5 съвета, които помагат в трудни ситуации
Да се потапят в самосъжаление, да се оплакват и да роптаят против ориста – по този начин реагират доста хора на непредвидени отрицателни събития, загуби или раздели. Но по какъв начин да запазим оптимизма си, когато животът ни сервира съществени тествания? Ето нашите препоръки:
1. Вместо състрадание ритник в задника
...все отново може би не толкоз мощен. Но задоволително, с цел да се раздвижим. Когато се тръшкаме и упрекваме живота за несправедливостите, които ни е сервирал, съчувствието на близките няма да ни помогне. Близките ни сигурно са доброжелателни и не желаят да страдаме, само че вместо да ни гледат със страдание, да въздишат и да произнасят горестно: „ О, толкоз ми е мъчително за теб “, по-добре да ни ободрят и окуражат, че скоро всичко ще се оправи. В края на краищата да се съжаляваме умеем и сами.
2. Разбиране и приемане
Когато сме пропилели опциите, които са се разкрили пред нас, и се усещаме прецакани, ни е мъчно да повярваме, че в миналото нещата ще се оправят. Гледаме хората в близост, които водят видимо съвършен живот и които всяка заран се разсънват в чудесно въодушевление. Това ни разгневява, натъжава, отчайва и озлобява. Даваме си сметка какво (не) сме постигнал и в какво сме се провалили. Мислим си, че шансът ни в никакъв случай няма да проработи и потъваме в самосъжаление. Но ще намерим благополучие единствено когато поемем отговорност за себе си и се освободим от нещата, пречещи ни да бъдем хората, които желаеме. Процесът може да е доста мъчителен и даже да ни докара до ръба на лудостта, само че в последна сметка приказката, че в случай че си окажеш помощ самичък, ще ти помогне и Господ, е напълно вярна. Това включва приемането, че в живота има и върхове, и спадове. Невинаги ще ни е добре, само че човек постоянно може да се поучи от опита си.
3. Действия вместо мъдруване
Нищо не дава по-дълбоко отражение върху нас от детството ни. Онова, на което ни учат родителите от ранно детство, се запечатва у нас вечно. От метода, по който е образувана личността ни, зависи по какъв начин реагираме на избрани обстановки. Но без значение ни е мъчно от време на време, няма да си решим проблемите си с мислене. Накрая би трябвало да се вземем в ръце и да действаме. Защото никой няма да свърши работата вместо нас и да понесе следствията. Ако не можем да напредваме с огромни крачки, тогава може би с по-малки. И по този начин полека-лека ще стигнем там, накъдето сме се запътили.
