Райнхолд Меснер – Покорителят
Да покори всички върхове в света с височина над 8000 метра и да стане първият наш планинар с това достижение – това бе една от задачите на Боян Петров. Изчезналият при катеренето на Шиша Пангма (8027 метра) българин съумя да стъпи на 10 от 14-те осемхилядници. Първият човек, който се качва на всеки един от тях, е Райнхолд Меснер.
В Хималаите един снежен човек Йети среща различен снежен човек Йети. Първият споделя: „ Знаеш ли, че през вчерашния ден видях Райнхолд Меснер да слиза от Еверест? ”, а другият дава отговор: „ Наистина ли? Значи той в действителност съществува! ”
Такива вицове се описват от алпинистите към лагерния огън в края на предишния век, когато Меснер написа книгата си „ Йети – легенда и действителност ”. При експедиция в Хималаите през 1986 година той се натъква на следите от огромно животно и това го предизвика да се впусне в задълбочено проучване на обстоятелствата и митовете, които се описват в Източен Тибет за Йети. Изводът на алпиниста – загадъчният снежен човек поразително наподобява на тибетската кафява мечка…
73-годишният през днешния ден Меснер е стигнал до доста заключения във вълнуващия си живот, минал на на огромна надморска височина. Той разказва допълнително от 80 книги своите наблюдения и мисли, една от които е: „ Хубавите неща в живота са тези които правиш, а не тези, които притежаваш. ”
Направеното от него му отрежда място измежду най-великите алпинисти в историята. Освен че първи покорява всички осемхилядници, Меснер е първият човек, който стъпва на Еверест (8848 метра) без кислородна маска дружно с сътрудника си Петер Хабелер през 1978 година и първият, който реализира независимо качване на Еверест (през 1980 г.). Той е също по този начин първият, който прекосява Антарктида и Гренландия без ски и кучешки впрягове, а по-късно и пустинята Гоби напълно самичък. Постиженията му надвишават и най-смелите фантазии на множеството хора на Земята. Надхвърлят и това, за което самият той е мечтаел като дете.
Меснер е роден на 17 септември 1944 година в тиролския град Бриксен (на италиански – Бресаноне) в северната част на Италия до границата с Австрия. Има осем братя и една сестра, всички са планинари. Едва на 5-годишна възраст Райнхолд качва първия си връх, а когато навършва 20 година към този момент е най-хубавият планинар в Европа дружно с брат си Гюнтер. Въпреки че следва геодезия в Падуа и работи известно време като преподавател по математика, планините са неговата пристрастеност и на тях посвещава живота си. Започва да се катери в родните си доломитски Алпи, за които споделя, че са едно от най-красивите кътчета на света. Там се специализира в скалното катерене, което му оказва помощ в походите към най-високите точки на планетата.
Меснер е съперник на помощните механически средства, които всеобщо навлизат във височинния алпинизъм през 70-те години на предишния век. Той споделя: „ За мен изкачването на върхове губи смисъл, когато човек употребява всички постижения на науката и техниката. Парапети, закрепени въжета, О2 – всичко това е обидно за планината. Предпочитам да нося куража в сърцето си, а не в раницата. Вярвам в себе си, а не в оборудването. ”
С тази философия и без кислородна маска Меснер покорява всички 14 осемхилядници в интервала 1970 – 1986 година Той изкачва върховете повече от един път, с цел да реализира и независимо катерене. Предприема повече от 100 височинни експедиции, прекосява най-големите снежни и пясъчни пустини в света. Превръща в международна звезда. Книгите му се радват на нечуван интерес, взе участие в доста телевизионни излъчвания. Вдъхновява безброй алпинисти. Известният му американски сътрудник Ед Виестърс споделя: „ Меснер отстрани загадката от невъзможното, остана ни единствено загадката до каква степен можем да стигнем. ”
Преди 40 години – през май 1978 година, Райнхолд Меснер и Петер Хабелер стават първите хора, които стъпват на Еверест без кислородни апарати. Дотогава лекарите считат, че това е невероятно, тъй като на най-високия връх на света човешкият организъм би могъл да бъде повреден без спомагателен О2. Много по-тежко за Меснер е второто му, към този момент независимо качване на Покрива на света през 1980 година За него самият той споделя: „ Стигнах върха късно и стоях горе напълно самичък. На слизане попаднах в пролука, стартира да става мрачно и съвсем се предадох. Успях да продължа, единствено тъй като бях налегнат от концепцията за това солово нанагорнище. Хората считат, че единствено децата се опасяват от тъмното. Глупости! Мен също ме е страх… “
