Днешните деца няма да четат. Няма и смисъл да ги караме
„ Да караме ли принудително днешните деца да четат? Разбира се, че не. Те няма да четат. Безсмислено е, единствено ще се стигне до кавги. В човешката история от време на време се случва промяна на отзивчивите технологии. Това е натурален развой, просто в този момент се намираме в самото му начало. Тече смяна на сензорната модалност – децата към този момент не четат, а гледат. По време на четене задачата ни е да включим въображението си, т.е. да си представяме това, за което четем. А когато гледаме, нямаме потребност от въображението. Сигналът непосредствено се възприема от тилния дял на основния мозък, а това към този момент е друго усещане. Децата принадлежат към тази нова отзивчива просвета. Максимумът, който могат да създадат родителите, е самите те да четат, като се възползват от обстоятелството, че децата обичат да се въртят към тях. Или да им се дават аудиокниги.
Родителите на „ цифровите ” деца би трябвало да се откажат от личните си упоритости. Типът просвета се е трансформирал и нашите познания няма да правят работа на нашите деца. Но можем да им помогнем прочувствено. Подкоровите структури на мозъка се развиват по-бавно, в сравнение с кората, по тази причина прочувственото действие на детето, както и на възрастния, не се трансформира – ние усещаме по същия метод, по който и първобитните хора. Детето ще има потребност от психическото здраве, което децата получават в фамилиите с висок психотерапевтичен капацитет. Това са фамилиите, където хората са спокойни, прекарват времето си дружно и се поддържат един различен. Така се основава прочувствена опора, която е значима за детето. “ Това споделя в изявление за „ Харвард бизнес ревю “ психоложката Анна Варга, което е преведено и оповестено в уеб страницата zenom.pro.
Представителите на поколението Z или към този момент по този начин наречените „ цифрови ” деца, провокират учудване и паника. Защо таблетите им замениха книгите, коства ли си да се притесняваме от интернет-зависимостта, по какъв начин поражда синдромът на недостига на внимание? Затова ще ни опише претендентът на психическите науки, член на ръководството на Обществото за фамилни съвещания и психотерапевти, университетският началник на магистърската стратегия „ Системна фамилна терапия ” Higher School of Economics, National Research University, член на IFTA (Международната асоциация на фамилните терапевти), член на EFTA TIC (Тренинговия комитет на Европейската асоциация на фамилните терапевти) Анна Варга.
– Кои проблеми вълнуват актуалния родител?
– Проблемите са разнообразни, само че същността им е една – загубата на контакт с детето, неналичието на взаимно схващане и проблеми с контрола. Така е било във всички времена, само че в този момент може би това се усеща най-болезнено, тъй като родителите и децата принадлежат освен към разнообразни генерации, само че и към разнообразни информационни системи. Децата през днешния ден са погълнати от компютърния свят, а родителите от време на време още прегрешават с книгите.
– Какво може да се направи? Да караме ли принудително децата да четат?
– Разбира се, че не. Те няма да четат. Безсмислено е, единствено ще се стигне до кавги. В човешката история от време на време се случва промяна на отзивчивите технологии. Това е натурален развой, просто в този момент се намираме в самото му начало. Тече смяна на сензорната модалност – децата към този момент не четат, а гледат. По време на четене задачата ни е да включим въображението си, т.е. да си представяме това, за което четем. А когато гледаме, нямаме потребност от въображението. Сигналът непосредствено се възприема от тилния дял на основния мозък, а това към този момент е друго усещане. Децата принадлежат към тази нова отзивчива просвета. Максимумът, който могат да създадат родителите, е самите те да четат, като се възползват от обстоятелството, че децата обичат да се въртят към тях. Или да им се дават аудиокниги.
– Какво се подразбира под отзивчива просвета?
– Представителите на Toronto School of communication theory считат, че отзивчивите технологии се дефинират от вида просвета и нрав на хората. Например, индивидът от Средновековието се отличава от представителя на Новото време, те имат разнообразни полезности и взор към света. Съзнанието зависи от устройството на социума, въпреки всичко ние сме обществени животни. А социумът се дефинира от това по какъв начин хората си взаимодействат един с различен.
Появата на нов метод на връзка постоянно води до съществени промени в личността, културата и обществото. Изследователите дефинират три стадия на информационно развиване – вербален, писмен и аудиовизуален. Така, в Средновековието хората са употребили речта и слуха, с цел да поддържат връзка, тук най-важното е било да се схваща езикът на хората. В това общество детството като обществена категория не е съществувало. След към петгодишна възраст, щом детето се изправи на крайници, се научава да беседва, то става пълностоен член на обществото. Било е хранено и обличано като възрастен. То продължавало да пораства, ставало е по-силно, само че никакви привилегии към този момент нямало да получи.
