, Радев, Манолова, Янев и останалите " миролюбци " да изискат България да излезе от НАТО и Европейски Съюз. Положението би станало много по-сериозно и единствено с едното хапане в подлеза няма да се разминем. Ще си докараме прелом, може би революция. Засега работата повече припомня борба на футболни почитатели - едните смъкват знамето на другите. Но пък подхожда добре на " червени линии ", с които се пази партийното достолепие: едните в бранш Б, другите в бранш Г.

Или вземете другата външно-политическа драма - Северна Македония. Чудесно ще е от символическа позиция да се впишат българите там като парламентарен народ, само че какво тъкмо ще промени това, никой не ни изяснява. Защото не сме наясно какви тъкмо техни права са нарушени. Или пък - какво ще спечелим, в случай че в учебниците изкажат някаква друга догадка за произхода на античните българи. Хайде отново да си представим различен сюжет - патриотарските обединения декларират, че не желаеме въобще Северна Македония в Европейски Съюз, ненавиждаме ги, не щем да разделяме еврофондове с небогати родственици. И още - заявяваме пред Европейски Съюз, че нашето решение в съвета на министрите през март 2020 за отваряне на договарянията няма никакво значение, ние отхвърляме да бъдем предвидим член, който държи на думата си. И самоуверено завяваме, че не ни е боязън да ни приложат член 7 от контракта за Европейски Съюз, който да ни лиши от глас. Не го вършат и, популярност богу, всичко си остава в областта на символиката - да правят отстъпка, с цел да се почувстваме велики.

Не споделям, че външната политика е маловажна, а че методът, по който се използва, я трансформира в един тип културна война, т.е. тематика, която въздейства на страстите, на обществото, стопанската система, сигурността. Тези страсти елементарно се ръководят от популистите, тъй като обектите им са надалеч от непосредствения живот на жителя. Всички виждаме положението на пътищата, надлежно протестираме, пожелаваме властта да работи. Но какъв брой от нас схващат какво тъкмо следва от отхвърли ни да заемем ясна страна по руско-украинския спор?

Вземете изявите -. Първо беше срещу разполагането на НАТО-вски войски у нас, с цел да ни пазят, та отново трябваше да се измислят едни нюанси - че било наш батальон с някои гост-военни, съвсем туристи. Сега внезапно противоположното - нямали сме противовъздушна отбрана от Дуранкулак до София и по тази причина да се снишаваме. И тъй като конституцията му дава право да приказва в режим на монолог, всеки чува каквото му изнася.

А външните сили, които се трансфораха в боксови круши? Истанбулската спогодба беше приписана на Гейропа, анти-ковид имунизациите - на злодея Бил Гейтс. Впрочем самото ни всеобщо оглупяване беше отдадено на съветските тролове. Е да, но последното е единствено отчасти правилно. Има нещо в самия наш политически спектакъл на сенките, което го провокира.

Как биха могли да съществуват българските партии, в случай че ги нямаше тези външнополитически културни войни? Ако изключим застаряващите носталгици на Българска социалистическа партия и също по този начин застаряващите реститути на бившето Съюз на демократичните сили, партиите в България нямат обичайната обществена база, надлежно - твърда еднаквост. Как да станат разпознаваеми, в случай че не се оградят с магическата алена линия? Така Българска социалистическа партия внезапно стана последовател на мира, което не помним да е наследила от времето на нашествието в Чехословакия и Афганистан, или пък братската помощ за борещи се нации в третия свят. Има Такъв Народ са сложни за идентифициране посредством нормалните политологически термини, по тази причина пък едно е ясно: те са за Украйна, срещу Северна Македония. Задава се Янев. Но какво знаем изобщо за проектите му? Знаем ли какво мисли да вземем за пример партията му за данъчната система, за вложенията, за промяната в образованието? Не. Затова пък влиза с летящ старт във външната политика. Програмата, в случай че вярно разбирам: да седим и гледаме по какъв начин Путин разкоства Украйна, а в това време националното ни достолепие пораства.

Надявам се българският гласоподавател да се научи да разграничава тези театрални нюанси от същинската политика, която чакаме. И която, прочее, към този момент закъснява.