При завръщането си афишира, че да покориш Еверест самичък е като да стъпиш на Луната. Тогава споделя и една от популярните си изречения: „ Не се качих там горе, с цел да умра. Качих се, с цел да пребивавам! “
На 73 години през днешния ден Меснер може да няма пръсти на краката, само че има повече сила и по-буйна коса на главата от доста 33-годишни мъже. Великият катерач води спокоен живот в алпийския си палат от 13 век, където гледа стадо якове. Отдаден е на идеята за запазване на природата и основаването на планински музеи. За малко бе и евродепутат, само че очевидно не му понесе, тъй като – както самичък споделя – „ Не слугувам на ничия визия, с изключение на на моята лична. “
Губи брат и пръсти на Нанга Парбат
Първият обуздан осемхилядник от Райнхолд Меснер е Нанга Парбат (8125 м) през 1970 година Тази експедиция оставя вечно драматичен отпечатък върху живота му. Заедно с брат си Гюнтер той подхваща нанагорнище по рисково рисковата Рупалска леденоскалиста стена – най-високата в света. Двамата успявят да стъпят на върха, само че са извънредно изтощени и на слизане Гюнтер изостава, а след това изчезва. Меснер споделя, че го е помела лавина, само че остават съмнения, че го е изоставил по рисковото трасе и тръгнал да слиза по неразучен до момента маршрут. Гюнтер умира, а Райнхолд съумява да се добере до базовия лагер с тежки измръзвания, в резултат на които са му ампутирани седем от десетте пръсти на краката и елементи от пръсти на ръцете. Оттогава той е некадърен да прави скалисти изкачвания и се ориентира напълно към височинния алпинизъм.
35 години по-късно тялото на Гюнтер е намерено по маршрута, по който е слязъл самият Меснер, което удостоверява думите му за лавина. Райнхолд губи в Алпите различен от братята си – Зигфрид, който е изумен от гръмотевица.
За него
Не искаше да слиза от Еверест
Когато с Райнхолд Меснер стъпихме на Еверест без кислородни маски, се прегърнахме, отпуснахме се и се засмяхме по едно и също време. Най-накрая се качихме! Най-накрая нямаше повече какво да катерим! Тревожех се по какъв начин ще слезем и скоро потеглих надолу. Меснер остана по-дълго на върха, с цел да снима. Не му се слизаше. Аз желаех по-бързо да стигнем на несъмнено място. Имах възприятието, че ще се задуша. Беше мъгливо и прохладно. Страхувах се вятърът да не заличи следите ни, да не се загубим, да не падна…
Петер Хабелер, планинар, който дружно с Меснер качва Еверест през 1978 година без О2
Промени мисленето на хората
Като началник на експедицията, при която Меснер и други негови сътрудници изкачиха Еверест, би трябвало да кажа, че тази акция промени живота ни. Промени и схващането, че без О2 на тази височина се поврежда мозъчната функционалност. По това време покоряването на осемхилядник беше доста по-трудно. Имаше по-малко летища, по-малко пътища, по-малко пътеки. Отнемаше ни по 20-22 дни да стигнем единствено до базовия лагер, освен това пешком. Днес всеки базов лагер се доближава най-вече за седмица. Даваше се единствено по едно позволение за качване на връх на година. Чакахме няколко години да получим позволение за Еверест. Да не приказваме за техническите принадлежности. Един чифт обувки тежеше 6 кг! Взехме телефон от армията, който тежеше 20 кг! А в този момент от върха се обаждаш по мобилния си телефон, в базовите лагери има даже интернет кафенета.
Волфганг Найрц, началник на експедицията с присъединяване на Меснер по нанагорнище на Еверест през 1978 година
Може и да е видял Йети
Меснер споделя, че е видял нещо като Йети. Не знам, може и да е видял, може и да е халюцинирал. Това се случва с алпинисти без кислородни маски на огромна надморска височина. Те получават видения, усещат незабележим сътрудник до себе си, някакви неща им се случват в главата… Аз също съм качих осемхилядниците без О2, само че на никое място не видях Йети. Внимавах да не стигна до този стадий. Защото знам, че в случай че почна да халюцинирам, значи съм на неверното място и съм попаднал в неволя.