– Кога се появява детството в актуалното схващане?
– Концепцията за разделянето на детството и зрелостта се появява с помощта на изобретяването на книгопечатната машина. Тъй като грамотността изисква авансово учене, то осведомителният раздор дели хората на такива, които могат да получат информация от книгите и други, които не умеят това. Детето към този момент не се е възприемало като дребен възрастен, то към този момент е било възпитавано по специфичен метод. За да стане възрастен, детето е трябвало да постави старания, а отговорността за развъждането и възпитанието му лежи върху родителя. В обществото се образува избрана визия за това що е то положително дете, добър родител, на какво детето би трябвало да се учи, за какви прегрешения може да бъде шамарено, защо да бъде награждавано. В романа на Франсис Бърнет „ Малкият лорд Фаунтлерой “ може да намерите много по въпроса. Това продължавало над 300 години.
– А какво се случва с детството в този момент, в осведомителната ера?
– Ние последователно се отхвърляме от въображението и минаваме в зрителния указател. Зрителното усещане не се учи, като по този метод изчезва детството, а също и зрелостта. Изчезват общоприетите стандарти, които да ни показват какво съставлява положителното дете и на какво то следва да бъде учено. Обемът от познания нараства толкоз фрапантно, че никой не е в положение да запомни всичкото познание, което се е натрупало към сегашния миг.
– Най-вероятно точно по тази причина родителите на учениците се оплакват от синдрома на недостиг на внимание и хиперактивност – децата не са способни да се съсредоточат, не могат както преди да усвояват информация в огромен размер.
– Това не е напълно по този начин. Просто учебното заведение не дава информацията във тип, който детето може да усвои.
– Тоест казусът не е в съответното дете, а в учебното заведение?
– Разбира се. Училището не е готово да се приспособи към актуалното дете и към оня вид общество, в което му се постанова да живее. Учениците по остарял бит се тъпчат с размери информация, до момента в който наклонността е да се показват концепции и способи, по които детето ще може единствено да намира знанията. В напредналите образователни заведения никой не е каран нищо да учи, там се подтикват полемиките, употребяват се игри, онлайн-образование, децата готвят отчети и презентации. Синдромът за недостиг на вниманието е разследване на това, че актуалното дете попада в цепнатината, образувала се сред остарялото и новото потомство. И възрастните са обезпокоени за децата си и тяхното бъдеще.
– Въпреки това доста родители изискват успеваемост, а в следствие децата губят всевъзможен интерес към обучителния развой.
– Училището изисква случайно внимание, а детето не е готово за случайното внимание – то е завлядяно от екрана на тв приемника, компютъра или смарт телефона.
– Значи би трябвало да забраним таблетите?
– Не. Децата би трябвало да се образоват, опирайки се на тяхното непроизволно внимание. Това е справедлива даденост и нищо не можем да създадем по въпроса. Видимо, когато дойдат учители от новото потомство, те към този момент ще употребяват новите способи и ще учат децата по верния метод. А към този момент на детето му се постанова да учи в една система, която не е приспособена към методите му на усещане и връзка. Всеки ден то напуща фамилията и се потапя в един различен свят, инобитие, по тази причина на родителите ще им се наложи да му оказват помощ. Между другото, учебното заведение прелестно схваща, че не се оправя със задачата си и по тази причина домашните са адресирани не толкоз към децата, а по-скоро към родителите му.
– Домашните са обособена тематика. Дори възрастните не всеки път могат да ги схванат. Това обикновено ли е?
– Работата не е в домашните, а в това, че учебното заведение се пробва да включи цялото семейство в решаването на учебните проблеми. Трябва вярно да се отнасяме към тази обстановка.
– Правилно – какво значи това?
– Да сте на страната на детето, да му помагате с ученето и да се уповавате на това, че откакто минат тези много безсмислени образователни години, то ще успее да откри това, което му е забавно и ще се научи да развива случайното си внимание.
– Излиза, че би трябвало да забравим за положителните оценки в учебно заведение?
