На добър път към дома, царю Фердинанд: Кобург изпрати тленните останки към София
" Българският цар Фердинанд I се завръща в родината си след 76 години. След гибелта му в заточение в Кобург през 1948 година желанието му да бъде заровен в българска земя е изпълнено. Тържествена работа уважи някогашния цар преди тленните му остатъци да бъдат превозени в София.
Кобург се елементарни с именития жител в понеделник с литургия в Свети Августин, на която участва и посланикът на Република България Григор Порожанов. " Радвам се, че през днешния ден, толкоз години след гибелта му, се сбъдва огромното му предпочитание и тленните му остатъци намират пътя си към България. Днес още един път ви благодарим за всичко, което цар Фердинанд I направи за Кобург, пожелаваме му добър финален път до родината му и непрекъснато място за отмора в родината му България, в обичания замък Врана в София ", сподели кметът на града Доминик Сърдоу ", представен от Coburg.de.
Цар Фердинанд освен живее в Кобург в продължение на 30 години, само че се усеща и обвързван с града и прави доста за него, напомня bTV. Така, да вземем за пример, той избавя придворната детска градина, спонсорира богато Природонаучния музей, поддържа построяването на новото Търговско учебно заведение и от средата на 20-те години на ХХ век прави годишни дарения за бедните в града.
През 1942 година той е разгласен за почетен жител на Кобург. Въпреки че тази чест идва от националсоциалистическата партия, цар Фердинанд се опълчва на нацистите.
Като върл католик и постоянен клиент на църквата " Свети Августин ", Фердинанд поддържа близки връзки с членовете на еврейската общественост в Кобург. Дълго време се съпротивлява да бъде разгласен за почетен жител и не приема званието персонално. Удостоверението за назначението му е доставено в дома му.
Посланик Григор Порожанов благодари на жителите на Кобург за това, че са съхранили ковчега в продължение на 76 години.
Управителят на църквата проф. доктор Хелмут Коло сподели, че цар Фердинанд ще липсва на Кобург и на църквата " Свети Августин ", само че постоянно ще участва в Кобург посредством положителните си каузи. " Винаги ще почитаме паметта му ", сподели Коло.
Цар Фердинанд умира на 10 септември 1948 година в баварския град на 87-годишна възраст. Първият цар от Третото българско царство лежи непогребан от 1948 година в криптата на църквата " Св. Августин " в Кобург. Там Фердинанд е положен във краткотраен саркофаг пред гробницата на родителите му - принц Август Сакс-Кобургски и Готски и принцеса Клементина Орлеанска.
Траурната гала по полагането на тленните му остатъци в София стартира на следващия ден в 15:30 ч. в царския замък " Врана " и е отворена за жители, оповестиха от Фонд " Цар Борис и Царица Йоанна ".
Тленните му остатъци ще бъдат пренесени от Кобург в София с боен аероплан. Ковчегът ще бъде свален тържествено и положен в катафалка, която ще отпътува към замък " Врана ".
Траурната върволица ще стартира от основния вход на парка на двореца и ще доближи до двореца " Врана ". Там ще бъде посрещната от Симеон Сакскобургготски и неговото семейство, дружно със Западно- и Средноевропейски митрополит Антоний, формален делегат на Светия Синод, и от апостолическия нунций в България архиепископ монсеньор Лучано Суриани.
Траурната гала ще се организира пред централния вход на " Врана ", след което ковчегът ще бъде подложен в централното предверие, където ще се състои малко сбогуване в фамилен кръг. След това вратите на двореца ще са отворени за жителите, искащи да отдадат последна респект пред ковчега на починалия цар Фердинанд.
В началото на април, в навечерието на 9-ата годишнина от кончината на Престолонаследника Кардам, Княз Търновски, в стеснен фамилен кръг бяха пренесени тленните му остатъци на българска земя. Първородният наследник на Техни Величества Цар Симеон II и Царица Маргарита бе положен в Царската фамилна гробница в криптата на Православния параклис " Св. Св. Цар Борис и Йоан Рилски Чудотворец " във " Врана ".
Княз Кардам е роден на 2 декември 1962 година в Мадрид и според повеленията на Търновската конституция като правоприемник на Българския царски трон получава купата Княз Търновски и Херцог Саксонски. Князът е кръстен по православен ритуал, с благословението на Българския патриарх Кирил, от блаженопочившия Левкийски свещеник Партений. Наред с името Кардам, получава и името Йоан в чест на Всебългарския настойник Св. Йоан Рилски.
Княз Кардам приключва Френския колеж в испанската столица, след което отпътува да следва висшето си обучение в Университета " Кларк " в Съединените щати. Дипломира се със специалности философия и интернационална стопанска система. Впоследствие специализира селскостопанска стопанска система, агроиндустрия и мелиорации в The Pennsylvania State University. Известно време работи в Кордова - Аржентина, след което се завръща в Испания и постъпва в телекомуникационния бизнес.
На 11 юли 1996 година се венчава за Мириам де Унгрия и Лопес. От брака си имат двама сина - Борис и Белтран, и двамата кръстени в Православието.
През август 2008 година Княз Кардам и Княгиня Мириам претърпяват тежка автомобилна злополука, от която Князът не съумя да се възвърне.
