Destructive creation: Паметникът на Съветската армия може да стане уникално място и да прочуе София
Да се реалокира или да остане - разногласието за бъдещето на Паметника на Съветската войска от време на време се ожесточава. на Столичния общински съвет е фигуралните композиции да се реалокират в музея на социалистическото изкуство, а бъдещето на постамента, висок 37 м, да се реши от архитектурен конкурс за цялата Княжеска градина. Последната дума обаче е на регионалния шеф на София, тъй като монументът е държавна благосъстоятелност. Артистите от Destructive creation оферират ориста му да е напълно друга - да стане туристическа забележителност с. През юни 2011 година те изрисуваха руските бойци като герои от американски комикси и изпод с подигравка написаха " В крайник с времето ". Те държат на своята анонимност в жанр Банкси, всички са свързани с изкуството - дизайн, анимация, архитектура, живопис... Наскоро те откриха вендинг машина в софийски ресторант, от която може да се купуват творби на изкуството. Някои от тях към този момент имат деца и даже идват на акциите, бутайки бебешка количка.
Твърдите, че Паметникът на Съветската войска може да стане машина за пари?
- Да, със залата си в основата и с подобаващия даже за асансьор " комин " (корпус), по който да се стига до площадка в краката на фигурите на върха. Тази площадка може да се построи на две-три равнища, с цел да е допустимо да се стига до боеца.
И да стане туристическа атракция, по този начин ли?
- Не. В никакъв случай не приказваме за атракция, а за актуален музей в основата на равнището на земята, където ще демонстрираме предишното си. В мненията под поста ни (в обществената мрежа) имаше отвращение по какъв начин туристите ще си сложат кафето на шпагина, с цел да снимат с телефона си гледката от горната страна. Идеята е това да стане едно неповторимо място в София, както е Статуята на свободата в Ню Йорк, на която може да се качиш горе до " главата ". Там е имало необикновен миг в предишното - изпод са минавали корабите с плебеи.
И София може да има своето необикновено място, което е било Паметник на Съветската войска, трансфорат в музей на истината за комунизма, за режима и жертвите. Като влезе човек в него, няма по какъв начин да излезе същия - както е във всички музеи по света, отдадени на трагични събития и столетия. Ако отидеш в концлагерите, ще видиш купчините с обувки (на избитите) и това не е лунапарк, не е атракция. И тук не е това концепцията.
А да бъде възроден и вписан по нов метод в града?
- Да се употребява. Със сигурност би трябвало да се предприеме нещо, не може да стои по този начин. Не бива да се ремонтира - това значи да продължим да вървим обратно. Но дали събарянето и заличаването му е най-хубавият вид? Насила е бил издигнат, може би, принудително ще бъде и опустошен.
© Надежда Чипева
2011 година Интересът към паметника набъбна след изрисуването на скулптурите от Destructive creation.
Кой съгласно вас би платил, с цел да се качи до шпагина?
- Да се изкарват пари, за благополучие, все по-малко се приема като обидно и неприятно. Всички сме пътували и знаем, че на всички места по света се заплаща за билети за културните институти и те са цялостни с гости.
Говорили сме си с чужденци и едно от местата, които желаят да видят, е музеят на социалистическото изкуство. Когато бяхме изрисували супергероите, " София фрий тур " като обикаляха града с чужденците, минаваха и през паметника и го посочваха. Водачите на турове ни споделяха, че туристите си купували сувенири и картички с паметника. " В крайник с времето " се бе трансформирало в нещо емблематично за София.
С парите от билетите Столичната община може да построява детски площадки или скейтпарк, или да се върнат на наследниците на хората, които преди време са дарили средства за построяването на паметника. Защо мястото начело да не стане естрада, от която всеки да може да опише за претърпяното от неговото семейство през комунистическия режим? Всички пънкари и скейтъри, израснали на това място, хората, които го изрисуваха през 90-те години и след това също можем да разкажем своите истории.
Дали отново няма да разделя хората, в смисъл, че паметта се комерсиализира?
Да, някой ще се обиди, че тук ще се приказва за неприятните неща през соца. Ние признаваме жертвите, дадени от комунистите, само че и естествените хора са дали доста жертви. За доста българи соцът е прелестен интервал, а Тодор Живков е воин и махането на паметника няма да ги убеди в противоположното. Те имат вяра, че Запада се пробва да ни прецака. Махнем ли го - в положителния случай ще стане едно готино място, където ще водим децата си, а в неприятния ще стане като с мавзолея - никой не губи, само че мисля, че това не е най-хубавото решение.
