Да родиш едно дете по физически начин, това е лесна

„ Да родиш едно дете по физически метод, това е лесна работа, значимо е да го родиш духовно. Истинското раждане подразбира да родиш детето си по едно и също време в четири свята: в света на истината, в света на мъдростта, в света на Любовта и най-сетне във физическия свят, да се облече в плът. “ ~ „ Книга на живите “, Петър ДЪНОВ

(Poem of the Soul - The Angel and the Mother, 1854, by Louis Janmot)

Раждане, въплътяване

В утробата на майката ние съграждаме нашия нос, нашите очи и другите органи. Майката ни е дала единствено материалите, а ние ги създадохме съгласно нашия дух. Тъй духът работи вътре и той ни сътвори, а не майка ни. Тогава няма да се сърдите никому, че вашият нос е късичък - сами сте си го създали, вие сте художникът, тази концепция ви е пристигнала и никому да не се сърдите. А в този момент хората разправят: „ Майка ми така ме сътвори, Господ така ни направи “. Не позорете името Божие! Аз зная, че Бог е направил единствено душата, а на нашето тяло, ние сме му майсторите. И по тази причина телата ни са в този момент хилави.

Понякой път тестванията идат да опитаме силата на човешкия живот. Невидимият свят, с цел да ви изпита какъв брой сте мощни, ще ви накара да извършите ред погрешки, че да ги изправите в едно малко време. Или ще ви натовари с една непозната карма, с погрешките на хората, да ги поправите, да покажете какъв брой сте умни. Майката може да поправи своето дете, преди да го е родила. Тя може да го направи талант, може да го направи светия. След като го роди, то е невероятно да го поправи. Докато една ваша мисъл не се е родила, вие можете да я извършите да бъде гениална. Щом един път я родите, към този момент е свършено. Едно ваше възприятие може да го извършите гениално, до момента в който не сте го родили. Но един път роди ли се, не можете да го извършите гениално; до момента в който не сте го родили, може, само че един път роди ли се, не можете да извършите никакво преобразувание в него. Не мислете, че е лесна работа на остарели години да се поправите. Не се лъжете.

Когато детето се зачене в утробата на майка си, на първо време се образуват крайниците на тялото му, а след това другите органи. От всички органи най-последен се образува белият дроб. Щом се образува дихателната система, детето би трябвало незабавно да се роди. Ръцете са артикул на човешката воля; носът, устата, дробовете, стомахът - това са човешките стремежи. Трябва да проучавате закона на придвижването. Можете ли да си спомните тръгването, първото предпочитание, което е турило всички други стремежи в придвижване? Във вашето детинство можете ли да си спомните първата мисъл, първото предпочитание? Забравили сте го, нали? Първото предпочитание, първият повод на детето е дишането. С раждането то почва да диша, тъй като законът на придвижването е закон на астралния свят. Значи детето се намира в един свят не толкоз съразмерен. То издава един тон, с който дефинира, че средата, в която се намира, не е толкоз приятна - това значи плачът. Плачът значи, че човек се намира в една среда нехармонична. Но ние ще разгледаме живота, т.е. съзнателния живот или самосъзнателния живот така, както той в този момент се е показал. Всяка една душа излиза от Бога, с цел да опознае себе си. А то е първото придвижване в съзнанието. Да опознае себе си, значи безграничното влиза в рамките или в рамките на граничното, самоопределя се. А всяка граница основава формите, а всяка форма съдържа в себе си посоката на придвижването или пътя на еволюцията, през която би трябвало егото или азът, или човешката душа да мине за своето самоусъвършенстване. Следователно човешката душа слиза на земята, с цел да стане мощна.

Аз виждам доста деца, които майката е увила в пелени, те плачат, стачкуват и споделят, че са били видни философи, написали са по 30 съчинения. Майка му го натисне, не желае да знае. То вряка. Детето е било някакъв стихотворец, само че майката го тури в коритото, не желае да знае, то плаче, вика, роптае за тези ограничавания. Майката споделя: „ Синко, не може да се живее с тази остаряла философия, с която си пристигнал “. Нова философия се изисква. За да се освободите от остарялата философия, Бог ще ви изпрати при някоя майка, която ще промени тая остаряла философия и ще ви приготви за нова. Всеки човек, който е слязъл от невидимия свят на земята, влиза в огромно ограничаване. Мислите ли, че един ангел, една душа, която слиза от невидимия свят и която би трябвало да се въплъти на земята и по тази причина би трябвало да стои 9 месеца в утробата на майка си, мислите ли, че това е благополучие? Това е огромно тестване, огромно ограничаване. И 9 месеца това дете би трябвало да мине през тествания, през ограничавания. Този, великият дух, би трябвало да се отхвърли от всичката своя популярност и да се научи на дисциплинираност, да го турят в коритото, да го завиват, да го хранят, като че не е кадърен никаква работа да прави, като един болник. Но с това въздържание той се повдига. Онова, от което се отхвърля, повдига майката. Затова се снишават, с цел да издигнат майката. А пък когато майките се снишават и остаряват, децата се възвишават. Аз в този момент не желая да ви пропагандирам остаряло обучение.