На 7 април 2015 година, след седем години в кома, Княз Кардам Търновски умря.
Снимка: Facebook, Двореца Врана, Ивайло Шалафов
Кобург се елементарни с именития жител в понеделник с литургия в Свети Августин, на която участва и посланикът на Република България Григор Порожанов. " Радвам се, че през днешния ден, толкоз години след гибелта му, се сбъдва огромното му предпочитание и тленните му остатъци намират пътя си към България. Днес още един път ви благодарим за всичко, което цар Фердинанд I направи за Кобург, пожелаваме му добър финален път до родината му и непрекъснато място за отмора в родината му България, в обичания замък Врана в София ", сподели кметът на града Доминик Сърдоу ", представен от Coburg.de.
Цар Фердинанд освен живее в Кобург в продължение на 30 години, само че се усеща и обвързван с града и прави доста за него, напомня bTV. Така, да вземем за пример, той избавя придворната детска градина, спонсорира богато Природонаучния музей, поддържа построяването на новото Търговско учебно заведение и от средата на 20-те години на ХХ век прави годишни дарения за бедните в града.
През 1942 година той е разгласен за почетен жител на Кобург. Въпреки че тази чест идва от националсоциалистическата партия, цар Фердинанд се опълчва на нацистите.
Като върл католик и постоянен клиент на църквата " Свети Августин ", Фердинанд поддържа близки връзки с членовете на еврейската общественост в Кобург. Дълго време се съпротивлява да бъде разгласен за почетен жител и не приема званието персонално. Удостоверението за назначението му е доставено в дома му.
Посланик Григор Порожанов благодари на жителите на Кобург за това, че са съхранили ковчега в продължение на 76 години.
Управителят на църквата проф. доктор Хелмут Коло сподели, че цар Фердинанд ще липсва на Кобург и на църквата " Свети Августин ", само че постоянно ще участва в Кобург посредством положителните си каузи. " Винаги ще почитаме паметта му ", сподели Коло.
Цар Фердинанд умира на 10 септември 1948 година в баварския град на 87-годишна възраст. Първият цар от Третото българско царство лежи непогребан от 1948 година в криптата на църквата " Св. Августин " в Кобург. Там Фердинанд е положен във краткотраен саркофаг пред гробницата на родителите му - принц Август Сакс-Кобургски и Готски и принцеса Клементина Орлеанска.
Траурната гала по полагането на тленните му остатъци в София стартира на следващия ден в 15:30 ч. в царския замък " Врана " и е отворена за жители, оповестиха от Фонд " Цар Борис и Царица Йоанна ".
Тленните му остатъци ще бъдат пренесени от Кобург в София с боен аероплан. Ковчегът ще бъде свален тържествено и положен в катафалка, която ще отпътува към замък " Врана ".
Траурната върволица ще стартира от основния вход на парка на двореца и ще доближи до двореца " Врана ". Там ще бъде посрещната от Симеон Сакскобургготски и неговото семейство, дружно със Западно- и Средноевропейски митрополит Антоний, формален делегат на Светия Синод, и от апостолическия нунций в България архиепископ монсеньор Лучано Суриани.
Траурната гала ще се организира пред централния вход на " Врана ", след което ковчегът ще бъде подложен в централното предверие, където ще се състои малко сбогуване в фамилен кръг. След това вратите на двореца ще са отворени за жителите, искащи да отдадат последна респект пред ковчега на починалия цар Фердинанд.
В началото на април, в навечерието на 9-ата годишнина от кончината на Престолонаследника Кардам, Княз Търновски, в стеснен фамилен кръг бяха пренесени тленните му остатъци на българска земя. Първородният наследник на Техни Величества Цар Симеон II и Царица Маргарита бе положен в Царската фамилна гробница в криптата на Православния параклис " Св. Св. Цар Борис и Йоан Рилски Чудотворец " във " Врана ".
Княз Кардам е роден на 2 декември 1962 година в Мадрид и според повеленията на Търновската конституция като правоприемник на Българския царски трон получава купата Княз Търновски и Херцог Саксонски. Князът е кръстен по православен ритуал, с благословението на Българския патриарх Кирил, от блаженопочившия Левкийски свещеник Партений. Наред с името Кардам, получава и името Йоан в чест на Всебългарския настойник Св. Йоан Рилски.
Княз Кардам приключва Френския колеж в испанската столица, след което отпътува да следва висшето си обучение в Университета " Кларк " в Съединените щати. Дипломира се със специалности философия и интернационална стопанска система. Впоследствие специализира селскостопанска стопанска система, агроиндустрия и мелиорации в The Pennsylvania State University. Известно време работи в Кордова - Аржентина, след което се завръща в Испания и постъпва в телекомуникационния бизнес.
На 11 юли 1996 година се венчава за Мириам де Унгрия и Лопес. От брака си имат двама сина - Борис и Белтран, и двамата кръстени в Православието.
През август 2008 година Княз Кардам и Княгиня Мириам претърпяват тежка автомобилна злополука, от която Князът не съумя да се възвърне.
На 7 април 2015 година, след седем години в кома, Княз Кардам Търновски умря.
Снимка: Facebook, Двореца Врана, Ивайло Шалафов
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