Да разбие Европа! Това е основната цел на бизнесмодела на

Да разбие Европа! Това е главната цел на бизнесмодела на Тръмп
Тези дейности не са несвързани импулси.
Взети дружно, те се вписват в тактика, ориентирана към осъществяване на геоикономическите упоритости на администрацията на Тръмп:
цялостна регулаторна независимост за софтуерните компании от Силициевата котловина в Европа
и комерсиално рестартиране на връзките с Русия за сметка на украинския и европейския суверенитет, написа Foreign Policy, представен от БГНЕС.
Както желанието на администрацията на Тръмп да отвори Русия за американски вложения,
по този начин и стремежът ѝ да резервира Европа отворена за американските софтуерни колоси, изискват едно и също изискване: фундаментално намаляване на Европейски Съюз.
В този развой крайнодесните партии в Европа не са просто идеологически съдружници, а основен детайл от бизнес проекта.
Европейските наблюдаващи са обезпокоени от доста аспекти на мирното предложение на Тръмп за Русия и Украйна.
Но един нов подробност е изключително обезпокоителен.
The Wall Street Journal неотдавна заяви, че договарящите от екипа на Тръмп към този момент
не желаят да употребяват замразените съветски активи за възобновяване на Украйна.
Вместо това те считат, че тези средства могат да послужат като капиталов капитал за по-широка икономическа реинтеграция на Русия.
По-конкретно, това би разрешило на американски компании да получават активи или да влизат в взаимни предприятия, употребявайки средства, държани от Европа.
Според информацията, този проект е бил обсъждан в Маями сред преговорния екип на Тръмп и съветски представители като част от диалог за връщането на съветската стопанска система, оценена на 2 трилиона $, “от студа “.
Дневният ред на Тръмп
В този подтекст дневният ред на Тръмп наподобява по-малко като дипломатическа рамка за мир и повече като корпоративен проект за преструктуриране: възобновление на газопровода “Северен поток 2 “, завръщане на Exxon в газовия план “Сахалин “, придобиване на затруднени съветски енергийни
компании като “Лукойл “ и развиване на арктически газови и редкоземни планове.
Очакването във Вашингтон е, че нормализирането на връзките с Русия ще сътвори комерсиално пространство, в което американските компании ще получат преимущество на „ първия състезател “ в браншове, от които европейците са били изключени.
Тези планове обаче биха били най-печеливши, в случай че Европа още веднъж отвори пазарите си за Русия, изключително за съветската сила.
Това значи намаляване на глобите, облекчение на лицензионните режими и срив на политическата опозиция в границите на Европейски Съюз.
С други думи, мирният проект на Тръмп за Украйна е политически инструмент
за отключване на поредност от извънредно доходоносни търговски покупко-продажби.

А европейските държавни управления и институциите на Европейски Съюз стоят на пътя им.
Паралелно с това софтуерните колоси от Силициевата котловина също възприемат Брюксел като сериозна опасност за бизнес моделите си.
Докато администрацията на Тръмп упорства за цялостна дерегулация на фирмите за изкуствен интелект в Съединени американски щати, Европейски Съюз и неговите страни членки резервират уговорката и потенциала си да контролират Big Tech.
Администрацията на Тръмп ускори офанзивите си против Европа,
откакто Европейски Съюз наложи санкция от 140 милиона $ на платформата X на Илон Мъск за подвеждащ дизайн и пропуски в прозрачността.
В рамките на по-широка регулаторна атака Брюксел проверява и Meta, и Гугъл поради функционалности, свързани с изкуствения разсъдък, достъпа до данни и преобладаващото им пазарно състояние.
Както неотдавна написа Ед Люс във Financial Times, когато бизнесмените от Силициевата котловина и екипът на Тръмп погледнат към Европа, “те виждат само трудности, които би трябвало да бъдат разчистени “.
И тук мощният Европейски Съюз е най-голямата спънка пред по-широкия бизнес проект на администрацията.
Как може да реагира Европа на тази офанзива? Централният проблем е, че до момента в който Русия продължава настъплението си в Украйна, зависимостта на Европа от Съединени американски щати в региона на сигурността дава на администрацията на Тръмп забележителен лост за ескалация.
Континентът се оказва в обстановка, в която се пробва да гаси пожар в личния си двор, до момента в който пожарникарят обмисля договорка с подпалвача.Европейските “червени линии ”
В тази конюнктура европейските водачи би трябвало да излязат с обединен и съдбоносен отговор.
Това стартира с ясно формулиране на упованията на Европа към Вашингтон.
Разумен най-малко е твърдо ценене на европейските “червени линии “ във връзка с Русия и Украйна, както и преустановяване на американската интервенция във вътрешнополитическите процеси на Европа.
За да подсилят тази позиция, европейците би трябвало да предложат и личен кротичък проект за Украйна.
Европейските водачи не могат да си разрешат да бъдат разграничени или маневрирани към едностранни отстъпки в договарянията със Съединени американски щати.
В сферата на цифровата политика Европейската комисия разполага с цялостна подготвеност и би трябвало да я употребява уверено.
Координирането на политиката по отношение на Украйна и Русия посредством формалните структури на Европейски Съюз обаче към този момент не е допустимо, защото Унгария и Словакия сигурно ще играят ролята на блокиращи фактори.

Занапред европейските водачи следва да работят посредством неофициална коалиция от страни членки със сходна визия.

Такава коалиция към този момент съществува в зародиш: водачите на Германия, Финландия, Франция и Италия от дълго време координират дипломатическите си контакти с Тръмп.
Тази група би трябвало да се разшири и да включи Дания, Полша, Нидерландия, Норвегия и други съидейници.
Скорошното решение на Европейски Съюз да удължи глобите посредством гласоподаване с квалифицирано болшинство е значима стъпка за заобикаляне на евентуалните блокиращи страни.
В момента Европейски Съюз управлява по-голямата част от замразените съветски суверенни активи, както и правните механизми, нужни за потреблението на облагите от тях.
Съединени американски щати не могат да осъществят проекта си за Русия без европейски правни решения и финансова инфраструктура.
В това отношение Европа разполага с действителен лост за въздействие — и би трябвало да е подготвена да го употребява.
Отвъд това европейците би трябвало да разработят съгласуван лист с европейски активи, които Съединени американски щати ценят и не биха желали да изгубят.
Това значи да се прегледат страните членки и единният пазар на Европейски Съюз като едно цяло —
един от най-големите отворени пазари в света за американските софтуерни компании, агробизнеса, услугите и цифровите платформи.

Вашингтон зависи от Европа и в редица други области, в това число за основни съставни елементи в напредналото произвеждане и веригите за доставки на сериозни технологии.

Накрая Европа се нуждае от пореден обществен разказ, който да противодейства на американската политическа интервенция, реализирана посредством поддръжка за крайнодесни партии. Основната публика за този разказ би трябвало да бъдат самите европейци.

Вместо да се въвличат в културна война с Вашингтон или с крайната десница, европейските водачи би трябвало ясно да акцентират комерсиалните претекстове, които стоят зад офанзивите на администрацията на Тръмп против Европа.
Лостовете за въздействие на Европа по отношение на Съединените щати съществуват, само че те стават ефикасни единствено когато бъдат обединени и употребявани стратегически.
Ако Европа не успее да се сплоти и да даде отпор, рискува личните ѝ активи, пазар и политически институции да бъдат употребявани против нея.