След изявлението на страницата си в обществената мрежа Destructive creation дадоха отговор по следния метод на възмущения в мненията под поста с предлагането:
" Махането му в този момент, когато Русия е в неизгодна позиция, наподобява на построяването му, когато Съюз на съветските социалистически републики е в напредък. Преосмислянето му по наш си, български, метод би било най-адекватно. Сори, че постът пали някои хора, само че щом сте фенове на скучни неща - ето ви - да бутнеш ПСА откакто Бойко сподели че би трябвало да се бутне, е като построяването му - тъй като някой някъде там, с цел да се хареса на различен, махнал с ръка и споделил. Най-щастливи ще са тайфа смотаняци, ръководещи други страни. "
© Надежда Чипева
Твърдите, че Паметникът на Съветската войска може да стане машина за пари?
- Да, със залата си в основата и с подобаващия даже за асансьор " комин " (корпус), по който да се стига до площадка в краката на фигурите на върха. Тази площадка може да се построи на две-три равнища, с цел да е допустимо да се стига до боеца.
И да стане туристическа атракция, по този начин ли?
- Не. В никакъв случай не приказваме за атракция, а за актуален музей в основата на равнището на земята, където ще демонстрираме предишното си. В мненията под поста ни (в обществената мрежа) имаше отвращение по какъв начин туристите ще си сложат кафето на шпагина, с цел да снимат с телефона си гледката от горната страна. Идеята е това да стане едно неповторимо място в София, както е Статуята на свободата в Ню Йорк, на която може да се качиш горе до " главата ". Там е имало необикновен миг в предишното - изпод са минавали корабите с плебеи.
И София може да има своето необикновено място, което е било Паметник на Съветската войска, трансфорат в музей на истината за комунизма, за режима и жертвите. Като влезе човек в него, няма по какъв начин да излезе същия - както е във всички музеи по света, отдадени на трагични събития и столетия. Ако отидеш в концлагерите, ще видиш купчините с обувки (на избитите) и това не е лунапарк, не е атракция. И тук не е това концепцията.
А да бъде възроден и вписан по нов метод в града?
- Да се употребява. Със сигурност би трябвало да се предприеме нещо, не може да стои по този начин. Не бива да се ремонтира - това значи да продължим да вървим обратно. Но дали събарянето и заличаването му е най-хубавият вид? Насила е бил издигнат, може би, принудително ще бъде и опустошен.
© Надежда Чипева
2011 година Интересът към паметника набъбна след изрисуването на скулптурите от Destructive creation.
Кой съгласно вас би платил, с цел да се качи до шпагина?
- Да се изкарват пари, за благополучие, все по-малко се приема като обидно и неприятно. Всички сме пътували и знаем, че на всички места по света се заплаща за билети за културните институти и те са цялостни с гости.
Говорили сме си с чужденци и едно от местата, които желаят да видят, е музеят на социалистическото изкуство. Когато бяхме изрисували супергероите, " София фрий тур " като обикаляха града с чужденците, минаваха и през паметника и го посочваха. Водачите на турове ни споделяха, че туристите си купували сувенири и картички с паметника. " В крайник с времето " се бе трансформирало в нещо емблематично за София.
С парите от билетите Столичната община може да построява детски площадки или скейтпарк, или да се върнат на наследниците на хората, които преди време са дарили средства за построяването на паметника. Защо мястото начело да не стане естрада, от която всеки да може да опише за претърпяното от неговото семейство през комунистическия режим? Всички пънкари и скейтъри, израснали на това място, хората, които го изрисуваха през 90-те години и след това също можем да разкажем своите истории.
Дали отново няма да разделя хората, в смисъл, че паметта се комерсиализира?
Да, някой ще се обиди, че тук ще се приказва за неприятните неща през соца. Ние признаваме жертвите, дадени от комунистите, само че и естествените хора са дали доста жертви. За доста българи соцът е прелестен интервал, а Тодор Живков е воин и махането на паметника няма да ги убеди в противоположното. Те имат вяра, че Запада се пробва да ни прецака. Махнем ли го - в положителния случай ще стане едно готино място, където ще водим децата си, а в неприятния ще стане като с мавзолея - никой не губи, само че мисля, че това не е най-хубавото решение.
След изявлението на страницата си в обществената мрежа Destructive creation дадоха отговор по следния метод на възмущения в мненията под поста с предлагането:
" Махането му в този момент, когато Русия е в неизгодна позиция, наподобява на построяването му, когато Съюз на съветските социалистически републики е в напредък. Преосмислянето му по наш си, български, метод би било най-адекватно. Сори, че постът пали някои хора, само че щом сте фенове на скучни неща - ето ви - да бутнеш ПСА откакто Бойко сподели че би трябвало да се бутне, е като построяването му - тъй като някой някъде там, с цел да се хареса на различен, махнал с ръка и споделил. Най-щастливи ще са тайфа смотаняци, ръководещи други страни. "
© Надежда Чипева
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