Да имаш малко животинче, което да те радва с малката

Да имаш малко животинче, което да те радва с дребната си муцунка всякога, когато се прибереш, е супер. Обаче топките косми на всички места, грижите, къпането, разходите… тези неща от време на време могат да дойдат повече на някои и това е напълно обикновено.

След като се наслушал на такива недоволства от приятелите си, Гари Дал взема решение да вземе нещата в свои ръце и да даде на света съвършения домакински любим: Камъкът. Така през 1975 хората получават невероятната опция да си купят домакински камък единствено за $17,58 (всички суми в текста са в днешни пари). Той не е сладурски или гушлив, или палав. Не е даже хубав. Домашният камък е просто… камък.

Гари Дал с един от домашните камъни

Камъкът идва с кутия, която може да се употребява и за преместването му – тя била картонена и имала ръкохватка и, несъмнено, дупки за въздух. В нея имало легло/гнездо от дървени стърготини, както и може би същинският артикул, за който хората плащали – управление за дресиране на камъка.

Ръководството за Грижа и Обучение на Вашия Домашен Камък било цялостно с игри на думи и смешки. Например, в него написа, че за жал командата „ стани “ била непостижима за камъка, тъй като той няма крайници, само че пък доста елементарно заучавал командата „ легни “. „ Завърти се “ и „ хвани “ също били по силите му с малко помощ от стопанина.

Камъните, които Дал избира, са гладки от плажа Росарито в Мексико. Всеки един от тях му коства към 4 цента. Стърготините също му излизали съвсем гратис, тъй че най-тежкият разход, които имал, е печатането на управлението, както и, естествено, кутията-клетка.

Домашните камъни бързо добиват известност, видимо за една нощ, и то навръх време за Коледа. По специалност Дал е текстописец в рекламния отрасъл, което му оказва помощ да напише самичък прес рилийзи до медиите. Малко по-късно Newsweek разгласява историята на любимеца и самият Гари гостува на The Tonight Show два пъти. В пика на бизнеса му то продава по към 10 000 камъка дневно значително с помощта на рекламата, която му дават публикации в пресата за глупостта на концепцията му.

Манията по Камъка трае към 6 месеца като стартира през септември 1975 и завършва през февруари 1976 главно поради загубата на интерес у клиентите и, забележете, появяването на ментета на пазара.

Относно това дали Дал „ прави милиони “ от Домашния камък, както постоянно се твърди – излиза, че да. Въпреки че не се знае каква тъкмо е облагата му откакто заплаща за труд, доставки, материали и на вложителите си, той твърди, че първичната му цел е да изкарва по $4,45 ($1 тогава) от всяка продадена численост. Също по този начин, през 2004 пред New York Times споделя: „ Спечелих към $5 милиона днешни пари “. Когато манията утихва, излиза, че той е продал към 1,5 милиона камъка, от които изкарва $27 милиона. След малко математика можем да забележим, че $5 милиона през 2004 са към $1,5 милиона през 1975. Така че Дал в действителност съумява да си реализира задачата си от $1 облага от всяка продажба и в действителност става милионер от пласиране на камъни.

…

Какво става с Гари по-късно? Като начало вложителите му го съдят като споделят, че не им е изплатил полагащия им се дял. Съдът за жал се съгласява с тях и Дал задлъжнява с необявена, само че шестцифрена сума. Той също по този начин е и заобиколен от пишман изобретатели, които желаят съвета и утвърждението му за концепциите си с вярата за бързо замогване. За тях Дал споделя пред The Associated Press през 1988: „ Има една група от лунатици, които считат, че им дължа прехраната. Понякога поглеждам обратно и се чудя дали животът ми нямаше да е по-прост, в случай че не бях направил Камъка. “

Комплект за чифтосване на пясък

По-късните му бизнес инициативи не са по-малко занимателни и включват Комплект за чифтосване на пясък… С него хората могат да чифтосат две колбички с пясък, мъжка и женска, и да си създадат пустиня. Комплектът се приема добре и Дал продава първите 50 000 бройки относително бързо като печели към $850 000. Оптимист, той прави още 50 000 бройки, само че бързо вижда, че ползата спада и по този начин остава с десетки хиляди непродадени комплекти, което и стопява първичната му впечатляваща облага.

Друг от несполучливите му артикули се споделя Червен пясък от Китай. Той представлявал… подготвени ли сте… пясък от Китай. Опакован в акрилни тубички по $5 всяка. Според рекламата по този начин „ премествате цялата страна (Китай…) под носа им. Предлагам ви да участвате в едно от най-хитрите превземания на територии в историята на света “.

Едно от по-печелившите му инициативи с парите от Камъка е бар в Лос Гатос, Калифорния, който се казвал Кери Нейшън. Ако не знаете коя е госпожа Нейшън – тя е била член на Движението на въздържателите през 20 век и става известна с това, че хвърля камъни, тухли и други предмети по кръчми, а най-после даже взимала дребна брадвичка и ги щурмувала. Първият й набез е на 27 декември 1900, нанася вреди за хиляди долари и я праща в пандиза. Между 1900 и 1910 тя е задържана най-малко 30 пъти. Барът на Дал към момента работи и през днешния ден.

Кери Нейшън

След няколко години опити, Дал се връща към първичното си предопределение – маркетинга. Той основава компанията Project 80, която се занимава с реклама, както и с това продуктът на клиентите им да стигне от въображението им до магазините. Именно това е в действителност което Дал прави с предходните си артикули. Затова и през 2001 написа книгата „ Advertising for Dummies “.

…

Гари Дал ни напуща на 23 март 2015 на 78-годишна възраст. В паметта ни той ще остане вечно като индивидът, които направи положение с една от най-оригиналните хрумвания, които пазарът в миналото е виждал.