За книгата на Гинес - започна фестивалът „Джордже Енеску”
Да, може да се каже напряко, че фестивалът „ Джордже Енеску ”, почнал неотдавна в прелестния Букурещ /Малкия Париж / е заслужен за Книгата на Гинес. Просто няма еднакъв на него. За 30 дни: 100 концерта, симфонични и хорови. По четири дневно – от 13,30, 16 00, 19 30 и 22 00 часа в пет зали. 20 огромни оркестрови сформира – основно филхармонии / наиционални, кралски, академични/. Това са: Лондонска и Лондонска Кралска, Санта Чечилия от Рим, Валенсия от Испания, Кралска от Копенхаген, Берлинска академична, Монте Карло, Сент Мартин ин дь филдс, Национален оркестър на Франция, Концерт Гебау, филхармониите на: Варшава, Кишинеу, Люксембург, Талин, Прага, Дрезден, Ротердам, Базел, Антверпен, Цюрих, Бремен и оркестъра „ Украински свят ”. И всичко това на едно място за един месец. Звучи необикновено, нали?!
Страната хазаин също се показва с най- положителното си: филхармониите на Букурещ/ почтено носеща името на великия Енеску/, Тешимоара, Яш, Клуж, Сибиу и Бакъу, както и Радиоркестъра. Хоровете са също доста от Румъния и от няколко европейски страни и от Щатите, както и камерните ансамбли, измежду които свети лондонският квартет „ Белча ”.
Важен акцент в извънредно богатата и разнообразна стратегия с художествена музика / от Предкласиката до наши дни/ е творчеството на великия Джордже Енеску / 1881- 1955/. През т.г. музикалният свят отбелязва необятно 70- годишнината от кончината на този талант, относително рядко изпълняван у нас / с изключение на двете му фамозни Румънски рапсодии/, само че постоянно звучащ в Щатите и Западна Европа, където приживе е бил обичан и известен като цигулар и диригент, а също и като композитор, един от огромните на ХХ век. Бегъл взор в програмата демонстрира, че в това издание на фестивала той е показан освен от румънските, само че и от множеството от непознатите оркестри, сформира и солисти.
Общо 8000 инструменталисти, солисти, артисти, хористи. Много са и огромните имена на солисти и диригенти: Марта Аргерич, Магдалена Кожена, Рено Капри, Пааво Ярви, Васил Петренко, Никола Колон, Джан Андреа Носеда, Шарл Дютоа, Елизавета Леонская, Джовани Антонини, Клаус Макеса, близнаците- знамение Лукас и Артур Юсен…Списъкът е дълъг. Тук ще отбележа, че живописен шеф на това неповторимо събитие е младият румънски диригент със международна популярност, Кристиан Мачелару / в този момент началник диригент в: Кьолн, Париж и Синсинати!/, а почетен шеф е великият Зубин Мета. Какво друго да кажем? Да, че това грандиозно, невиждано по мащабите си събитие до момента в музикалния свят, макар рецесията и увеличението на военния бюджет, е обезпечен финансово – „ единствено ” с 20 000 000 е. За съпоставяне, нашите водещи фестивали: Мартенските дни в Русе и Софийските седмици, които са в цялостна недружелюбност от страна на високо културните ни управници, които не знаят от кое място се влиза в зала „ България ” или в Операта.
Да, поради огромните старания на своите шефове, те към момента оцеляват с мизерните 100- 200 хиляди лева/ не евро!/ от страната. Да, в днешна България пари Верди и Бетовен няма, само че за ниските жанрове и булевардни театри към момента има. Срамно от страната на страната ни,, нали?! Да не приказваме по какъв начин тя прави оценка труда на нашите актьори и музиканти. Направих информация, в северната ни съседка един тутист/ редови оркестрант / и хорист е с най-малко 2000 евро месечна заплата, а първите солисти са с 3500 евро. А у нас? Четири- пет пъти по- малко….
Е, при тази политика на нашите депутати и министри, страната на Орфей и Борис Христов скоро ще остане без музиканти, а и без аудитория. Ще заживее в света на Слави, Криско и Азис….
Основната зала на фестивала, Атенеума, издигнат в неокласически жанр и корпус / 40 м./ от френския проектант Албер Галерон, със фрески от румънския живописец Кристин Петгреску, изначало е била културен център и заседателна зала на Парламента, след което става дом на Букурещката филхармония. Българският търговец и филантроп Евлоги Георгиев подарява 200 000 златни леи за строителството му през 1886- 1888 година.
Евлоги Георгиев, фамозният български търговец и филантроп нееднократно е дарявал огромни суми за културата и просветата в България и Румъния. За Атенеума и за Букурещкия университет е дарил общо 400 000 златни леи.
