Да се неглижира Независимостта, като празник, е недостойно. Той беше

" Да се неглижира Независимостта, като празник, е неприлично. Той беше разгласен за царски след 1944 година и чак през 1998 година беше възобновен като народен празник. В българското общество обаче не се възприема по този начин, както се възприемат Трети март и Шести септември. Не е възпят в нито една поема или разказ като форма на национално одобряване. Ако едно историческо събитие не влезе в националното схващане чрез литературата, то остава настрана ". Това съобщи проф. Ивайло Христов, учител по ”История на журналистиката” и „ Народопсихология” в УНСС пред БНР.

``В актуалния свят не може да си самостоятелен, въпросът е обвързаността да не нарушава твоето национално достойнство``, добави още той.

" Обявяването на независимостта през 1908 година е кулминационната точка на градивната сила на бълтарското народостроене. След това стартира насаждането на братоубийствения синдром на опълчването в българското общество, което е очевидно и до през днешния ден ", посочи професорът.

" Най-големият ни проблем е, че българското общество мисли едноцветно, доста са внезапни разграничителните линии. Не може да реализираме консенсус по най-елементарни въпроси. Това черно-бяло мислене не ни прави по-способни да взимаме рационални и държавнотворни решения. Тази вадичка, която се изкопова в българското общество, е причина и за националните произшествия ", акцентира проф. Христов.