Economist: Защо процъфтява ядрената енергетика ?
„ Да създадем Америка още веднъж нуклеарна. “ Това е девиз на Рик Пери, някогашен губернатор на Тексас, който беше министър на енергетиката по време на първия мандат на Доналд Тръмп като президент. На 4 юли, в поддръжка на лозунга, той започва Fermi America, компания, която се надява да построи най-големия в света енергиен комплекс и центрове за данни. Извън тексаския град Амарило, булдозерите изземват алената почва за създаване на оборудване, което първо ще създава електричество, употребявайки природен газ и слънчева сила, а по-късно ще стартира построяването на стандартни нуклеарни реактори и няколко дребни модулни реактора (ММР) с обща мощ 11 гигавата (GW) сила.
Последните 20 години бяха тежки времена за атомния бранш. В Европа и Северна Америка през този интервал не беше издигната нито една нова централа в период и в границите на бюджета. На фона на спада на цената на възобновимите източници на сила скъпите нуклеарни планове в Америка, Англия и Финландия бяха съпровождани с непрекъснато закъснение и колосални преразходи.
И все пак, на 25 август, Fermi и Westinghouse, компания за нуклеарни технологии, оповестиха партньорство за построяването на четири огромни реактора AP1000 в Амарило. Дали дългата „ нуклеарна зима “ е на път да смени с топене?
Растящият оптимизъм в бранша се изяснява с три фактора. Първо, държавните управления на западните страни са все по-заинтересовани от сигурни и самостоятелни източници на сила. Второ, нуждата на IT-гигантите от устойчива сила и стратегиите им за климата привлякоха на практика неограничени частни вложения в промишлеността. Трето, новите оперативни и финансови модели могат да подобрят стопанската система на нуклеарните планове. „ Този път е друго “, упорства Сама Билбао и Леон, ръководител на Световната нуклеарна асоциация (WNA).
Никъде смяната в отношението не е по-очевидна, в сравнение с в Америка. Тръмп приканва за четворно нарастване на мощностите до 400 GW до 2050 година Въпреки че тази цел наподобява нереалистична, тя активизира цялата политическа система. Последните закони дават великодушни данъчни облекчения за промишлеността. Републикански щати като Тексас основават политики за „ най-облагодетелствани “. Към тях ще се причислят някои „ сини “ щати: управляващите в Ню Йорк, които затвориха през 2021 година голяма АЕЦ в този момент желаят държавна компания да построи нова.
От другата страна на Атлантика Европейската комисия през юни показа проект за нарастване на нуклеарните мощности от 100 GW до 145 GW през 2050 година Германия смъкна възраженията си срещу класифицирането на атомната сила като „ зелена “, което облекчава Франция за строителството на шест нови атомни централи. През юли държавното управление на Англия одобри дефинитивно решение за строителството на Sizewell C – два огромни реактора на стойност от над 38 милиарда лири (близо 51 милиарда долара).
Междувременно Швеция удостовери проектите за строителство на няколко ММР – дребни реактори, които могат да се създават серийно и да се доставят на готови площадки. Въпреки че технологията още не е потвърдила своята комерсиална жизненост, вероятността за по-ниски финансови разноски и по-бързо мащабиране е доста привлекателна. Това убеди над 120 компании да се заемат с създаването на ММР (SMR). Банка Barclays предвижда, че през 2050 година нуклеарните мощности отвън Китай и Русия може да набъбнат с повече от половината до 450 GW, като 40-60 % ще се дължат на дребни модулни реактори, което образува пазар в размер от 1 трилион $.
Десетки започващи компании (стартъпи) също по този начин се занимават с нуклеарен синтез, доста по-рискова технология, която дава обещание съвсем неограничена чиста сила.
Големи упоритости
Технологичните колоси интензивно финансират и двете посоки. От началото на 2024 година ММР-стартъпи са привлекли над 2 милиарда $. През юни Oklo, подкрепяна от Сам Алтман от OpenAI, набра 460 милиона $, до момента в който TerraPower на Бил Гейтс - 650 милиона $. Гугъл си партнира с Kairos Power за създаване на парк от ММР през 2035 година Стартъпите в региона на термоядрения синтез също притеглят доста финансиране: Commonwealth Fusion Systems, различен план на Гейтс, разгласи на 26 август, че е набрал 863 милиона $.
