Да санкционираш Достоевски заради Путин, да лишиш хората от Чехов

Да санкционираш Достоевски поради Путин, да лишиш хората от Чехов поради нападателните дейности на една политическа власт, да пренебрегнеш “миналото и размислите ” на Херцен поради несъгласието си с Лавров, като се изключи че е симптом на последна тъпотия и цялостна беззащитност, също по този начин е и самоубийствено вървене по ръба сред нормалността и културния фашизъм. За нашите евроатлантически натегачи от Сиела приказвам. Същите, които през вчерашния ден оповестиха, че стопират да издават съветска литература. Честно да ви кажа, даже първоначално не повярвах, че може да има толкоз елементарни люде. Но, факт е, че има. И те са българи.

Разбира се, че всички съчувстваме на хората от Украйна. Да не приказвам, че аз не върша особена разлика сред страданието на народа на Украйна, и това на този на Русия. В някакъв по-широк смисъл за мен и двата народа са жертва на протичащото се. Но да си отмъщаваш на книгите, на най-хубавото създавано от индивида, с цел да го “накажеш ” за най-лошото от неговата природа, това към този момент си е върховен пилотаж на олигофрения!

А в същото време оня палячо “здравейте Наско ” мълчи. Но по какъв начин да приказва, като е кастриран културно и интелектуално, по какъв начин да каже нещо, като е единствено една надуваема кукла, а за тази работа са нужни мъжки топки и човешко сърце?

Обидна страна е България. Жалка страна е България. Съжалявам, че го споделям, само че е ме позор от провинциализма, подмазвачеството и натегачеството, които по този начин свободно си маршируват из територията ни през последните 30 години.

И последно. Накрая. За четвърт век нищо не се промени в културата, етиката и достолепието на българина. Все същите предатели, все същото дъно. Трагедия, пичове, тежка покруса. Срам.

Васил Петев