Продев ни завеща уроци по журналистика
Да работиш години наред покрай Стефан Продев, e повече от шанс, щастлива удача във вестникарския поминък. Аз имах този късмет.
И сътрудниците, които са го имали - в " Труд ", " Народна юноша " или " Народна войска ", в " Паралели " на Българска телеграфна агенция, в сп. " София " и седмичника " Народна просвета ", или в " Дума " - всички те най-малкото не са останали безразлични към журналиста Продев.
Те не са останали безразлични към вестникаря Продев, към публициста Продев, към мислителя Продев, към приятеля Продев, към ремсиста Продев, към жреца на думите, както го назова Иван Гранитски, към индивида Продев.
Не бяха безразлични и неговите многочислени читатели, които през 70-те и 80-те години си предаваха от ръка на ръка книгите с есета на Стефан Продев.
Ще напомня нещо - " забравено ново ". В анкетата на Съюз на българските журналисти Стефан Продев влезе в десетката на най-хубавите журналисти на ХХ век. И бе единственият жив измежду 10-те избраници на колегията, в компанията на деветима към този момент безсмъртни. Така още тогава получи знака за величие.
Не зная дали Стефан Продев към този момент е влезнал в учебниците по публицистика. Проф. Филип Панайотов към този момент го преподаваше, другите, в случай че се вършат на слепи и глухи, то е за сметка на занаята. Колкото по-скоро Продев се учи от бъдещите вестникари, толкоз по-голям е шансът родната публицистика да бъде избавена.
Защото, първо, в огромната си част тя е продадена, т.е. не е българска. Второ, в нея нахлуха непознати тела - профани и хвалипръцковци, и към този момент се е мутризирала и чалгизирала. Трето, от печата лъха на байганьовщина. Казано по-кротко, публицистиката ни се нуждае освен от професионализъм, само че и от морал, честност и отговорност пред словото.
А няма по-добър образец за обединение на професионализма и морала от Стефан Продев, повелителя на думите. Но като приказваме за уроците на Продев, ще разтворя популярната му публикация " Перото на Войводата " от 1976 година С тази публикация може да стартира всяка христоматия по публицистика:
" Първият урок на Ботев по публицистично майсторство е урокът за вдъхновението. Геният написа своите публикации, памфлети и антрефилета със същото перо, с което написа и стихотворенията си.
...Вторият Ботев урок по журналистика е урокът за уговорката, за цялостното обединение на словото със ориста на личността.
...Третият урок на Ботев е урокът за стила на публицистичното творчество. В този урок майсторът е напълно актуален.
...Четвъртият урок на публициста Ботев е урокът на изпреварването на времето. Аз бих го нарекъл " Урок по напредничавост ".
... Петият урок по журналистика е урокът за храбростта. Не можеш да напишеш програмата на " Дума ", в случай че си нерешителен. "
Ето по какъв начин Продев е усвоил уроците на Ботев, с цел да ги съобщи на нас като свои. Такава е безсмъртната щафета на българската публицистика.
Всеки божи ден в редакцията на " Дума " Шефа ни внушаваше фетиш към новината, отговорност пред словото, почитание към читателя, искаше да ни научи да не предаваме концепциите си, да бъдем правилни на възприятията си, да служим на истината, да не вършим вестник изобщо, а вестник с темперамент.
Стефан Продев е индивидът, който промени визията на българина за вестник. " Дума " бе първата лястовица на модерното вестникарство у нас. Шефа споделяше: " Бъдещето на " Дума " е в разбирането, че светът е информация, че всичко е информация ", и доказваше това с всеки брой на вестника. После се откриха хора да си приписват неговите заслуги, а след гибелта му към този момент свободно се тупат по гърдите като спасители на партията и архитекти на " Дума ".
Патриархът на думите си отиде от белия свят наскърбен. От непознати, само че и от свои. Той претърпя чумосването и анатемосването, конфискацията на имуществото до шушка, правосъдните разправи и смъртните закани, пуническите войни против вестника и професионалната злоба на сътрудниците.
Забравя ли се времето, когато биеха репортерите на " Дума " по митингите и гонеха публицистите му като адамити. Не по-леко Продев претърпя тревожните среднощни конгреси и огорченията от изречения като " Дума " не е моят вестник ". Но е имал и звездни мигове - най-често пред пишещата машина - неговия олтар, или в суетнята към изработката на следващия брой на вестника. Тогава от кораба " Дума " той правеше история.
