40 хиляди души, 31 песни и 3 часа и 15 минути: Guns N’ Roses в Со...
Да се хващаш за гласа или неналичието на подобен при Аксел Роуз, значи, че си живял без достъп до YouTube и обществени мрежи в последните 10 години. Да, пеенето му е кофти, изключително, когато гони високите във фалцет – няма мощност. Когато обаче обърне към ниския указател, с неговия постоянно леко креслив глас, се получава съвсем като едно време. Защо не се придържа към този жанр на пеене си е негов избор. Да, в “Coma ” подходи към вокалните партии по няколко разнообразни способи и нито един не му се получи. Обаче!
Аксел Роуз на 63 е милионер, облечен във безконечна популярност и е изпял, изживял и изконсумирал толкоз земни и скотски, както и прочувствени богатства и дъна, че умерено може да се занимава с писане на записки, рискови преживявания или да си направи тюрма на ужаса в мазето, където да тормози неприятни родственици и да не помирисва микрофон. Той обаче излиза на сцена и пее, танцува и тича пред десетки хиляди хора през няколко дни, по три часа на вечер. И наподобява (и очевидно се чувства) пъклен добре. А там, където други си оказват помощ тежко с подложки, авансово записани вокали или чист плейбек, той прави каквото е по силите му и не му пука. Още по-малко за клети напъни на международно незнайни (ако и да са локално популярни) критикари.
За това турне Guns N’ Roses са взели безспорна легенда на американския хип хоп. Public Enemy заковаха Ню Йорк на картата на черния жанр със мощни политически послания, гняв и тежест още преди 40 години. Двамата водачи на бандата Чък Ди и Флейвър Флейв са все по този начин там – надъхани, корави пичове, които имат да размахат пръст, да докарат шума и да накарат над 20 хиляди, които ги гледат, да крещят “fuck racism ”. Така, както са го правили постоянно. Удрят няколко шлагера от златните години на хип хопа – “Show Me What You Got ”, “Fight the Power ”, както и “The Hits Just Keep On Comin ” от чисто новия им албум от тази година. Заиграват се и с “We Will Rock You ” преди да слязат от сцената, а постоянно е крепко да чуеш Queen. 45 минути олдскуул хип хоп пред десетки хиляди, пристигнали да гледат хард рок шоу. Силно!
Подминаваме с пренебрежение павилионите за бира, на тази горещина бирата те кара да се потиш още повече, а на стадиона сме като миди на ламарина до черноморски плаж. Вода. Сянка няма, намираме я от външната страна при мърча, измежду който се откроява, юридически особено за софийската дата на Guns N’ Roses.
А те самите излизат малко преди 19:30 и подкарват непосредствено с “Welcome to the Jungle ” – първият шлагер от първия им албум, който дори има рожден ден на същия този ден. Следва хлъзгавият танц с хероина в “Mr. Brownstone ” и подканящата към ексцесии “Bad Obsession ”, преди да създадат първия кавър за вечерта – “Live and Let Die ” на Пол МакКартни и Wings.
фотография: Guns N` Roses
Има какво да се желае от озвучаването – преобладаващи барабани и усилени вокали, зад които се губят мелодиите на китарите и клавирите, а басът на Дъф МакКейгън тотално липсва от общата картинка. И остава по този начин в идващите няколко песни. Постепенно салдото е уцелен, само че общият тон остава относително спокоен за стадионен рок концерт – съумявам да чуя хората към мен без да се напъвам.
Проблем има и с вокалите на Аксел Роуз. Не, не с гласа му – микрофонът му ту се включва толкоз мощно, че чак стряска, ту вокалите изцяло изчезват. Дали е от самия микрофон или резултатите за вокалите, само че са мощно небалансирани по време на целия лайв.
