Да направим правилния избор не винаги е лесна задача, особено

Да създадем верния избор не постоянно е лесна задача, изключително когато е забъркана безконечната алтернатива дали да останем в България или да се отправим към Терминал 2 въоръжени с един сак и безчет упования.
И в двете обстановки са на разположение плюсове и минуси които не трябва да пренебрегваме, с цел да се разочароваме най-после.
И като стана дума за разочарования, дано стартираме от разбулването на клишираните легенди за мечтания живот отвън родната страна.
У редица българи е залегнала заблудата, че чужбина е някаква нова версия на страната на чудесата и всичко, което си пожелаят, незабавно ще им бъде обещано.
И защото по една или друга причина не са постигнали мечтаните резултати у нас, считат, че в случай че сменят страната, всичко ще си пристигна на мястото.
Но нещата не се случват по този метод. Ако просто сме тръгнали да си „ опитваме шанса навън” без обикновена подготовка и знания, всичко е обречено преди да е почнало.
Да, вярно. Големите пари няма да завалят, нито шеметната кариера ще почука на вратата, в случай че не си я заслужим.
Материалната страна на този проблем постоянно е била много спорна, само че тук от персонален опит мога да кажа, че с нужната финансова дисциплинираност, може да се живее относително добре даже без галактически заплати и в случай че човек е задоволително деятелен, ще съумее да икономисва и да влага в каквото откри за добре.
На всички ни е ясно, че не е значимо единствено какъв брой изкарваме, а по какъв начин ще го разпределим с цел да ни стига.
Многото долари и евра изкарани с черна работа много постоянно изчезват, най-много през летните месеци, когато много от отпътувалите се прибират и неизвестно за какво стартират да харчат като обезумели. Резултатът-празен джоб след края на отпуската и връщане в началната позиция. Не наподобява доста обещаващо, нали?
От друга страна, „ бедната” ни татковина е цялостна с всевъзможни други възможности, стига да знаеш по какъв начин да ги използваш и да разграничаваш безсмисления разкош, от потребната нужда.
Със сигурност даже да взимаш четири цифрена заплата започваща с цифрата 2 или 3, няма да стигнеш надалеч, в случай че я прахосваш с лека ръка.
Защото хладилника ти ще е също толкоз празен, колкото и когато си взимал незначително заплащане.
Не е загадка,че материализмът и то в най-суровия му тип, подправен с криворазбраната визия за триумф, са отговорни за „ бягствата” в чужбина.
Така мисълта за големите суми пари и лесния живот, се трансформират в главен приоритет, с вярата действителността да стане по-различна.
Но защото навиците и мислене си остават същите, нищо не се трансформира.
А кариерното развиване и естествения живот се трансформират в под напрежение сезон на Сървайвър, който най-после е извоюван от някой различен. Остава промяната на следващата бачкаторска работа, (с бонус хронична умора), и следващите дадени пари за сметки и безумно скъпа квартира с размерите на килер.
И тогава правейки си една елементарна, елементарна сметка, ще открием,че в България в действителност не е толкоз неприятно, мизерно и тежко, стига да се вземеш в ръце и да престанеш да мрънкаш искайки всичко на момента.
Вярно, двете ти магистратури може би няма да бъдат взети на съществено от първия момент, нито професионалните ти умения ще изгреят на хоризонта незабавно откакто се дипломираш, само че с малко повече непримиримост и съответна преценка можеш да постигнеш това, което искаш и да си благополучен.
А щастието единствено по себе си е много по-перспективно от това на 40 към момента да си обслужващ личен състав в някое задгранично селце и да си все по този начин неудовлетворен…въпреки цялостния ледник.

Автор: Линда Николова, Sofia Live