Да се размножиш и да умреш - за северния куол,

Да се размножиш и да умреш - за северния куол, прочут още като северна торбеста котка, възпроизводството е равнозначно на смъртно наказване. Особеността на този дребен бозайник от семейство Торбести мишки от Северна Австралия е, че е " семелпарно ", което значи, че се развъжда еднократно, преди да почине, съобщи Франс прес. 

Точната причина за тази гибел обаче остава мистерия за учените. Изследване, оповестено в сп. " Роял съсайъти оупън сайънс ", повдига отчасти завесата: мъжките безусловно се изтощават при съвкупление с женски, до степен да застрашат самото оцеляване на типа.

For male northern quolls, sex is a death sentence.
— ABS-CBN News Channel (@ANCALERTS)
За да получат доказателство, откривателите са сложили устройства за следене на седем мъжки и шест женски торбести котки на остров Груут Айлънд край крайбрежията на австралийската Северна територия. 

След 42 дни се е оказало, че мъжките са доста по-активни и демонстрират по-голямо старание от женските, които могат да преживеят до четири размножителни сезона.

И до момента в който женските екземпляри прекарват една четвърт от времето си в отмора, мъжките " бездействат " през едвам 7 % от времето, споделя ръководителят на проучването Джошуа Гашк от Университета на Съншайн Коуст, щата Куинсланд.

Механизмът на деяние се оказва друг от този, засягащ торбестата мишка (антехинус) - друго еднократно размножаващо се животно, само че доста по-малко от куола, което е податливо на вътрешни кръвоизливи и инфекции, породени от напрежението по време на размножителния сезон. 

Според откривателите оцеляването на северния куол е сложено на карта, изключително откакто бозайникът е подложен на напън от инвазивни типове като жаба ага, котка и лисица.

Въпреки това, защото типът употребява тази така наречен самоубийствена тактика за размножаване от хиляди години, той би трябвало да извлича изгода от нея, отбелязва Джошуа Гашк. Всъщност на остров Груут Айлънд, където няма нито жаби, нито котки, северният куол се оправя доста по-добре.

Специалист от Университета на Куинсланд, който не е взел участие в проучването, го дефинира като " значимо ". За Ейдриън Брадли френетичната полова интензивност на антехинуса е " неудържим отговор " на отделяните от женската феромони. Свързаната с това загуба на тегло се оказва съдбовна за този тип, чиито представители са по-малки.

За по-големите торбести котки обаче към момента не може да се направи изрично умозаключение за какво някои мъжки екземпляри не претърпяват размножителния интервал.