Да живееш истински, значи да живееш естествено. Това обаче го

Да живееш същински, значи да живееш естествено. Това обаче го разбрах по-късно, когато сама се изненадах от себе си - открих, че на подсъзнателно равнище съм се обкръжила с неща оптимално близки до естественото, естественото, земното. Защото те са невъзможни за замяна, подправянето е изключено.
Аз, която в никакъв случай преди този момент не бях отгледала и едно цвете, тъй като жалките ми опити наложително завършваха трагично, обкичих цялата си тераса с цветя. Радвах се по какъв начин порастват и се трансформират. Удивявах се по какъв начин пред очите ми животът в тях бушуваше, по какъв начин той се бореше и побеждаваше компликациите, по какъв начин в други случаи замираше за дълго, с цел да се възроди най-неочаквано. И уви – растенията образно илюстрират безспорното - животът и гибелта са двете страни на съществуването – те взаимно се обуславят.

Аз, която толкоз се опасявах от животни, а мисълта за физическо прикосновение с тях ме стряскаше, ги одобрих като неотделима част от всекидневието ми. Разбрах, че животните имат страсти, памет, споделят с нас, само че с други средства – от време на време понятни ни, различен път – не. Убедих се, че те са по-добри от нас, тъй като са постоянно еднопосочни в държанието си, нищо не крият. При тях всичко е тъкмо това, което наподобява, ни повече, ни по-малко. Директни са, само че и доста признателни.

Спонтанният ми блян към естествените неща се отрази на визията ми за съвършената отмора и забавление. Тя няма нищо общо с баналния хотелски разкош и още по-малко с хаотичността и шума на нощните заведения. Мечтаем си за палатка, за звуците на планината или морето, за зашеметяващия им аромат и бездънното звездно небе. Мечтаем да вървим боси, да седим на земята – топла или хладна, от време на време бодяща петите, само че безкрайно същинска. Като майчин скут.
Стремежът ми към същинското повлия на обичаните ми занимания. Ако преди смятах, че единствено ангажирането на духа и интелекта си коства, в този момент знам какъв брой вълнуващо е и нещо да излезе отдолу под личните ти ръце – да ушиеш гоблен, да изплетеш, да издялкаш, да изваеш нещо… Да си основател, въпреки и в миниатюрен мащаб. Перфектният резултат не е наложителен. Пътят към съвършенството за едни е дълъг, за други безконечен. Но по-важно е друго - правиш ли нещо с обич, то безусловно те радва и като развой на основаване, и като краен резултат. А най-ценно е удоволствието за душата.

Голяма част от живота ми мина с убеждението, че спортът не е моя територия. Нищо не се е трансформирало, не преставам да съм обезсърчителен състезателен случай. Но не трябва самичък да си затваряш вратите пред част от света. Нищо не може да ти отнеме удоволствието просто да се движиш, нито насладата от чувството, че тялото ти става по-леко, гъвкаво и подвластно на самата теб. Твоите дребни победи в духа на „ по-бързо, по-високо, по-далече “ заслужават да се гордееш със себе си.
Новото ми аз гледа по друг метод на храненето. Спасението от „ боклуците “, Е-тата и всевъзможни стабилизатори и емулгатори в актуалната хранителна индустрия е, колкото може повече неща да си направиш самичък, като ползваш помощта на домакинската техника, несъмнено. Така сигурно знаеш, какво „ влиза “ в тялото ти. Домашният самун не е проблем, нито да си направиш самичък туршията, каймата да е от смляно пред очите ти месо, самичък да си приготвиш сладко или конфитюр, та даже кисело мляко или собственоръчен фреш. Забавно е, а е и по-вкусно, като знаеш, че ти си го направил.

Много надалеч съм от крайностите, те убиват удоволствието. Не съм последовател на затвореното натурално стопанство и с двете ръце съм с цел да се употребяват улесненията на всякаква битова техника. Ала колкото повече същински неща допуснеш в всекидневието си, толкоз заживяваш по-земно, с повече схващане кое е значимото и си коства да полагаш старания за него. В тази връзка същинските връзки с околните хора, обичта и доверието, са алфата и омегата, от тях стартира и там води стремежът ни към благополучие.