Холандско джудже - всичко за декоративното зайче
Да се отглежда мини зайче е доста прелестно занятие, тъй като животинчето има добър манталитет и е доста чинно. В този смисъл наподобява на котенцата, мини порчетата, чинчилите и мини прасенцата - основава същото благо и гальовно отношение у стопаните си. Те се усещат спокойни към хора, които им приказват нежно и постепенно и им основават възприятие на сигурност и успокоение.
Малкото пухкаво творение не подвига звук и е уместно животно за апартамент, даже в случай че жилищното пространство е малко. Тези сладки живи играчки бързо научават името си и незабавно се отзовават, в случай че стопанинът им ги повика.
Мини зайчетата стават желани за домашни любимци и по тази причина селектираните породи нарастват. В този миг са обособени към този момент над 50 породи декоративни зайчета. Самата порода не въздейства значително на характера на животинчето, колкото неговата характерност. Тя е определяща повече за външния тип - четина, цвят и величина на екземпляра.
Ако зайчето е прекомерно плашливо, или даже демонстрира настъпателност, повода за тези поведенчески отклонения може да се дължат на пропуски в селектирането на качествата на предците му.
Все отново характера на мини зайчетата ще даде ориентир на бъдещите притежатели за опциите, които стоят пред тях при избор на зайче.
Общо за декоративните зайци
За първи път мини зайчето, наречено джудже, е било показано в Англия много от дълго време, преди 136 години. Първите екземпляри били бели, с червени или сини очи. В резултат на разнообразни селекции се е стигнало до днешното цветово многообразие - бели, черни, кафяви, червени, шарени, сиамски, чинчилови.
Прародител на днешното мини зайче е дивият заек, без значение, че доста постоянно няма аналогия в окраската на козината им.
Всички зайчето джуджета имат като обща характерност дребния си растеж и късите уши. Дължината им е до 30 сантиметра, а ушите им са най-вече до 7 сантиметра. Тежат сред 1, 25 до 2 кг, като най-тежки са хермелиновите и цветните зайчета. В Холандия се отглеждат пък най-дребните, на които тежестта е към 900 грама.
Породите се дефинират от външния тип на животинчето, а той пък зависи от козината му. Сред зайчетата са известни четири типа четина:
- Стандартна;
- Ангорска - стои много отделено от тялото му, пухкава и топла;
- Рекс - много по-гъста от естествената, къса и изправена;
- Сатен - на тип е като естествената, само че има сатенен искра.
Най-известните породи, подобаващи за развъждане в апартамент, са и най-търсените у нас. Това са:
Холандско джудже - от 1, 6 до 2 кг. С огромни глави, очи и уши. Лицето им е закръглено.
Зайче Мини Хотот - тежи малко над 1 кг. Има къси уши, гъста, къса и лъскава четина. Вратлето му не се вижда, а гърбът му е мощно закривен, като дъга.
Зайче Лоп - назовават го още клепоухи. Познават се елементарно поради огромните си уши, които падат от време на време над очите им.
Снимка: pixabay.com Зайче Мини Рекс - тежи към 2 кг, с гъста четина, която стои изправена.
Описанието на породите мини зайчета не е по този начин прецизно както при породите кучета примерно. Винаги може да се добави към породата нещо във връзка с цвят, шарки и други особености, с цел да бъдат разказани.
Много търсено е Холандското джудже, тъй като е измежду най-малките и сладки представители на това симпатично семейство.
Външен тип на Холандско джудже
Представителите на тази порода са измежду най-малките декоративни зайци. Имат доста симпатично лице. Заради закръгления овал личицето му непрекъснато има изражение на малко бебе.
Очите на белите зайчета от типа може да бъдат червени, някои от тях са животни албиноси. Другият вероятен цвят на очите им е наследник.
Ушите на заек Холандско джудже са къси и изправени, а тялото им е малко и плътно. Козината на заек Холандско джудже е късичка и гъста. Може да бъде в разнообразни цветове -черно, синьо, шоколадово или стоманено сиво.
Като порода Холандското джудже произлиза от порода зайци от Полша, макар името си. Официално е прието като независима порода в Съединени американски щати.
