Учените: Клюките могат да бъдат полезни
Да се приказва за гърба на някого може да наподобява злонамерено или непочтено, само че се оказва, че не постоянно е по този начин. Ако споделената информация се основава на истина, тя фактически може да има позитивен резултат върху връзките ни с другите, съгласно ново проучване. Констатациите се основават на математически модел на клюките, който неотдавна завоюва Ig Nobel Prize - сатирична премия, основана първо да накара хората да се засмеят и по-късно да ги накарат да се замислят – сходно на самите злословия. На шерването шушукайки на нещо за някого нормално се гледа с неодобрение, само че тази хитра форма на връзка също е съществена част от междучовешките взаимоотношения. Да, клюкаренето е прекомерно публикувано, с цел да се окаже изцяло неефикасно и нездравословно. Все повече проучвания показват някои от значимите обществени функционалности на клюките.
Например това може да е добър метод да прецените надеждността на индивида против вас. Ако някой показа погрешна информация за трета страна за персонална полза, слушателят може да успее да открие лъжите и да не се довери на лъжеца – форма на обществено наказване.
Като опция, в случай че някой показа вярна информация за трета страна, това може да усъвършенства доверието сред хората като по този метод предизвиква и поддържа груповото съдействие и работата в екип.
Използвайки банален математически модел, интернационален екип от откриватели проучил по кое време клюките е евентуално да бъдат почтени и/или нечестни и по какъв начин тези сюжети в последна сметка се разиграват за всички участници. Моделът е формиран от Пол ван Ланге от Vrij Universiteit Amsterdam, Заболч Самадо от Унгарската академия на науките и Дзунху Ву от Китайската академия на науките в Пекин. Те симулирали клюките като триъгълник. Едната ъглова основа на триъгълника е клюкарят, другата - слушателят, а горната част на триъгълника е третото лице, за което се приказва без то да участва. Моделът бил употребен за проучване на четири разнообразни обществени взаимоотношения благодарение на четири игри, които улавят вероятните последствия от клюките.
Учените анализирали дали размяната на информация е била от изгода за индивида, който е чул клюката или за който и да е, или дали е коствала скъпо на единия от тях или и на двамата.
Хипотезата била, че клюкарите ще изберат да популяризират почтени истини или неистини, с цел да усилят оптимално личната си изгода, без да рискуват репутацията си като от самото начало претеглят каква връзка имат с другите двама забъркани души.
Изследването посочило, че като цяло клюкарите вземат решение да бъдат почтени, когато споделят цел с другите две страни, което прави техния триумф (или провал) преплетен и взаимосвързан. Но когато задачите им не съвпадали с тези на слушателя, клюкарите били по-склонни да бълват неистини. " Например, може да се състезавате с сътрудник за значимо покачване, позицията може да получи единствено един от вас - изяснява един от съавторите на плана Лео Тьохин от Технологичния университет в Айндховен в Холандия. - В такива обстановки хората са негативно взаимозависими: неуспехът на един човек значи триумф за другия. Може да се чака, че такива обстановки ще доведат до нечестни злословия, които да навредят на сътрудниците, или до почтени злословия, когато наличието на клюките е правилно, само че уронващо престижа. " Моделите, употребявани от откривателите, са единствено теоретични и не отразяват сложността на обществените взаимоотношения, защото се базират единствено на няколко догатки. Използвайки теорията на игрите, откривателите разкрили доказателства, че клюкарите могат да вземат оптимални решения за това дали да лъжат или не, според от обстановката и това по какъв начин могат да я употребяват. Някои изследвания поддържат тази концепция. Много психически опити сочат, че клюкарстването за противници е по-вероятно да бъде непочтено, при което клюкарят е податлив да разказва погрешно дейностите или желанията на другия човек, когато тези планове в действителност са положителни.
Други изследвания пък открили, че клюкарстването за близки хора е по-вероятно да бъде позитивно и може да направи взаимосвързаната група още по-сплотена.
Изследването е оповестено във Философски транзакции на Кралското общество B Biological Sciences.
Например това може да е добър метод да прецените надеждността на индивида против вас. Ако някой показа погрешна информация за трета страна за персонална полза, слушателят може да успее да открие лъжите и да не се довери на лъжеца – форма на обществено наказване.
Като опция, в случай че някой показа вярна информация за трета страна, това може да усъвършенства доверието сред хората като по този метод предизвиква и поддържа груповото съдействие и работата в екип.
Използвайки банален математически модел, интернационален екип от откриватели проучил по кое време клюките е евентуално да бъдат почтени и/или нечестни и по какъв начин тези сюжети в последна сметка се разиграват за всички участници. Моделът е формиран от Пол ван Ланге от Vrij Universiteit Amsterdam, Заболч Самадо от Унгарската академия на науките и Дзунху Ву от Китайската академия на науките в Пекин. Те симулирали клюките като триъгълник. Едната ъглова основа на триъгълника е клюкарят, другата - слушателят, а горната част на триъгълника е третото лице, за което се приказва без то да участва. Моделът бил употребен за проучване на четири разнообразни обществени взаимоотношения благодарение на четири игри, които улавят вероятните последствия от клюките.
Учените анализирали дали размяната на информация е била от изгода за индивида, който е чул клюката или за който и да е, или дали е коствала скъпо на единия от тях или и на двамата.
Хипотезата била, че клюкарите ще изберат да популяризират почтени истини или неистини, с цел да усилят оптимално личната си изгода, без да рискуват репутацията си като от самото начало претеглят каква връзка имат с другите двама забъркани души.
Изследването посочило, че като цяло клюкарите вземат решение да бъдат почтени, когато споделят цел с другите две страни, което прави техния триумф (или провал) преплетен и взаимосвързан. Но когато задачите им не съвпадали с тези на слушателя, клюкарите били по-склонни да бълват неистини. " Например, може да се състезавате с сътрудник за значимо покачване, позицията може да получи единствено един от вас - изяснява един от съавторите на плана Лео Тьохин от Технологичния университет в Айндховен в Холандия. - В такива обстановки хората са негативно взаимозависими: неуспехът на един човек значи триумф за другия. Може да се чака, че такива обстановки ще доведат до нечестни злословия, които да навредят на сътрудниците, или до почтени злословия, когато наличието на клюките е правилно, само че уронващо престижа. " Моделите, употребявани от откривателите, са единствено теоретични и не отразяват сложността на обществените взаимоотношения, защото се базират единствено на няколко догатки. Използвайки теорията на игрите, откривателите разкрили доказателства, че клюкарите могат да вземат оптимални решения за това дали да лъжат или не, според от обстановката и това по какъв начин могат да я употребяват. Някои изследвания поддържат тази концепция. Много психически опити сочат, че клюкарстването за противници е по-вероятно да бъде непочтено, при което клюкарят е податлив да разказва погрешно дейностите или желанията на другия човек, когато тези планове в действителност са положителни.
Други изследвания пък открили, че клюкарстването за близки хора е по-вероятно да бъде позитивно и може да направи взаимосвързаната група още по-сплотена.
Изследването е оповестено във Философски транзакции на Кралското общество B Biological Sciences.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