Да летиш с парапланер над Бургас е незабравимо преживяване. И

Да летиш с парапланер над Бургас е незабравимо прекарване. И е извънредно уместно за първи полет – не си на някаква невероятна височина, само че си е високо и летиш с птиците. Под краката ти се рее морето и е толкоз синьо, колкото в никакъв случай не си го виждал. Животът кипи, само че в същото време си толкоз над нещата, че безусловно забравяш за света и се наслаждаваш на прекарването си. Тук и в този момент.

И по този начин аз, Ирина и Иван /бел. ред. – редакторът на Искра.бг и нейният съпруг/ взехме решение да летим с парапланер. Моето предпочитание бе да направя нещо ново , Иринка постоянно е „ за “ нови прекарвания, а Иван нямаше самообладание, тъй като обожава чувството за адреналин.

Бях първа. Тъй като пискам даже, когато се кача на стълба, то трябваше да излетя преди да се откажа. След като залях инструктора ни с всевъзможни глупави въпроси, а той резервира успокоение, бях уверена, че на този човек може да му се има доверие. Той ме увери, че ще ме смъкна незабавно щом пожелая да сляза и няма опция да не съумея да излетя. И…

Бум! Бяхме във въздуха . Морето бе по-синьо, аз по-щастлива, времето – несъществуващо. Не единствено, че не желаех да слизам от парапланера, а и не усетих нито, че минутите ми са минали, нито, че сме се реели във въздуха повече от плануваното. Толкова хубаво бе усещането…

Втора бе Ирина. Тя беше смела или най-малко въобще не сподели да я е боязън. Дъщеря й я поддържаше с крясъци: „ Мамо, обичам те! “ , а да споделим дружно това прекарване си бе миг, който ще ни остане прекрасен спомен за цялостен живот .

Иван изпитваше само неспокойствие. Полетът му мина в акробатичен и сигурно прекарването за него донесе най-силна страст . После ни предложи да скачаме с бънджи, само че отговорът е оставен за по-напред във времето.

Когато всичко завърши бързахме да отидем да се преоблечем, тъй като закъснявахме за среща с останалата част от компанията, само че по пътя към северния плаж с Ирина си разменихме две фрази :

Аз: „ Иринка, няма ли да е забавно да се направи изявление с инструктора? “.
Ирина: „ Давай, отлично ще е! “

Нямах самообладание да му звънна, само че след това пристигна миг, в който трябваше да поспра с работата и всичките ми проекти останаха за по-напред във времето.

За благополучие не мога да изкарам дълго време без да пиша. И ето… Появи се един диалог, с един човек, който се усеща еднообразно комфортно и на земята, и покрай небето. И пристигна време да замълча, тъй като той има по-интересни неща за описване. Щастлива съм да си приказваме за парапланеризъм с Венцислав Иванов .

Парапланеризъм – по какъв начин се трансформира в занимание и работа за Вас?

За пръв път видях парапланер през 2006-та година в Австрия, когато напълно инцидентно карайки си колело до мен на поляната кацна към 60-годишен човек. Заговорихме се и той ми сподели, че е изхвърчал от Германия. Това ми се стори необикновено, съвсем като суперсила – надлежно и аз желаех да я имам.

Прибирайки се в България започнах да изследвам за клубове по парапланеризъм, само че информацията тогава още беше много нищожна. Няколко години по-късно съумях да уговоря полет с инструктор. След полета ми предложи да ме научи и по този начин от есента на 2012-та година започнах да се занимавам с парапланеризъм.

Бързо се трансформира в обичаното ми занятие и всяко свободно време, което имах избрах да съм във въздуха! По натурален път след години насъбран опит парапланеризмът се трансформира и в работа за мен, тъй като това е едно от най-любимите ми неща, които обичам да върша.

Какви типове парапланеризъм има и какви са разликите сред тях?

Парапланеризмът е доста разнороден спорт, основните дисциплини са:

• хвърчене на дистанция;
• хвърчене над склон;
• акробатика.

При летенето на отдалеченост, се търсят топли течения – по този начин наречените термики, които според от метеорологичните условия могат доближат няколко хиляди метра надморска височина.

При летенето на скат височината е по-ниска. Обикновено е един-два пъти височината на ската.

Акропарапланеризмът е дисциплинираност, при която се правят разнообразни акробатични номера с парапланер. Там натоварването може да доближи няколко пъти личното тегло на водача.

Какви са стъпките, през които би трябвало да премине един човек, с цел да стане сертифициран инструктор и какъв брой време лишава образованието?

Има няколко интернационалните организации, които издават документи за инструктори по парапланеризъм. Главните са FAI и APPI, като нашият български аеро клуб е член на FAI.

За да стане един човек сертифициран инструктор по FAI, би трябвало да мине от първо до пето равнище на парапро сертификация. За всяко равнище се изисква да има най-малко 20 години, да е в положително здравно положение, да показа бордови дневник с минимум 300 полета и 150 часа във въздуха.

„ След това минава специфичен курс и изпит за тандемен водач. “

Може ли човек да се научи самичък да лети с парапланер и познавате ли такива хора?

Не е целесъобразно човек да се пробва самичък да се научи да лети с парапланер, тъй като рискът от случай се повишава в пъти. Има задоволително доста образци на хора, които са опитвали да се учат сами да летят. Аз персонално познавам такива, които направиха няколко съществени случая и към този момент не прaктикуват.