– Ако родителите водят война с детето у дома, а в учебно заведение – учителите, то детето го чака освен синдром на недостиг на вниманието и хиперактивност, само че и тежка невротизация и загуба на познавателната мотивация. Децата са дребни марсианчета, през днешния ден точно те вървят по острието на напредъка, по тази причина светът би трябвало да се приспособява към тях. Днес предходните генерации нищо не могат да дадат на последващите. След към 10-20 години тази пролука сред поколенията ще се затвори, само че към този момент ще ни бъде доста мъчно.
– По какво се разграничават актуалните деца и младежи от родителите си на същата възраст?
– Днешните деца се социализират в интернет, до момента в който родителите им са общували персонално.
– Децата през днешния ден съвсем не излизат на открито, дворовете са пусти. Откъде да се вземе това персонално другарство?
– Това, че възрастните мислят, че светът е рисков, не значи, че той действително е рисков. Извън учебно заведение актуалните деца поддържат връзка единствено през лятото, когато пътуват или ги изпращат на лагер – или в случай че спортуват, танцуват. Но общуването онлайн им харесва повече. Не би трябвало да изпадаме в шок от този факт. Това, че не разбираме детето си, е обикновено. То пък ще схваща по-добре своите деца.
– Интернет също може да бъде рисков.
– Преди родителите се притесняваха, че детето до късна доба седи на открито, притесняваха се да не се е забъркало с неприятна компания. Сега психическият аналог е интернет. Разбира се, наставнически надзор би трябвало да има, както и някакви ограничавания. Могат да се слагат филтри, да се договорите с провайдера в нощните часове да нямате интернет.
– Проблемите пораждат и в онлайн-общуването. Чували сме за сходни истории. Ще Ви опиша за едно момченце Стьопа. Приятелите му се подигравали на страничката му в обществените мрежи, присмивали му се, че е бебешка. Тогава майката на Стьопа помолила познатите си да „ лайкнат ” страничката му и картинките с динозаврите. И внезапно Стьопа станал мегапопулярен. Дали майката е постъпила вярно?
– Абсолютно да, децата имат потребност от нашата помощ. Мама се е възпозвала от връзките, които са нужни за детето й. Родителите постоянно се намесват, в случай че децата имат проблеми с общуването, просто преди помощта е била под друга форма. Нашите майки канеха приятелите ни у дома, черпеха ги е с вкусни сладки, баща ни е предложил да поритаме топка. Днес с детето може да обсъдите по какъв начин да си украси страничката в интернет, по какъв начин да се показа уместно. И да не забравяме, че в интернет има голямо количество групи по ползи и постоянно дружно може да намерите подобаващите.
– В обществените мрежи постоянно се употребяват псувни. Какво можем да създадем?
– Родителите и учителите изпадат в смут, самата аз осъждам за това по внуците си. Но със забрани няма да стигнем до средата. На младини доста хора използват злословие, само че единствено в своя кръг. А в този момент децата поддържат връзка в обществените мрежи и родителите могат да прочетат какво се разгласява. Тийнейджърите се пробват да бъдат известни и наложително ще се откри някой, който ще употребява псувни. Как да се отнасяме към това? Спокойно. Общуването в интернет е много безпощадно, по тази причина в доста от случаите е анонимно.
– Много от децата с часове седят онлайн. Как да разпознаем интернет зависимостта?
– Ако наблюдавате картинка, в която детето не се разделя с таблета и когато му го вземете, то изпада в гняв или обезсърчение, то към този момент приказваме за взаимозависимост. Положението е съществено, в случай че детето не излиза от стаята си, не позволява да се влиза при него, а храната би трябвало да бъде оставяна пред вратата, тогава е време да се потърси помощта на експерт. Ако пък детето си върви на учебно заведение, оправя се с образователната стратегия, поддържа връзка с околните, а през останалото време е пред компютъра – няма нищо ужасно, в този момент това е обикновено.
– Надали родителите ще се примирят с тоталното въодушевление на детето си от компютъра.
– Мога единствено да им съчувствам – те ще имат сложен наставнически път. Знаете ли израза „ родителите са хората, които ми дават джобните ”. Та по този начин, родителят е този, който може да те поддържа, да те прегърне, да те утеши. В интернет детето няма по какъв начин да получи този тип внимание. Ще е погрешно, в случай че вместо поддръжка то получи нравоучения, упреци, крясъци и санкции.
– Какво още би трябвало да научат родителите на „ цифровите ” деца?