Кое е остарялото обучение? Малкото дете, което не знае по какъв начин да върви, е остарялото обучение: то пълзи, лази с ръцете и краката. Това е остаряло обучение, то не е нещо ново. Детето кряка и майка му е недоволна. То споделя: „ Ти не знаеш кой съм, от кое място съм пристигнал, какви жертви съм направил! “ „ Откъде си пристигнал, не зная. “ „ Лоши са изискванията, които ми са дадени. “ На земята не е парадайс, земята не е място за деца, земята е място за светии и за ангели, които са паднали, за изправление. Те идват за изправление. Някой пристигнал на земята като дете, само че тук не е място за деца. Небето е за деца, а земята не е. Тук е място за хора, които би трябвало да работят.

Има едно вярване в народа: когато се ражда някой, явяват се орисници. Не че те му чертаят, само че външните условия, при които индивидът се ражда — татко му, майка му, общото комбиниране на планетите, изгревът на слънцето, залезът на слънцето, ветровете, бурите, теченията на реките - всичко туй дефинира неговата орис. Всички вземат присъединяване в дадения миг. Всичко това, което взема присъединяване в природата, дефинира съдбините на един човек.

Всяка една мисъл важи дотолкова, доколкото става основа за вътрешен органичен строеж. Музиката става основа за градене на човешкото тяло. Когато човек е роден при удобни условия, мозъкът му, стомахът му, дробовете му, нервната му система е издигната по различен метод и се познава. Човек, който е роден музикално, носи си признаците. А пък оня, който е роден при неподходящо комбиниране, иначе е организиран мозъкът му. Соломон е споделил, че има време за всичко. Има нормално време, в което се раждат елементарни деца, има надарено време, в което се раждат надарени деца, има гениално време, в което се раждат гениални деца, има светийско време, в което се раждат светийски деца. Мнозина от вас са осведомени с астрологията като с педагогичен правила и казвате: „ В предишното по този начин е било! “ Така е, и тогава хората са се женели и раждали, само че на несъмнено време. Не е несъмнено да се раждаш всеки път и на всяко време. Не е несъмнено да умираш всеки път, нито е несъмнено да се жениш всеки път. Който желае да се роди на земята, би трябвало да знае доста добре астрология, да знае в коя година да се роди, в кой месец, кой ден, час, минута и секунда. Ако ти не се родиш през годината, месеца, седмицата, деня, часа, минутата и секундата, когато е трябвало да се родиш, твоите работи на земята няма да се оправят. Не че природата няма предпочитание да ти помогне, само че сред избора на времето, през което си пристигнал, и естествените и планетните въздействия има едно не сходство. Да родиш едно дете по физически метод, това е лесна работа, значимо е да го родиш духовно. Истинското раждане подразбира да родиш детето си по едно и също време в четири свята: в света на истината, в света на мъдростта, в света на Любовта и най-сетне във физическия свят, да се облече в плът. Това значи - роден от Бога. Само роденият от Бога има бъдеще.

Нещастие ще бъде за индивида да се роди два пъти подобен, какъвто е през днешния ден.

Има хора, които се раждат през деня и други, които се раждат нощем. Тези хора, които се раждат вечерно време, в тъмнината, колкото и да ги учиш, те постоянно остават на необикновен мироглед. А към този момент се раждат вечерно време повече хора, в сравнение с през деня. Вследствие на това те са създали цялостен един органически свят. Но учените хора, които са родени вечерно време, в тъмнината, всички свещеници, които са родени в тъмнината, философи, поети, пишат в тъмнината. Техните възгледи за нещата се отличават. Щом пристигна денят, те имат към този момент напълно друго разбиране. Вие казвате: „ Защо светът е опак? “ Накарайте хората да се раждат през деня! Ако туй не можете да извършите, светът ще има туй състояние, каквото е настоящето. Който и Учител да пристигна да проповядва каквото и да е обучение, каквато и да е вяра, той не е в положение да оправи света при настоящето органическо устройство. Светът би трябвало да го преустрои по законите, които съществуват в живата природа. Туй не е случайно.

От „ Книга на живите: Раждане, подмладяване, прераждане, карма “, Петър Дънов, Изд. „ Астрала “, 2006 година
Картина: Poem of the Soul - The Angel and the Mother (1854) by Louis Janmot, commons.wikimedia.org