Ед Виестърс, единственият американски планинар, качил всички осемхилядници, 7-кратен поробител на Еверест
В Хималаите един снежен човек Йети среща различен снежен човек Йети. Първият споделя: „ Знаеш ли, че през вчерашния ден видях Райнхолд Меснер да слиза от Еверест? ”, а другият дава отговор: „ Наистина ли? Значи той в действителност съществува! ”
Такива вицове се описват от алпинистите към лагерния огън в края на предишния век, когато Меснер написа книгата си „ Йети – легенда и действителност ”. При експедиция в Хималаите през 1986 година той се натъква на следите от огромно животно и това го предизвика да се впусне в задълбочено проучване на обстоятелствата и митовете, които се описват в Източен Тибет за Йети. Изводът на алпиниста – загадъчният снежен човек поразително наподобява на тибетската кафява мечка…
73-годишният през днешния ден Меснер е стигнал до доста заключения във вълнуващия си живот, минал на на огромна надморска височина. Той разказва допълнително от 80 книги своите наблюдения и мисли, една от които е: „ Хубавите неща в живота са тези които правиш, а не тези, които притежаваш. ”
Направеното от него му отрежда място измежду най-великите алпинисти в историята. Освен че първи покорява всички осемхилядници, Меснер е първият човек, който стъпва на Еверест (8848 метра) без кислородна маска дружно с сътрудника си Петер Хабелер през 1978 година и първият, който реализира независимо качване на Еверест (през 1980 г.). Той е също по този начин първият, който прекосява Антарктида и Гренландия без ски и кучешки впрягове, а по-късно и пустинята Гоби напълно самичък. Постиженията му надвишават и най-смелите фантазии на множеството хора на Земята. Надхвърлят и това, за което самият той е мечтаел като дете.
Меснер е роден на 17 септември 1944 година в тиролския град Бриксен (на италиански – Бресаноне) в северната част на Италия до границата с Австрия. Има осем братя и една сестра, всички са планинари. Едва на 5-годишна възраст Райнхолд качва първия си връх, а когато навършва 20 година към този момент е най-хубавият планинар в Европа дружно с брат си Гюнтер. Въпреки че следва геодезия в Падуа и работи известно време като преподавател по математика, планините са неговата пристрастеност и на тях посвещава живота си. Започва да се катери в родните си доломитски Алпи, за които споделя, че са едно от най-красивите кътчета на света. Там се специализира в скалното катерене, което му оказва помощ в походите към най-високите точки на планетата.
Меснер е съперник на помощните механически средства, които всеобщо навлизат във височинния алпинизъм през 70-те години на предишния век. Той споделя: „ За мен изкачването на върхове губи смисъл, когато човек употребява всички постижения на науката и техниката. Парапети, закрепени въжета, О2 – всичко това е обидно за планината. Предпочитам да нося куража в сърцето си, а не в раницата. Вярвам в себе си, а не в оборудването. ”
С тази философия и без кислородна маска Меснер покорява всички 14 осемхилядници в интервала 1970 – 1986 година Той изкачва върховете повече от един път, с цел да реализира и независимо катерене. Предприема повече от 100 височинни експедиции, прекосява най-големите снежни и пясъчни пустини в света. Превръща в международна звезда. Книгите му се радват на нечуван интерес, взе участие в доста телевизионни излъчвания. Вдъхновява безброй алпинисти. Известният му американски сътрудник Ед Виестърс споделя: „ Меснер отстрани загадката от невъзможното, остана ни единствено загадката до каква степен можем да стигнем. ”
Преди 40 години – през май 1978 година, Райнхолд Меснер и Петер Хабелер стават първите хора, които стъпват на Еверест без кислородни апарати. Дотогава лекарите считат, че това е невероятно, тъй като на най-високия връх на света човешкият организъм би могъл да бъде повреден без спомагателен О2. Много по-тежко за Меснер е второто му, към този момент независимо качване на Покрива на света през 1980 година За него самият той споделя: „ Стигнах върха късно и стоях горе напълно самичък. На слизане попаднах в пролука, стартира да става мрачно и съвсем се предадох. Успях да продължа, единствено тъй като бях налегнат от концепцията за това солово нанагорнище. Хората считат, че единствено децата се опасяват от тъмното. Глупости! Мен също ме е страх… “
