Защо родителите са бесни, когато трябва да учат с децата
Да оказват помощ, да наблюдават и ревизират, да учат дружно с децата – това са другите възможности, които имат родителите през днешния ден. Без значение дали хлапето върви на занималня или се приготвя единствено, постоянно се постанова те да учат дружно с него и това ги вбесява. Някои от тях чистосърдечно признават, че няма друго занятие, което да ги вади от равновесие, като ежедневната подготовка на уроците дружно с хлапетата.
Защо съответни хора се трансформират в чудовища при типа на учебника по математика, споделя психотерапевтът Ана Привезенцева.
В тази обстановка, съгласно специалистката, родителите са завладени от две мощни усеща – изтощение и яд.
Ето за какво.
Срам
Двойката в бележника сама по себе си не може да породи възприятие за позор у родителите. Само че ние живеем в общество, в което детето, което изостава и има слаб триумф, е срам за родителите.
Логиката е следната: детето носи двойки, значи родителите не са заинтересувани и не са в положение да му оказват помощ и да работят с него вкъщи. Или това дете просто е жалко – което същото по този начин си е за позор.
Този публичен позор, който поражда неприятният триумф, е главно, базово възприятие втълпено на всеки от нас.
Днес, когато доста се приказва за насилието в фамилията – прочувствено и физическо, постоянно забравяме, че точно обществото постанова на родителите такива правила на държание. И тъкмо неуспехът и обвързваният с това позор ги кара да се държат нападателно.
Безсилие
Още един сериозен проблем – на родителите им е безинтересно и скучно да се занимават с уроците на детето. Естествено няма по какъв начин да им е изключително занимателно. Преди години те са учили, само че това е било от дълго време. Дори игрите с хлапето са по-интересни и могат да бъдат увлекателни, за разлика от уроците.
И, в случай че до момента в който се състезавате с коли или играете на принцеси крайният резултат не е изключително значим, то при подготовката на уроците безусловно би трябвало да се стигне до избран триумф. Тук още веднъж при неуспех и крах, родителите са попарени от срама.
Засрамени, те се занимават с нещо, което им е изцяло безинтересно, и надълбоко в себе си скрито се надяват, че детето бързо ще се оправи и ще научи всичко.
Бързо обаче нищо не се получава. Особено, в случай че детето е пришпорвано и принуждавано, то постоянно отхвърля да се преценява с условията и тормозът става двоен.
Така родителите още веднъж се сблъскват със своето изтощение и беззащитност. Те не са в положение да накарат хлапето да научи материала, резултат от напъните – няма, и какво остава?
Те стартират да крещят, да наскърбяват детето в обезверените си опити някак да трансформират обстановката. И ги обгръща безсилна завист.
Какъв е изходът
Поемете надълбоко въздух
Оценката какъв родител и човек сте, а също по този начин и на децата, не зависи от бележките в учебно заведение, нито от мнението на близките.
Ние обичаме околните си, точно тъй като ги усещаме близки, а не поради това, че са сполучливи. А отговорността за личното ни прочувствено положение е персонална – на всеки от нас.
Ако на родителите им се коства, че детето ги вади от нерви, че „ издевателства над тях “ и това разсънва тяхната експанзия, това е техен проблем, а не на детето.
Ако не могат да се оправят, е по-разумно да потърсят помощ от експерт и да поработят над гнева, срама и другите страсти. Защото гневните родители могат да унищожат детето освен за двойките, само че даже и за четворките, които получава в учебно заведение. Те нормално са обзети от възприятие за перфекционизъм и желаят постоянно да усещат, че държат обстановката под надзор.
Да се делегират отговорности
Има деца, които просто седят, без да вършат нищо и чакат родителите им да се върнат от работа, с цел да седнат дружно да учат. И за какво сами да се мъчат с уроците, когато мама още е няма?
Консултация и съвет търсят родители на 16-годишни и се оплакват: “Ние учим до измежду нощ! “ или „ Ние едва се оправяме с уроците и се опасявам, че няма да приключим учебно заведение! “.
Всъщност родителите от дълго време са приключили учебно заведение и няма потребност да го приключват повторно, нали?
Уроците са отговорност на детето. Особено след 5-и клас. А за родителите остава задължението да наблюдават за триумфа и, в случай че се постанова и има усложнения, да оказват помощ.
Продължава на страницата на Новите родители
