Какво подтиква хората към алтруизъм
Да обичаш абсолютно, или да даваш повече, в сравнение с получаваш в подмяна: алтруизмът има доста лица. Той се дефинира като самоотвержена угриженост за добруването на другите и безвъзмезден блян да им помагаш. Алтруизмът може да се преглежда и като аспект на просоциалната активност в интерес на близките. Но какво тъкмо съставлява алтруизмът и допустимо ли е алтруистичното държание да бъде от време на време и малко егоистично?
Разликата сред алтруизъм и просоциално държание
Всеки ден се натъкваме на алтруизма като личностно качество: да вземем за пример отзивчивият комшия, който ще закрепи падналата табелка на пощенската ни кутия, без да сме го молили. Или симпатичната стара дама, която, виждайки ни да гоним рейса, ще задържи вратата с бастуна си, с цел да успеем да се качим в последния миг. И до момента в който всички алтруистични дейности са просоциални, то противоположното не е правилно. Например когато оказваме помощ на някого с алчен претекст, очаквайки от него насрещна услуга или опрощаване на заем да вземем за пример – по това алтруизмът ясно се разграничава от просоциалното държание.
Причини за алтруистичното държание
Като мотивация за алтруизма учените показват преди всичко биологични аспекти: от позиция на еволюционната доктрина хората оказват помощ най-много на свои родственици, като по този метод се надяват да предадат своите гени на бъдещите генерации. Затова вероятността за алтруистично държание е изключително огромна при хора, които са в тясна роднинска връзка. Съществуват и неврологични аргументи, определящи алтруистичното държание. Невробиолозите съумяха да потвърдят, че алтруизмът задейства центъра на възнаграждението в мозъка. Изследване на Станфордския университет акцентира въздействието на връзките ни с близките върху алтруистичното ни държание, до момента в който от психична позиция значима роля за него играят и обществените правила: в актуалното общество господства упованието за помощ в подмяна. Освен това алтруизмът може да се изясни и с когнитивни аргументи: някои хора извличат полза от това, че оказват помощ на другите, тъй като по този начин се издигат в личните си очи, смятайки се за изключително състрадателни и общителни. Дори помощта, оказана от възприятие на емпатия, може да помогне на самите нас в последна сметка, стига да не се постанова да съпреживяваме непознатите несгоди.
Социалните психолози непрекъснато спорят дали съществува „ същинско “ алтруистично държание, което носи изгода само на другите. Но дали „ същински “, или „ мъничко алчен “, какво би бил нашият свят без алтруизъм?
Цветелина Велчева