А концертът разхожда публиката из обичани и на елементарния радио консуматор шлагери (задължителните “Don’t Cry ”, “November Rain ”, “Sweet Child O’Mine ” и антивоенната ария на Боб Дилън, доста по-популярна в осъществяване на Guns N’ Roses “Knocking On Heavens’ Door ”), само че и в дълбокия запас за съществени почитатели на бандата (споменатата към този момент “Coma ”, истерично скорострелното ранно парче “Shadow of Your Love ” или морбидно-игривата “Used to Love Her ”). Има и още три кавъра – “Slither ” на Velvet Revolver, “Thunder and Lighting ” на ирландците Thin Lizzy и “Never Say Die ”, която свириха и на на Black Sabbath).
Групата е във вихъра си през цялото шоу – свирене, рокенрол пози, “fuck off ” отношение – Guns N’ Roses не са на сцена, с цел да очароват. Те са там, с цел да блъскат с рокенрол, а над 40 хиляди души попиват спектакъла от колоните и три грамадни екрана с анимирани визуализации (роботът от цензурираната обложка на “Appetite for Destruction ” тук е надалеч по-галантен, подвига шапка и хвърля рози). Да, ненапълно занимателно за поостарял безсрамен почитател на бандата от това време, е да следи хиляди хора с чисто нови неофициални тениски на Guns N’ Roses, евентуално купени в деня на концерта или особено за него. Но виждам усмивките, слушам пеенето на публиката, вълнувам се от десетки хиляди цифрови светлини, когато към този момент по мрачно G’n’R свирят знаковите си балади.
Guns N’ Roses явно не изпитват стеснение и от последния си към този момент албум “Chinese Democracy ” (2008) и вадят цели седем песни от него, макар че нито една от тях не става шлагер и по-скоро озадачават публиката. Финалът е явен – както постоянно, по този начин и в София шоуто приключва с “Paradise City ”. Без непотребни бисове и лутане – въпреки всичко свирят близо 200 минути. Двамата от Public Enemy, които са следили целия концерт иззад декорите, излизат и прегръщат бандата, а най-после всички дружно се покланят и оставят нощта да погълне тълпи от хора. Кои удовлетворени, кои не, кои отишли особено, с цел да потърсят на ниска цена онлайн внимание с ядливи мнения. Те са Guns N’ Roses и в случай че четат тези цирозни вопли, имат едно “Fuck you! ” за тях. Само че не ги, тъй като не им пука – най-много за създателите им.
Ивайло Александров
Аксел Роуз на 63 е милионер, облечен във безконечна популярност и е изпял, изживял и изконсумирал толкоз земни и скотски, както и прочувствени богатства и дъна, че умерено може да се занимава с писане на записки, рискови преживявания или да си направи тюрма на ужаса в мазето, където да тормози неприятни родственици и да не помирисва микрофон. Той обаче излиза на сцена и пее, танцува и тича пред десетки хиляди хора през няколко дни, по три часа на вечер. И наподобява (и очевидно се чувства) пъклен добре. А там, където други си оказват помощ тежко с подложки, авансово записани вокали или чист плейбек, той прави каквото е по силите му и не му пука. Още по-малко за клети напъни на международно незнайни (ако и да са локално популярни) критикари.
За това турне Guns N’ Roses са взели безспорна легенда на американския хип хоп. Public Enemy заковаха Ню Йорк на картата на черния жанр със мощни политически послания, гняв и тежест още преди 40 години. Двамата водачи на бандата Чък Ди и Флейвър Флейв са все по този начин там – надъхани, корави пичове, които имат да размахат пръст, да докарат шума и да накарат над 20 хиляди, които ги гледат, да крещят “fuck racism ”. Така, както са го правили постоянно. Удрят няколко шлагера от златните години на хип хопа – “Show Me What You Got ”, “Fight the Power ”, както и “The Hits Just Keep On Comin ” от чисто новия им албум от тази година. Заиграват се и с “We Will Rock You ” преди да слязат от сцената, а постоянно е крепко да чуеш Queen. 45 минути олдскуул хип хоп пред десетки хиляди, пристигнали да гледат хард рок шоу. Силно!
