Да, ние не сме дипломирани доктори, но сме единствените, които

Да, ние не сме дипломирани доктори, само че сме единствените, които могат по този начин да оказват помощ на педиатъра за по-точна диагноза, а по този начин и за по-ефикасно лекуване. Защото най – добре познаваме своето дете. Знаем, че когато не е пламенно, не играе, избира на седи или полягва, нещо се случва. Ослушваме се, оглеждаме се и търсим повода.

Всичко стартира с почтено сополче, минава в кашлица, постоянно кихане, следва температура и ето, че детето наподобява се е разболяло. Всяко семейство има своя процедура за лечението на първите признаци – хомеопатия, билколечение или обичайно препоръчваните сиропи, капки/спрейчета за нос.

Ето някои случаи, когато наложително би трябвало да отидете на доктор:
Много висока, не спадаща температура;
Разстройство, повръщане – дребните доста бързо се обезводняват;
Интензивен обрив;
Затруднено дишане, хрипове;
Остри болки в корема;
Кръв в урината, изпражненията, повърнатото
Наличието на каквото и да е съпътстващо заболяване, което в допълнение утежнява или забавя едно вероятно лекуване.
Задължително е воденето на доктор на новороденото и дребното бебе, то не може да каже или покаже какво му е. Силният, неотслабващ рев е притеснителен признак.

Ето, ще се върви на доктор. Не се паникьосвайте, съберете си мислите. Запишете си всичко, което се случвало. Спомнете за маловажните на пръв взор детайлности.

Вие би трябвало да можете да кажете:
Кога е вдигнало температура, на какъв брой време сте я мерили, какъв брой градуса е била, какво сте давали за температурата и каква доза?
От по кое време кашля, каква е кашлицата –лаеща, магарешка, влажна, с храчки – какви, на пристъпи - заран, нощем, какво сте давали и каква доза?
Секретите – бистри, зеленикави, гласът гъгне ли, Какво сте давали и каква доза?
Изпражненията, повръщаното – цвят, наличие – всички, даже и да са гнусни, детайлности имат значение. Какво сте давали и каква доза?
Ако детето има скорошни болести или съпътстващи такива, носете всички проучвания, епикризи и цялата съпътстваща документи
Разкажете на лекаря, в случай че ползвате билко / природолечение, в случай че прилагате „ старешки лекове ”, хомеоптатия. Не всички билки са безвредни или подобаващи за дребни деца.
Водете си мемоари, може да ви се коства смешно и неуместно, само че спомените елементарно отлитат, когато една майка е разтревожена, напрегната и не си доспива около грижите.

Разказът в лекарският кабинет е разковничето на лекуването. Той би трябвало да е пореден, стегнат и всъщност, като доклад. Емоциите и паниката резервираме за околните или за себе си. Когато диагнозата е подготвена, запишете си в детайли лекуването. Често докторите пишат извънредно нечетливо рецептите си, все едно не трябва да бъдат четени от никого. Колко пъти дневно се дава, на гладно ли, каква е дозата, какви са страничните дейности. Много значима е противоположната връзка.

Положителната настройка

Положителната настройка е половината лекуване. По хипотеза един пациент би трябвало да има доверие на своя доктор. Докторът за вашето дете е добре да е педиатър, а не общо практикуващ. Педиатърът би трябвало да е с положително добро име, с опит, само че не се колебайте да отидете при по- млад доктор, с по- модерни възгледи за медицината. Тя, като всяка просвета не стопира да се развива, практиките се отхвърлят и се вкарват нови.

Огледайте се добре, в случай че ходите за пръв път. Педиатърът би трябвало да е привлекателен, да изслушва и да поддържа връзка с детето. Ако вие не сте уверени в качествата на лекаря, по какъв начин ще убедите детето да бъде лекувано. Често се случва да бъдем разочаровани от доктор или да се съмняваме в неговата преценка. Не се колебайте да потърсите второ мнение, да извършите още едни проучвания, да извършите рентгенова фотография или антибиограма.

Детето също би трябвало да има позитивна настройка за това, което следва. Ако е нужно – дано да вземе обичаната играчка. Неговото въображение е най- огромният му зложелател и другар, по тази причина разговаряйте с него, какво ще му направи чичо/леля лекар.

Често родителите вършат грешката да плашат детето с лекаря: „ Ще се обадя на чичо лекар, знаеш ли каква спринцовка има! ”, „ Ако не слушаш, той / тя ще ти даде едно горчиво хапче! ”. Всичко това води до боязън и смут в детското схващане. Така стартира да пие хапчетата и сиропчетата с омерзение или стартира да плаче още с думите „ отиваме на доктор ”. Майката е тази, която да изясни на детето, че визитата при доктор е за негово положително.

Използвайте въображението и представяйте нещата нагледно – по този начин детето ги помни най- добре. Ако в тялото му се борят неприятните – заболяването, вирусът – с „ положителните ” – лекарството, витамините, то си показва борбата като същинска и телцето му се трансформира в героична сцена на военни дейности, където положителните постоянно побеждават. Не забравяйте да премиите детето, по тази причина, че се излекувало. Макар всички старания да си били на ваш тил, да сте недоспали и душевен изтощени – детето е същинският воин.