– Да се откажат от личните упоритости. Типът просвета се е трансформирал и нашите познания няма да правят работа на нашите деца. Но можем да им помогнем прочувствено. Подкоровите структури на мозъка се развиват по-бавно, в сравнение с кората, по тази причина прочувственото действие на детето, както и на възрастния, не се трансформира – ние усещаме по същия метод, по който и първобитните хора. Детето ще има потребност от психическото здраве, което децата получават в фамилиите с висок психотерапевтичен капацитет. Това са фамилиите, където хората са спокойни, прекарват времето си дружно и се поддържат един различен. Така се основава прочувствена опора, която е значима за детето.
– А какво мислите за наказванията – коства ли си използването им?
– Съвременните деца са малко възприемчиви към наказванията. Затова би трябвало да се построява прочувствена връзка с децата, с цел да може дистанцията в тази зона да основава у тях дискомфорт и боязън от загубата на прочувствена топлота. Това е най-важният лост. Други няма и няма и да има.
– Днес децата от богатите фамилии имат всичко, което си пожелаят. Как в тези условия детето може да бъде стимулирано да реализира някакви цели?
– Това е комплициран въпрос. Аз имам клиенти, които са израснали в небогати фамилии и са станали богати, те желаят децата им да имат мотивацията и пристрастеността да реализират триумф. А на децата, естествено, нищо от това не им би трябвало. За да имат интерес, би трябвало да се основава по този начин нареченият разрастващ дискомфорт.
– Какво е това?
– Не би трябвало да се извършват всички стремежи на детето след първото му искане – потребностите би трябвало да се образуват. Не че децата би трябвало да бъдат лишавани от таблетите, тъй като те съществуват в цифровия цвят, само че да ги отрупваме с всичко мислимо и немислимо, не е наложително. От избрана възраст детето към този момент единствено може да изкарва някакви пари. И такава опция следва да му се дава, даже да се упорства. В тези общества, където парите не са проблем, постъпват точно по този начин. Без значение дали имат богати или небогати родители, по време на ваканцията всички отиват да изкарат някой и различен лев.
– Нима нашите фамилии, които са добре обезпечени, са подготвени да създадат това?
Да. Ние в елементи обсъждаме стратегия къде и по какъв начин детето да проработи пари. Ако желае последната версия на телефона – да се потруди за това. Някои деца работят в наставнически компании, при родственици и познати, от време на време правят домакинска работа. Даже дребното дете може да помогне на баба си да запълни и освободи съдомиялнята, да направи сандвичи за мама и баща. Детето следва да усвои концепцията за обмяна – от вас ще получа, в случай че на собствен ред ви дам нещо.
– А по какъв начин да научим детето да си слага цели и да ги реализира, в случай че в действителност, нищо изключително не го интересува?
– Целите пораждат в случай че има някаква нужда. Трябва да има недостиг. Децата през днешния ден порастват по-късно, тъй като те нямат детство, а също и зрялост. Ако детето към момента не е насочено какво желае да прави след учебно заведение – дано поработи, по-късно ще разбере. Още в учебно заведение следва да се тестват разнообразни благоприятни условия. Ако футболът не е оправдал упованията – да опитва робототехниката. Ако и тя не се хареса – продължавайте да търсите. Поинтересувайте се къде вървят приятелите на детето ви. Момчетата по-рядко желаят нещо съответно, до момента в който с девойките е по-лесно, те най-малко желаят да са дружно с приятелките си. И несъмнено, доста зависи от съответния възпитател и преподавател.
– Представителите на поколението Z са доста повече в сравнение с техните прародители „ игреците ”. Най-вероятно ги чака доста по-жестока конкуренция за място под слънцето и ще би трябвало с лакти да си проправят пътя?
– Това е по този начин. От друга страна, новите отзивчиви технологии смекчават обстановката. Обществото няма потребност от такова количество експерти с висше обучение, които си изкарват прехраната с главата. Но в интернет те всички са равни, всички имат опция да създадат собствен бизнес и да изкарват пари.
– Днешните родители се борят за най-хубавите учебни заведения и университети. Нима някой от тях ще се помири с това, че техните деца ще останат без висше обучение?
– Това не е работа на родителите, те са поколението, което си отпътува. Или както споделя един мой сътрудник, „ това е тор ”. Именно техните деца са тези, които би трябвало да бъдат насочени, а не родителите. Ако детето не си вземе матурите или не се оправи с висшето обучение, значи, че то има друга орис. И тя някак си ще се случи. Онова, което би трябвало да разбираем на детето е, че най-важното е да си откри нещо, което да му е драговолно. Останалото то единствено ще го направи.
Още от Любопитно
