Четири знака, че вашият работен перфекционизъм става токсичен
Да искаш да дадеш всичко от себе си е възхитителна цел.
Но когато високите упования станат невъзможни и нереалистични, сте на път да се превърнете в перфекционист.
Стремежът към перфекционизъм не всеки път е нещо неприятно. Изследванията откриха, че хората, които държат на високи стандарти, са задълбочени и ангажирани с работата си и са стимулирани да съумеят.
Но има преломен миг, когато строгите стандарти на перфекционизма стартират да предизвикват повече щета, в сравнение с изгода. Перфекционизмът е форма на тревога. Вашият перфекционизъм може да се трансформира в нещо, което ви пречи да напреднете в кариерата си, когато или започнете да избягвате задания от боязън, че няма да бъдат изпълнени съвършено, или прекарвате прекалено време, пробвайки се да извършите нещо съвършено.
Ето признаците, че се обръщате към токсично перфекционистично мислене – и отрицателните последствия, които това може да има върху вашето здраве. Ако даже единствено едно от тези изказвания е правилно за вас, може би е време за самокритика.
Размишлявате единствено за това, което не сте създали, което ви прави неспособни да разсъждавате върху това, което сте създали
Ако не можете да разсъждавате върху това, което сте постигнали, в никакъв случай няма да бъдете удовлетворени. За перфекционист, който прави оценка осъществяването на работата си, от 0 до 99 е неприятно, единствено оценката 100 е допустима.
Перфекционистите не одобряват похвали и са захласнати от грешките. И оказването на този нестабилен напън върху себе си ще ги изгори. При перфекционистично мислене, когато хората реализиран задачата си, идната им мисъл е единствено „ Какво следва? “. Те гледат своя съперник, с цел да видят по какъв начин могат да го създадат по-добре и финалната линия просто продължава да се движи все по-напред, до момента в който не прегорят.
А изгарянето, резултат от продължителен стрес на работното място, може да повлияе на здравето в дълготраен проект. Ето за какво е толкоз значимо човек да се успокои и да отдели време, с цел да се почувства добре от това, което е направил, откакто приключи дадена задача. Това съзнание освен ви оказва помощ да се разсъждава върху кариерата, само че също по този начин може да помогне да се предотвратят нездравословните перфекционистични трендове.
Прекалено се притеснявате какво ще се случи, в случай че вие или вашите сътрудници не достигнете високите ви стандарти
Има два вида перфекционисти: перфекционисти, търсещи върхови достижения, които изискват прекалено високи стандарти за себе си, и други, избягващи неуспехите, които се „ характеризират с натрапчива угриженост и омерзение към неуспеха, целящи да доближат извънредно високи стандарти за продуктивност “, споделя съавторът на проучването и професор по мениджмънт Лорънс Стийд пред HuffPost.
С други думи, в случай че имате сривове от мисълта да не завършите задачата съгласно вашите стандарти, това е знак, че бихте могли да бъдете перфекционист, който заобикаля неуспехите. И това е проблем. Изгарянето, стресът и тревогата са по-силно свързани с перфекционизма, избягващ неуспехите, до момента в който перфекционизмът, който търси съвършенство, е по-обвързан с преимущества, като мотивация и ангажираност.
Като цяло, перфекционистът не усъвършенства работата, без значение от кой вид е индивидът.
Пропускате периоди, тъй като не смятате, че работата ви е задоволително добра
Вашият перфекционизъм носи повече щета, в сравнение с изгода, в случай че не ви разрешава да свършите нещо. Тогава вие прецизирате работните задания още веднъж и още веднъж, крайните периоди се избутват, тъй като това, върху което работите, в никакъв случай не е задоволително добре направено, или даже може да имате проблеми със започването на работна задача от боязън, че няма да можете да я извършите съвършено.
Когато станете прочут в екипа си с пропускане на периоди, може да спечелите известност, че сте обезсърчителен. След като това усещане остане, ще ви е мъчно да напреднете в кариерата. Перфекционизмът може да докара освен до прегаряне, само че и до отчаяние от шефа и сътрудниците ви и непрекъснат стрес, който се придвижва от работата в домашния живот.
Не поддържате връзка, тъй като сте прекомерно обезпокоени да не станете „ неперфектни “
Друг знак, че вашият перфекционизъм става нездравословен, е, когато не можете да слушате или да поддържате връзка с сътрудници или близки, тъй като сте прекомерно обезпокоени да поддържате съвършен облик за себе си.
Психолозите са разкрили, че наред с перфекционистите, които имат нереалистични стандарти за себе си, има „ обществено предписани “ перфекционисти, които считат от обществото са им наложени невъзможни стандарти. Социално предписаният перфекционизъм се свързва с меланхолия и други психологични болести.