По думите на Майкъл Теръл от Гугъл, IT-индустрията се нуждае от „ чиста, устойчива сила “ от атомни източници в допълнение към възобновимите. В близко бъдеще, съгласно него, максимален резултат ще има посредством удължение на експлоатационния период и модернизиране на съществуващите атомни електроцентрали. След това може да последват нови огромни централи и дребни модулни реактори (SMR). И едвам в дълготраен проект ще се появи термоядрения синтез.
Атомната електроцентрала „ Клинтън “ в Илинойс, ръководена от Constellation Energy, най-големият частен нуклеарен оператор в света, демонстрира по какъв начин един софтуерен бизнес може да промени нещата. Централата губеше пари поради евтиния шистов газ и трябваше да бъде затворена през 2027 година Вместо това, Meta (собственикът на Facebook) подписа 20-годишен контракт през юни за финансиране на удължаването на живота ѝ в подмяна на въглеродни заеми. Миналата година Microsoft подписа сходна договорка за рестартиране на реактор в Three Mile Island.
Джо Домингес, основен изпълнителен шеф на Constellation, счита, че постепенните усъвършенствания биха могли да прибавят 7-10 GW към американските АЕЦ. Той пресмята, че поддръжката на софтуерните колоси ще изведе на пазара 30 GW сила, която другояче би била изгубена.
Но освен софтуерните компании влагат в този бранш. Разработчиците набират стотици милиони посредством обществени предлагания, а акциите на нуклеарни компании скочиха внезапно след указите на Тръмп. Както отбелязва Джейкъб ДеУит, основен изпълнителен шеф на Oklo: „ Нагласата за дефицит и зависимостта от държавното управление изчезна. Сега можем да си позволим да се опитваме и опитвам доста. “
Всичко това води и до третата причина за оптимизъм: появяването на нови финансови модели, които да решат казуса с високата цена за строителството на АЕЦ. Barclays отбелязва, че себестойността на силата, както от нормалните АЕЦ, по този начин и от ММР през днешния ден надвишава пазарната цена. Китай и Южна Корея обаче потвърдиха, че построяването на огромни реактори за пет години в границите на бюджета е допустимо. И двете страни стандартизираха плановете и построиха по няколко реактора на една площадка, с цел да се поддържа заетостта и дейните вериги за доставки, което оказва помощ за понижаване на разноските.
Нова обява в сп. Nature акцентира смисъла на „ големия пазар на електрическа енергия “ в Китай за стимулиране на търсенето и вложенията. Вероятно сходен модел би могъл да бъде заимствуван на Запад. Джим Шефер от Guggenheim Securities предлага огромните консуматори на сила (например IT-гиганти) да се обединят, с цел да финансират взаимно парковете от АЕЦ посредством дълготрайни контракти на цени над пазарните. В подмяна те биха получавали надеждна електрическа енергия.
Време е за фина конфигурация
В допълнение към финансовите нововъведения са нужни и оперативни усъвършенствания. „ Нуждаем се от национална стратегия, а не серия от обособени планове “, споделя Армонд Коен от Clean Air Task Force. Westinghouse наподобява е съгласна с това: компанията желае да стартира построяването на 10 АЕЦ с AP1000 в Америка до 2030 година Ядрената компания възнамерява сходен метод „ проектирай един път, построи доста “. The Nuclear Company възнамерява подобен метод - „ проектирай един път, построи доста “.
Все още има доста спънки пред нуклеарния подем. Икономическата обстановка остава сложна, свръхрегулацията е преграда, а веригите за доставки и квалифицираната работна ръка са в дефицит. Както промишлеността знае добре, както обществената, по този начин и частната поддръжка може да са непостоянни.
Въпреки това, пионерите не униват. „ Вече нямаме комфортния хамак на държавното финансиране “, споделя Клей Сел от X-energy, стартъп в региона на ММР. Неговата компания се готви да построи първите четири реактора в Тексас с поддръжката на Amazon. Според него, „ в този момент има повече благоприятни условия за нуклеарните новатори, в сравнение с е имало даже в зората на ерата на комерсиалната нуклеарна сила през 60-те години на предишния век “. Това е изказване, което отразява възходящите упоритости на промишлеността, в случай че не и нейната действителност.
