Наистина ли руснаците си казват „другарю“?
Да, някои от тях към момента го вършат – единствено не се забърквайте с използването на тази странна дума на съветски език.
„Повярвай, товарищ, ще изгрее звездата на пленителното щастие“. Тези редове от стихотворението „Към Чаадаев“ на Александър Пушкин са евентуално първият случай, когато думата „товарищ“ (която в действителност е съветската дума за „другар“) е употребена в съветската лирика и то в смисъла „приятел“. В същото време при започване на XIX век, когато са написани тези стихове, думата „товарищ“ има друго значение.
От 1802 година насам в Русия „товарищ“ е наименование на държавна служба, което всъщност значи „депутат“: „товарищ министра“ е означавало „заместник-министър“. В съветския език преди XIX век „товарищ“ се е употребило и за установяване на сътрудник в бизнеса, който продава същите артикули като вас, защото „товарищ“ произлиза от думата „товар“ („продукт“).
В своя „приятелски“ смисъл на думата „товарищ“ (като „приятел“, а не „бизнес партньор“) се трансформира в акомодация на думата „другар“, необятно употребена измежду революционните кръгове във Франция от 1890-те години. Към края на XIX в. „товарищ“ на съветски език се трансформира в съществена форма на послание за социалистите – преглеждаме я по-подробно в обособена публикация.
„Революционното“ лъчение на думата „товарищ“ на съветски език се носи и от обстоятелството, че Пушкин я употребява в свое стихотворение. Знаем, че Пушкин е симпатизирал на декабристите – хора, които са се бунтували против ръководството на Романови. Освен това Пьотр Чаадаев, към който е адресирано стихотворението, също е бил разпален критик на ръководещия режим. Така че думата „товарищ“ е тясно обвързвана с атмосферата на революцията.
В руско време „товарищ“ (заедно с „гражданин“) се трансформира в нормална форма на учтиво послание към чужд човек измежду жителите на Съюз на съветските социалистически републики. След края на съществуването на Съюз на съветските социалистически републики тази форма на послание се свързва със руските времена и излиза от дейна приложимост, изключително измежду по-младите генерации.
Игор Зарембо/Sputnik
В разговорния съветски език в наши дни „товарищ“ се употребява по-скоро с подигравка. Но към момента се употребява публично в съветските въоръжени сили, където е наложително публично послание. Началниците и старшините, които се обръщат към подчинените и младшите по служебни въпроси, ги назовават с военното им звание и семейството („подпоручик Смирнов“) – или единствено с военното звание и тогава „товарищ“ се употребява пред военното звание: „товарищ подпоручик“. Подчинените и младшите офицери, обръщайки се по служебни въпроси към началниците и старшите офицери, ги назовават по военно звание, като прибавят думата „товарищ“ преди военното звание (на младшите офицери не е разрешено да назовават началниците с фамилното им име). Така че в последна сметка много руснаци, които служат в армията, към момента публично употребяват „товарищ“ всекидневно.
създател: ГЕОРГИ МАНАЕВ
източник: bg.rbth.com
„Повярвай, товарищ, ще изгрее звездата на пленителното щастие“. Тези редове от стихотворението „Към Чаадаев“ на Александър Пушкин са евентуално първият случай, когато думата „товарищ“ (която в действителност е съветската дума за „другар“) е употребена в съветската лирика и то в смисъла „приятел“. В същото време при започване на XIX век, когато са написани тези стихове, думата „товарищ“ има друго значение.
От 1802 година насам в Русия „товарищ“ е наименование на държавна служба, което всъщност значи „депутат“: „товарищ министра“ е означавало „заместник-министър“. В съветския език преди XIX век „товарищ“ се е употребило и за установяване на сътрудник в бизнеса, който продава същите артикули като вас, защото „товарищ“ произлиза от думата „товар“ („продукт“).
В своя „приятелски“ смисъл на думата „товарищ“ (като „приятел“, а не „бизнес партньор“) се трансформира в акомодация на думата „другар“, необятно употребена измежду революционните кръгове във Франция от 1890-те години. Към края на XIX в. „товарищ“ на съветски език се трансформира в съществена форма на послание за социалистите – преглеждаме я по-подробно в обособена публикация.
„Революционното“ лъчение на думата „товарищ“ на съветски език се носи и от обстоятелството, че Пушкин я употребява в свое стихотворение. Знаем, че Пушкин е симпатизирал на декабристите – хора, които са се бунтували против ръководството на Романови. Освен това Пьотр Чаадаев, към който е адресирано стихотворението, също е бил разпален критик на ръководещия режим. Така че думата „товарищ“ е тясно обвързвана с атмосферата на революцията.
В руско време „товарищ“ (заедно с „гражданин“) се трансформира в нормална форма на учтиво послание към чужд човек измежду жителите на Съюз на съветските социалистически републики. След края на съществуването на Съюз на съветските социалистически републики тази форма на послание се свързва със руските времена и излиза от дейна приложимост, изключително измежду по-младите генерации.
Игор Зарембо/Sputnik В разговорния съветски език в наши дни „товарищ“ се употребява по-скоро с подигравка. Но към момента се употребява публично в съветските въоръжени сили, където е наложително публично послание. Началниците и старшините, които се обръщат към подчинените и младшите по служебни въпроси, ги назовават с военното им звание и семейството („подпоручик Смирнов“) – или единствено с военното звание и тогава „товарищ“ се употребява пред военното звание: „товарищ подпоручик“. Подчинените и младшите офицери, обръщайки се по служебни въпроси към началниците и старшите офицери, ги назовават по военно звание, като прибавят думата „товарищ“ преди военното звание (на младшите офицери не е разрешено да назовават началниците с фамилното им име). Така че в последна сметка много руснаци, които служат в армията, към момента публично употребяват „товарищ“ всекидневно.
създател: ГЕОРГИ МАНАЕВ
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