Но когато високите упования станат невъзможни и нереалистични, сте на път да се превърнете в перфекционист.
Стремежът към перфекционизъм не всеки път е нещо неприятно. Изследванията откриха, че хората, които държат на високи стандарти, са задълбочени и ангажирани с работата си и са стимулирани да съумеят.
Но има преломен миг, когато строгите стандарти на перфекционизма стартират да предизвикват повече щета, в сравнение с изгода. Перфекционизмът е форма на тревога. Вашият перфекционизъм може да се трансформира в нещо, което ви пречи да напреднете в кариерата си, когато или започнете да избягвате задания от боязън, че няма да бъдат изпълнени съвършено, или прекарвате прекалено време, пробвайки се да извършите нещо съвършено.
Ето признаците, че се обръщате към токсично перфекционистично мислене – и отрицателните последствия, които това може да има върху вашето здраве. Ако даже единствено едно от тези изказвания е правилно за вас, може би е време за самокритика.
Размишлявате единствено за това, което не сте създали, което ви прави неспособни да разсъждавате върху това, което сте създали
Ако не можете да разсъждавате върху това, което сте постигнали, в никакъв случай няма да бъдете удовлетворени. За перфекционист, който прави оценка осъществяването на работата си, от 0 до 99 е неприятно, единствено оценката 100 е допустима.
Перфекционистите не одобряват похвали и са захласнати от грешките. И оказването на този нестабилен напън върху себе си ще ги изгори. При перфекционистично мислене, когато хората реализиран задачата си, идната им мисъл е единствено „ Какво следва? “. Те гледат своя съперник, с цел да видят по какъв начин могат да го създадат по-добре и финалната линия просто продължава да се движи все по-напред, до момента в който не прегорят.
А изгарянето, резултат от продължителен стрес на работното място, може да повлияе на здравето в дълготраен проект. Ето за какво е толкоз значимо човек да се успокои и да отдели време, с цел да се почувства добре от това, което е направил, откакто приключи дадена задача. Това съзнание освен ви оказва помощ да се разсъждава върху кариерата, само че също по този начин може да помогне да се предотвратят нездравословните перфекционистични трендове.
Прекалено се притеснявате какво ще се случи, в случай че вие или вашите сътрудници не достигнете високите ви стандарти
Има два вида перфекционисти: перфекционисти, търсещи върхови достижения, които изискват прекалено високи стандарти за себе си, и други, избягващи неуспехите, които се „ характеризират с натрапчива угриженост и омерзение към неуспеха, целящи да доближат извънредно високи стандарти за продуктивност “, споделя съавторът на проучването и професор по мениджмънт Лорънс Стийд пред HuffPost.
С други думи, в случай че имате сривове от мисълта да не завършите задачата съгласно вашите стандарти, това е знак, че бихте могли да бъдете перфекционист, който заобикаля неуспехите. И това е проблем. Изгарянето, стресът и тревогата са по-силно свързани с перфекционизма, избягващ неуспехите, до момента в който перфекционизмът, който търси съвършенство, е по-обвързан с преимущества, като мотивация и ангажираност.
Като цяло, перфекционистът не усъвършенства работата, без значение от кой вид е индивидът.
Пропускате периоди, тъй като не смятате, че работата ви е задоволително добра
Вашият перфекционизъм носи повече щета, в сравнение с изгода, в случай че не ви разрешава да свършите нещо. Тогава вие прецизирате работните задания още веднъж и още веднъж, крайните периоди се избутват, тъй като това, върху което работите, в никакъв случай не е задоволително добре направено, или даже може да имате проблеми със започването на работна задача от боязън, че няма да можете да я извършите съвършено.
Когато станете прочут в екипа си с пропускане на периоди, може да спечелите известност, че сте обезсърчителен. След като това усещане остане, ще ви е мъчно да напреднете в кариерата. Перфекционизмът може да докара освен до прегаряне, само че и до отчаяние от шефа и сътрудниците ви и непрекъснат стрес, който се придвижва от работата в домашния живот.
Не поддържате връзка, тъй като сте прекомерно обезпокоени да не станете „ неперфектни “
Друг знак, че вашият перфекционизъм става нездравословен, е, когато не можете да слушате или да поддържате връзка с сътрудници или близки, тъй като сте прекомерно обезпокоени да поддържате съвършен облик за себе си.
Психолозите са разкрили, че наред с перфекционистите, които имат нереалистични стандарти за себе си, има „ обществено предписани “ перфекционисти, които считат от обществото са им наложени невъзможни стандарти. Социално предписаният перфекционизъм се свързва с меланхолия и други психологични болести.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