При завръщането си афишира, че да покориш Еверест самичък е като да стъпиш на Луната. Тогава споделя и една от популярните си изречения: „ Не се качих там горе, с цел да умра. Качих се, с цел да пребивавам! “
На 73 години през днешния ден Меснер може да няма пръсти на краката, само че има повече сила и по-буйна коса на главата от доста 33-годишни мъже. Великият катерач води спокоен живот в алпийския си палат от 13 век, където гледа стадо якове. Отдаден е на идеята за запазване на природата и основаването на планински музеи. За малко бе и евродепутат, само че очевидно не му понесе, тъй като – както самичък споделя – „ Не слугувам на ничия визия, с изключение на на моята лична. “
Губи брат и пръсти на Нанга Парбат
Първият обуздан осемхилядник от Райнхолд Меснер е Нанга Парбат (8125 м) през 1970 година Тази експедиция оставя вечно драматичен отпечатък върху живота му. Заедно с брат си Гюнтер той подхваща нанагорнище по рисково рисковата Рупалска леденоскалиста стена – най-високата в света. Двамата успявят да стъпят на върха, само че са извънредно изтощени и на слизане Гюнтер изостава, а след това изчезва. Меснер споделя, че го е помела лавина, само че остават съмнения, че го е изоставил по рисковото трасе и тръгнал да слиза по неразучен до момента маршрут. Гюнтер умира, а Райнхолд съумява да се добере до базовия лагер с тежки измръзвания, в резултат на които са му ампутирани седем от десетте пръсти на краката и елементи от пръсти на ръцете. Оттогава той е некадърен да прави скалисти изкачвания и се ориентира напълно към височинния алпинизъм.
35 години по-късно тялото на Гюнтер е намерено по маршрута, по който е слязъл самият Меснер, което удостоверява думите му за лавина. Райнхолд губи в Алпите различен от братята си – Зигфрид, който е изумен от гръмотевица.
За него
Не искаше да слиза от Еверест
Когато с Райнхолд Меснер стъпихме на Еверест без кислородни маски, се прегърнахме, отпуснахме се и се засмяхме по едно и също време. Най-накрая се качихме! Най-накрая нямаше повече какво да катерим! Тревожех се по какъв начин ще слезем и скоро потеглих надолу. Меснер остана по-дълго на върха, с цел да снима. Не му се слизаше. Аз желаех по-бързо да стигнем на несъмнено място. Имах възприятието, че ще се задуша. Беше мъгливо и прохладно. Страхувах се вятърът да не заличи следите ни, да не се загубим, да не падна…
Петер Хабелер, планинар, който дружно с Меснер качва Еверест през 1978 година без О2
Промени мисленето на хората
Като началник на експедицията, при която Меснер и други негови сътрудници изкачиха Еверест, би трябвало да кажа, че тази акция промени живота ни. Промени и схващането, че без О2 на тази височина се поврежда мозъчната функционалност. По това време покоряването на осемхилядник беше доста по-трудно. Имаше по-малко летища, по-малко пътища, по-малко пътеки. Отнемаше ни по 20-22 дни да стигнем единствено до базовия лагер, освен това пешком. Днес всеки базов лагер се доближава най-вече за седмица. Даваше се единствено по едно позволение за качване на връх на година. Чакахме няколко години да получим позволение за Еверест. Да не приказваме за техническите принадлежности. Един чифт обувки тежеше 6 кг! Взехме телефон от армията, който тежеше 20 кг! А в този момент от върха се обаждаш по мобилния си телефон, в базовите лагери има даже интернет кафенета.
Волфганг Найрц, началник на експедицията с присъединяване на Меснер по нанагорнище на Еверест през 1978 година
Може и да е видял Йети
Меснер споделя, че е видял нещо като Йети. Не знам, може и да е видял, може и да е халюцинирал. Това се случва с алпинисти без кислородни маски на огромна надморска височина. Те получават видения, усещат незабележим сътрудник до себе си, някакви неща им се случват в главата… Аз също съм качих осемхилядниците без О2, само че на никое място не видях Йети. Внимавах да не стигна до този стадий. Защото знам, че в случай че почна да халюцинирам, значи съм на неверното място и съм попаднал в неволя.
Ед Виестърс, единственият американски планинар, качил всички осемхилядници, 7-кратен поробител на Еверест
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