Прошката - съкровен акт на сърцето
Да простиш, същински и от сърце, за нанесената засегнатост или стореното зло не е елементарно, само че в случай че се случи то носи избавление и нравствен мир. “Прости ми ”, “Прощавам ти ” – сякаш елементарни думи, само че казани откровено и с душа те имат пречистваща мощ.
- Простете, тъй като прошката освобождава нас самите и отстранява от сърцето ни гнева, болката, злобата и желанието за отплата. Макар да споделят, че “Отмъщението е ядене, което се сервира студено ” и нормално се приготвя години наред, постоянно то не носи задоволство. След като сме отмъстили не изпитваме облекчение, а още по-голяма болежка и пустош. Изгубили сме още време, което не може към този момент да бъде върнато. Затова се пробвайте да простите. Дори да не ви молят за това. Простете в сърцето си същински. Освободете се от корозивния ви яд, който отравя всичко и загубвате усета към живота. Мътилката и горчилката му заливат душата ни. Прошката носи утешение и нравствен мир. Тя дава опция да освободим място в сърцето си за нови прекарвания, издига ни на по-високо равнище и имаме силата да продължим напред. Пречиства ни, прави ни по-силни, въпреки и болката да остава, тя към този момент не е по този начин остра. Обикновено след време разбираме, че е имало за какво това да се случи или пък, че наранилият ни човек е имал свои аргументи да постъпи по този начин.
- Ако не можете да простите, делегирайте това на различен – в случай че ви би трябвало време, с цел да простите същински или просто ви е невероятно - пробвате, само че гневът и болката са прекомерно огромни. Тогава си кажете, че не ние хората имаме право да съдим. Опитайте се да делегирате акта на прошката на Бог (която и вяра да изповядвате), ориста, кармата и така нататък Просто си дайте време, отложете прошката за по-късно..., за в миналото..., когато... Когато може би отминалото време с вездесъщата си мощ, ще ни даде нов взор към нещата или ще е притъпило болката, с цел да можем да извиним в сърцето си. Като че ли си споделяме – отхвърлям да те ненавиждам или да ти простя, просто ще продължа напред.
- Помолете за амнистия – да направиш това, е не по малко мъчно в сравнение с да простиш. Никога не е късно за опрощение, колкото и време да е минало. Ако се разкайваш откровено и от душа то значи си осмислил направената неточност и искаш да започнеш на чисто. Но би трябвало да бъдем подготвени да приемем и отвод от отсрещната страна. Не всеки е податлив да прости елементарно, може би му е нужно време. Но самият акт на искане на амнистия ще помогне на нас самите. Дори да не ни простят от първия път, даже да би трябвало да мине време, когато изречем “Прости ми ”, ще сме създали значима крачка по пътя на личното ни духовно израстване.
- Простете и на себе си – от време на време сме доста по-склонни да прощаваме грешките на другите, само че към своите лични сме непреклонни. Дори да са дребни и незначителни, даже да са разбираеми и оправдани, от време на време и даже опростени, ние продължаваме да се самонаказваме. Обвиняваме се години наред за позволените неточности, подхванатите дейности или казаните думи. Простете си. Човешко е да се бърка. Направили сме или споделили нещо, тъй като в този миг събитията и ние самите сме били такива. Направили сме неправилния избор. Признайте грешката си, поискайте амнистия, в случай че е допустимо от другия, само че и си простете сами.
- Най-важното за прошката е да бъде същинска и откровена. Да я желаеме и даваме от цялото си сърце и душа, единствено тогава тя ще донесе мечтаното избавление и утешение на духа.
- Простете, тъй като прошката освобождава нас самите и отстранява от сърцето ни гнева, болката, злобата и желанието за отплата. Макар да споделят, че “Отмъщението е ядене, което се сервира студено ” и нормално се приготвя години наред, постоянно то не носи задоволство. След като сме отмъстили не изпитваме облекчение, а още по-голяма болежка и пустош. Изгубили сме още време, което не може към този момент да бъде върнато. Затова се пробвайте да простите. Дори да не ви молят за това. Простете в сърцето си същински. Освободете се от корозивния ви яд, който отравя всичко и загубвате усета към живота. Мътилката и горчилката му заливат душата ни. Прошката носи утешение и нравствен мир. Тя дава опция да освободим място в сърцето си за нови прекарвания, издига ни на по-високо равнище и имаме силата да продължим напред. Пречиства ни, прави ни по-силни, въпреки и болката да остава, тя към този момент не е по този начин остра. Обикновено след време разбираме, че е имало за какво това да се случи или пък, че наранилият ни човек е имал свои аргументи да постъпи по този начин.
- Ако не можете да простите, делегирайте това на различен – в случай че ви би трябвало време, с цел да простите същински или просто ви е невероятно - пробвате, само че гневът и болката са прекомерно огромни. Тогава си кажете, че не ние хората имаме право да съдим. Опитайте се да делегирате акта на прошката на Бог (която и вяра да изповядвате), ориста, кармата и така нататък Просто си дайте време, отложете прошката за по-късно..., за в миналото..., когато... Когато може би отминалото време с вездесъщата си мощ, ще ни даде нов взор към нещата или ще е притъпило болката, с цел да можем да извиним в сърцето си. Като че ли си споделяме – отхвърлям да те ненавиждам или да ти простя, просто ще продължа напред.
- Помолете за амнистия – да направиш това, е не по малко мъчно в сравнение с да простиш. Никога не е късно за опрощение, колкото и време да е минало. Ако се разкайваш откровено и от душа то значи си осмислил направената неточност и искаш да започнеш на чисто. Но би трябвало да бъдем подготвени да приемем и отвод от отсрещната страна. Не всеки е податлив да прости елементарно, може би му е нужно време. Но самият акт на искане на амнистия ще помогне на нас самите. Дори да не ни простят от първия път, даже да би трябвало да мине време, когато изречем “Прости ми ”, ще сме създали значима крачка по пътя на личното ни духовно израстване.
- Простете и на себе си – от време на време сме доста по-склонни да прощаваме грешките на другите, само че към своите лични сме непреклонни. Дори да са дребни и незначителни, даже да са разбираеми и оправдани, от време на време и даже опростени, ние продължаваме да се самонаказваме. Обвиняваме се години наред за позволените неточности, подхванатите дейности или казаните думи. Простете си. Човешко е да се бърка. Направили сме или споделили нещо, тъй като в този миг събитията и ние самите сме били такива. Направили сме неправилния избор. Признайте грешката си, поискайте амнистия, в случай че е допустимо от другия, само че и си простете сами.
- Най-важното за прошката е да бъде същинска и откровена. Да я желаеме и даваме от цялото си сърце и душа, единствено тогава тя ще донесе мечтаното избавление и утешение на духа.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