Подминаваме с пренебрежение павилионите за бира, на тази горещина бирата те кара да се потиш още повече, а на стадиона сме като миди на ламарина до черноморски плаж. Вода. Сянка няма, намираме я от външната страна при мърча, измежду който се откроява, юридически особено за софийската дата на Guns N’ Roses.
А те самите излизат малко преди 19:30 и подкарват непосредствено с “Welcome to the Jungle ” – първият шлагер от първия им албум, който дори има рожден ден на същия този ден. Следва хлъзгавият танц с хероина в “Mr. Brownstone ” и подканящата към ексцесии “Bad Obsession ”, преди да създадат първия кавър за вечерта – “Live and Let Die ” на Пол МакКартни и Wings.
фотография: Guns N` Roses
Има какво да се желае от озвучаването – преобладаващи барабани и усилени вокали, зад които се губят мелодиите на китарите и клавирите, а басът на Дъф МакКейгън тотално липсва от общата картинка. И остава по този начин в идващите няколко песни. Постепенно салдото е уцелен, само че общият тон остава относително спокоен за стадионен рок концерт – съумявам да чуя хората към мен без да се напъвам.
Проблем има и с вокалите на Аксел Роуз. Не, не с гласа му – микрофонът му ту се включва толкоз мощно, че чак стряска, ту вокалите изцяло изчезват. Дали е от самия микрофон или резултатите за вокалите, само че са мощно небалансирани по време на целия лайв.
А концертът разхожда публиката из обичани и на елементарния радио консуматор шлагери (задължителните “Don’t Cry ”, “November Rain ”, “Sweet Child O’Mine ” и антивоенната ария на Боб Дилън, доста по-популярна в осъществяване на Guns N’ Roses “Knocking On Heavens’ Door ”), само че и в дълбокия запас за съществени почитатели на бандата (споменатата към този момент “Coma ”, истерично скорострелното ранно парче “Shadow of Your Love ” или морбидно-игривата “Used to Love Her ”). Има и още три кавъра – “Slither ” на Velvet Revolver, “Thunder and Lighting ” на ирландците Thin Lizzy и “Never Say Die ”, която свириха и на на Black Sabbath).
Групата е във вихъра си през цялото шоу – свирене, рокенрол пози, “fuck off ” отношение – Guns N’ Roses не са на сцена, с цел да очароват. Те са там, с цел да блъскат с рокенрол, а над 40 хиляди души попиват спектакъла от колоните и три грамадни екрана с анимирани визуализации (роботът от цензурираната обложка на “Appetite for Destruction ” тук е надалеч по-галантен, подвига шапка и хвърля рози). Да, ненапълно занимателно за поостарял безсрамен почитател на бандата от това време, е да следи хиляди хора с чисто нови неофициални тениски на Guns N’ Roses, евентуално купени в деня на концерта или особено за него. Но виждам усмивките, слушам пеенето на публиката, вълнувам се от десетки хиляди цифрови светлини, когато към този момент по мрачно G’n’R свирят знаковите си балади.
Guns N’ Roses явно не изпитват стеснение и от последния си към този момент албум “Chinese Democracy ” (2008) и вадят цели седем песни от него, макар че нито една от тях не става шлагер и по-скоро озадачават публиката. Финалът е явен – както постоянно, по този начин и в София шоуто приключва с “Paradise City ”. Без непотребни бисове и лутане – въпреки всичко свирят близо 200 минути. Двамата от Public Enemy, които са следили целия концерт иззад декорите, излизат и прегръщат бандата, а най-после всички дружно се покланят и оставят нощта да погълне тълпи от хора. Кои удовлетворени, кои не, кои отишли особено, с цел да потърсят на ниска цена онлайн внимание с ядливи мнения. Те са Guns N’ Roses и в случай че четат тези цирозни вопли, имат едно “Fuck you! ” за тях. Само че не ги, тъй като не им пука – най-много за създателите им.
Ивайло Александров
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