Отглеждане заек Холандско джудже
Зайчето е мъничко, на въпреки всичко се нуждае от пространство, където да се усеща в сигурност. Там заекът се храни, ще се мие, ще играе и ще се усеща предпазено. Хубаво е, в случай че има къде да тичат из жилището, на балкона или на място, което е добре да бъде заградено, тъй като дребното Холандско джудже може да се изгуби в огромно свободно пространство.
При развъждане на заек Холандско джудже, добре е зайченцето да си има къщурка. Това може да бъде клетка. Размерът на клетката на заека би трябвало да е минимум 50х50 сантиметра, само че колкото пространството е по-голямо, толкоз по-комфортно ще се усеща дребният квартирант. Трябва да се знае, че това зайче скача на височина до 1 метър и в случай че къщичката му няма покрив, то ще се научи да излиза и да се прибира в нея единствено. То въпреки всичко не трябва да бъде оставяно без контрол, тъй като обича да се мушка на всички места и да дъвче всичко, което му се стори забавно.
Много значим миг в развъждането на холандско джудже е температурата в него. Мини зайчето е с гъста четина и не може да се охлажда добре през лятото. Затова не трябва да бъде излагано на директна слънчева светлина. Критична точка за тях е 25 градуса температура. Ако прегрее, би трябвало да се охлаждат ушичките му.
Подът на къщичката би трябвало да бъде застлан с мека постеля. Торфът, дървените трици или стърготините са подобаващи за задачата. Сеното би трябвало да се отхвърли за сходни цели, тъй като то е част от храната им и те го ядат даже нечисто, а това е рисково за здравето на Холандското джудже.
Хранене на заек Холандско джудже
Всяко мини зайче, включително и Холандското джудже, се хранят два пъти дневно. За вярната обмяна на веществата храната на заека Холандско джудже се нуждае от белтъчини, въглехидрати и мазнини в несъмнено съответствие. Нуждае се и от минерали и витамини, без които обмяната е невъзможна.
Основната храна на мини зайчето през лятото е зеленина, а през зимата е сено. Храната би трябвало да е свежа, а зеленината да не бъде към този момент пожълтяла. Тревните храни са доста значими за функционалностите на храносмилателния тракт. Те се почистват ежедневно, сменят козината си на три месеца и по тази причина прясната зелена трева им оказва помощ да изхвърлят погълнатите косми. Любимата храна на скокливкото са моркови, зеле, листа на глухарче и детелината. От морковите получават витамин А. магданозът, броколите, целината, листата на ягодата, на репичката, дребни количества спанак, ябълки, пъпеши, малини, круши са все потребна храна за Холандското джудже.
През зимата ядат главно съсредоточена храна заран и вечер. В нея се включва овесът или овесените ядки, царевицата, ечемикът и пшеницата. Друга значима храна е препеченият бял самун или сухарите. При гризането се подострят зъбите на заека.
Плодовете би трябвало да са белени, семките отстранени и измити. Сладките плодове не несъответствуващи храни за мини зайчето.
Прясната вода би трябвало да бъде налична непрестанно. През лятото е добре да се разхлажда или да се сменя доста постоянно.
Размножаване при зайците Холандско джудже
Това зайче не трябва да бъде кръстосвано с друго чистопородно от типа му, тъй като поколението им може да не е жизнеспособно и да не оцелее повече от 3 месеца. Най-добре, в случай че зайчето няма да се употребява за разплод да се кастрира.
Грижи за заек Холандско джудже
Много значимо е да се знае по какъв начин да се държи зайчето, когато се реалокира. Вдигане за ушите е безусловно неприемливо. Те са доста чувствителни и по този начин им се предизвиква болежка. Правилното покачване е да се държи за задницата с една ръка, а другата да държи предните крачета.
Болести при заек Холандско джудже
Зайчето е извънредно нежно и подложено на доста инфекции. Те се познават по отделянето на секрет от очите или носа, по кашлицата от дробовете. Може да се изпълни с бълхи и третирането е с препаратите, с които се капва капка на котетата.
Тъй като са доста нежни, добре е да се ваксинират всяка година срещу типични болести за зайците Холандско джудже. Трябва да бъде защитавано от стрес и пострадвания. Продължителността на живота при Холандското джудже е сред 7 и 10 години.
Разбира се от верните грижи зависи какъв брой дълго живее зайчето холандско джудже.
