Доброто не винаги привлича онези, които са ни нужни | За хората и гълъбите
Да се прави положително е нужно умишлено, а не безсистемно и наред. В това е драмата на положителния човек, който напълно се раздава и на всички оказва помощ. В края на краищата, той остава уединен. Това споделя съветският психолог Анна Кирьянова.
Ето да вземем за пример, излизате на улицата и стартирате да хвърляте трохи – дохвърчат доста гълъби. Изяждат трохите и отлитат отново. Те няма да ви благодарят. Сред тях няма да видите нито орел, нито фламинго – това са различен тип птици. Те сами се грижат за прехраната си. И са величествени, и прелестни. На трохите налитат гълъбите.
Ако застанете на улицата и почнете да раздавате облеклата и парите си, ще се повтори сходна сценка. Много хора ще изискат да получат нещо от вас безплатно. Но съумелите, самодостатъчните, уважаващите себе си хора, ще минат и заминат. Те няма да се включат в тая самобитна борба за трохи– те сами си изкарват прехраната. И имат възприятие за лично достолепие.
В това е драмата на положителния човек. В края на краищата, той остава самичък. И никой няма да му каже „ благодаря ”. Защото от неговата помощ се възползват гълъбите, а не орлите. Той постоянно е заобиколен от неудачници и консуматори, които не са привикнали да споделят „ благодаря ”. А единствено недоволно мрънкат, че и това им е малко.
Да се прави положително е нужно изборно и умишлено, а не безсистемно и поред да раздаваш на всички добрината си. А след това да тънеш в отчаяние и горест, казвайки си че хората са неблагодарни. Възможно е най-после да получиш и безценен спомен от гълъбите върху главата си…
Ние сами примамваме такива хора и гълъби, а положителните хора минават около нас и отлитат. Тези, които нищо не просят и не забиват лакти, а просто живеят и летят независимо. Доброто не постоянно притегля тези, които са ни нужни. Така е организиран животът.
Източник: Море смысла
Картина: Man in a Bowler Hat, 1964 by Rene Magritte