27 ноември 2017 г. Фейсбук
И сътрудниците, които са го имали - в " Труд ", " Народна юноша " или " Народна войска ", в " Паралели " на Българска телеграфна агенция, в сп. " София " и седмичника " Народна просвета ", или в " Дума " - всички те най-малкото не са останали безразлични към журналиста Продев.
Те не са останали безразлични към вестникаря Продев, към публициста Продев, към мислителя Продев, към приятеля Продев, към ремсиста Продев, към жреца на думите, както го назова Иван Гранитски, към индивида Продев.
Не бяха безразлични и неговите многочислени читатели, които през 70-те и 80-те години си предаваха от ръка на ръка книгите с есета на Стефан Продев.
Ще напомня нещо - " забравено ново ". В анкетата на Съюз на българските журналисти Стефан Продев влезе в десетката на най-хубавите журналисти на ХХ век. И бе единственият жив измежду 10-те избраници на колегията, в компанията на деветима към този момент безсмъртни. Така още тогава получи знака за величие.
Не зная дали Стефан Продев към този момент е влезнал в учебниците по публицистика. Проф. Филип Панайотов към този момент го преподаваше, другите, в случай че се вършат на слепи и глухи, то е за сметка на занаята. Колкото по-скоро Продев се учи от бъдещите вестникари, толкоз по-голям е шансът родната публицистика да бъде избавена.
Защото, първо, в огромната си част тя е продадена, т.е. не е българска. Второ, в нея нахлуха непознати тела - профани и хвалипръцковци, и към този момент се е мутризирала и чалгизирала. Трето, от печата лъха на байганьовщина. Казано по-кротко, публицистиката ни се нуждае освен от професионализъм, само че и от морал, честност и отговорност пред словото.
А няма по-добър образец за обединение на професионализма и морала от Стефан Продев, повелителя на думите. Но като приказваме за уроците на Продев, ще разтворя популярната му публикация " Перото на Войводата " от 1976 година С тази публикация може да стартира всяка христоматия по публицистика:
" Първият урок на Ботев по публицистично майсторство е урокът за вдъхновението. Геният написа своите публикации, памфлети и антрефилета със същото перо, с което написа и стихотворенията си.
...Вторият Ботев урок по журналистика е урокът за уговорката, за цялостното обединение на словото със ориста на личността.
...Третият урок на Ботев е урокът за стила на публицистичното творчество. В този урок майсторът е напълно актуален.
...Четвъртият урок на публициста Ботев е урокът на изпреварването на времето. Аз бих го нарекъл " Урок по напредничавост ".
... Петият урок по журналистика е урокът за храбростта. Не можеш да напишеш програмата на " Дума ", в случай че си нерешителен. "
Ето по какъв начин Продев е усвоил уроците на Ботев, с цел да ги съобщи на нас като свои. Такава е безсмъртната щафета на българската публицистика.
Всеки божи ден в редакцията на " Дума " Шефа ни внушаваше фетиш към новината, отговорност пред словото, почитание към читателя, искаше да ни научи да не предаваме концепциите си, да бъдем правилни на възприятията си, да служим на истината, да не вършим вестник изобщо, а вестник с темперамент.
Стефан Продев е индивидът, който промени визията на българина за вестник. " Дума " бе първата лястовица на модерното вестникарство у нас. Шефа споделяше: " Бъдещето на " Дума " е в разбирането, че светът е информация, че всичко е информация ", и доказваше това с всеки брой на вестника. После се откриха хора да си приписват неговите заслуги, а след гибелта му към този момент свободно се тупат по гърдите като спасители на партията и архитекти на " Дума ".
Патриархът на думите си отиде от белия свят наскърбен. От непознати, само че и от свои. Той претърпя чумосването и анатемосването, конфискацията на имуществото до шушка, правосъдните разправи и смъртните закани, пуническите войни против вестника и професионалната злоба на сътрудниците.
Забравя ли се времето, когато биеха репортерите на " Дума " по митингите и гонеха публицистите му като адамити. Не по-леко Продев претърпя тревожните среднощни конгреси и огорченията от изречения като " Дума " не е моят вестник ". Но е имал и звездни мигове - най-често пред пишещата машина - неговия олтар, или в суетнята към изработката на следващия брой на вестника. Тогава от кораба " Дума " той правеше история.
27 ноември 2017 г. Фейсбук
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