Да се окажеш от магистралата в друга реалност. Този случай

Да се окажеш от автомагистралата в друга действителност. Този случай е доста подобаващ за феномена на времевия цикъл. Повече информация за сходни случаи може да прочетете в публикацията – Разкази на хора, попадали във времеви цикъл от събития.Обаче, това може да се дължи на деформиране на пространството или даже напълно влизане в друго измерение (HiddenTruth.site).Представяме ви описа ха консуматор на уеб страницата Редит (Reddit), с псевдоним iamnotnotarobot.На 20 май 2018 година, аз, татко ми и майка ми, отидохме в баптистката черква в Ню Джърси. Кръщението ми беше планувано на този ден и братовчед ми, който работи като просветител в тази черква, трябваше да го направи. Ние на живеем в Ню Джърси, само че взехме решение да е в тази черква, защото е единствено на няколко часа път от вкъщи ни.Първоначално, пътуването беше умерено. Майка ми постоянно върви в тази черква и постоянно следва еднакъв маршрут. Тя знае пътя от нас до църквата съвършено, само че за всеки случай, тя е конфигурирала Гугъл Maps на телефона си.Изведнъж всичко се промени. Самият маршрут стана единствено прав път, нямаше места за отблъскване, в далечината нямаше здания. Освен това, небето и дърветата станаха сиви, само че не като при дъжд или преди той да стартира. Бяха сиви по този начин, като при обезцветена фотография.Също по този начин забелязах, че стана доста безшумно и моторът на нашата кола също стартира да работи доста по-тихо, в сравнение с преди. Погледнах Гугъл Maps в телефона на майка ми и той сподели, че се движим по изцяло прав сектор от пътя и няма никакви обекти наоколо.
Тогава забелязах още една чудноватост, останалите коли бяха изчезнали. Шофирахме в цялостна самотност. Минаха 15 минути и през това време не видях нито една кола. Тогава забелязах, че и родителите ми схващат, че нещо неправилно има тук. Мама сподели, че може би е пропуснала да напусне автомагистралата, а баща заяви, че е следил пътя и не е видял нито един излаз отдавна.Четете още: Матрицата – по какъв начин мозъците ни се програмират да основават тази действителност Прекарахме още няколко минути в тъмно безмълвие. Тогава видях една кола пред нас, а след това още една. И тъкмо там, по края на пътя, започнаха да се появяват разнообразни здания. Появиха се от ден на ден коли. Скоро забелязахме отбиването от автомагистралата и продължихме в изцяло естествена конюнктура. Цветът също се върна на небето и всичко останало.По-късно, няколко пъти се пробвах да приказвам с родителите си за този случай, само че те не желаеха да приказват за това. Изглеждаше, че за тях това беше изцяло неразбираемо. Баща ми, когато върших опити да приказваме за случая, започваше да превключва диалога ни на друга тематика.Стигнах до заключението, че нещо по автомагистралата като че ли ни е “изключило ” от действителността. Ако не се бяхме върнали, какъв брой време щяхме да пътуваме по този безконечен път? И по какъв начин сме се вмъкнем в тази “точка ”? Ако не бяхме отклонили, виждайки най-накрая изхода, какво щеше да ни чака в края на тази автомагистрала? Може би тогава в никакъв случай нямаше да се върнем в нашия свят?Това се трансформира в най-големия ми боязън. От това пътешестване мина повече от година и скоро ще би трябвало още веднъж да отидем при братовчед ми в Ню Джърси. По същия път …Сега се опасявам, че това може да се случи още веднъж.
Hidden truth