Напуснах жена си след 35 години брак и сега живея като в затвор
Да приказвам за това не е елементарно, само че наподобява належащо.
С жена ми живяхме 35 години, преживяхме доста дружно. Имаме прелестни деца: синове и щерка. Всеки от тях в този момент има чудесна работа, мощен брак – с помощта на жена ми, която през всичките тези години се молеше неуморно за тях.
След пенсионирането с жена ми взехме решение да влагаме спестявания си в един бизнес (дълго време се молеше, постеше) – и резултатът надмина моите най-смели упования: в никакъв случай не бях виждал толкоз пари през живота си, съвсем си бях изгубил мозъка от наслада. Изведнъж станах член на „ клуба на милиардери “ и животът ми се промени. Изглеждаше, че единствената жена – тази, с която живяхме толкоз доста години – не бе достатъчна…
Преместихме се в влиятелен регион, каниха ме на значими събития, частни приеми. Младите хубавици се увъртаха към мен, пък и всичките ми нови познати имаха млади приятелки.
„ Чувствах се като цар, харчих пари надясно и наляво. И тогава се срещнах с нея – дано я назоваваме Доли. Млада, секси, тя не откъсваше очи от мен и аз се влюбих в нея. Но тя имаше изискване: трябваше да се оженим. “
Първата ми жена в никакъв случай не ме караше да пострадвам. Тя ме поддържаше “и в тъга, и в наслада ”. Фактът, че нашите деца са израснали сполучливи и щастливи хора, е напълно нейната заслуга. И аз … просто не мога да обясня по какъв начин се е случило всичко това.
Бях на посетители при Доли и майка й: връстница на жена ми, тя подготви богата вечеря. И след това стартира да предлага условия, да споделя, че се грижи за щастието на щерка си (тя самата е разведена). Тя и Доли ми дадоха три месеца да се обясня на жена ми и да я оставя, другояче нямало да се забележим още веднъж.
След завръщането си у дома започнах да упреквам жена си за всички вероятни и немислими неща. Скандалl след скандал – и аз в действителност започнах да я ненавиждам гневно. Събрах фамилен съвет. Списъкът с нейните „ грехове ” включваше както наднорменото тегло, по този начин и фанатичната й религия. Казах, че молитвите й са нищо повече от вълшебства, обвинявайки я по отношение на пастора…
После жена ми сподели: «Знам какво има: правя отстъпка те на младата русокоска, след която бягаш.» Съпругата ми напусна същия ден. Повечето от нещата в къщата й принадлежаха, само че тя не взе нищо. Децата се пробваха да се намесят, само че моите причини и неистини ги убедиха.
Платих за Доли откуп на алчните й чичовци. «Чувствах се като крал – тъкмо две седмици, до момента в който траеше медения ни месец.» Не, това, несъмнено, е нещо особено: когато кралицата на хубостта ви съпровожда на празненства. Но това е всичко. Аз пребивавам в пъкъла.
Доли е развратена, профан, безсърдечна. Ние даже не вършим секс: започнах да имам нарушаване на ерекцията. Сигурен съм, че тя има някой.
Не мога да призная това на никоя жива душа. Липсва ми жена ми. Нейната добрина.
Доли не работи, седи вкъщи. Тя ми роди дете – сигурен ли съм, че това е моето дете? – Но общуването с него не ми носи такава наслада, както в миналото общуването с децата и внуците.
Децата се отдалечиха от мен. А майка им – тя е добре. Господ постоянно чуваше нейните молебствия и им отговаряше. Без мен тя наподобява по-млада и по-щастлива.
„ Направих ужасна неточност, само че се опасявам да призная на някого. “
Доли на процедура постави завършек на връзката със фамилията ми. Чувствам се като пандизчия – в душата, и в личния си дом. Направих ужасна неточност, само че се опасявам да го призная на някого. Страдам и се усмихвам.
Дори, в случай че Доли беше ангел, в този момент разбирам, че всичко е с времето си. Залезът пристигна в живота ми – няма смисъл да желая да бъда с някой, който претърпява напредък. С цялото си предпочитание не мога да играя мъж на върха на половата интензивност. Забравете за виагра: нали не ни хрумва да търсим лекарство, което да форсира естествения напредък на детето – за какво се нуждаем от лекарство, което ще забави естествения знак на времето?
Бих дал всичко, с цел да върна времето. Представям си какъв брой прелестно би било да остарея с онази, която е била до мен на младини. Завиждам на двойките, които са претърпели сложни времена и са останали дружно в преклонна възраст.
Все още не изгубвам вяра да се сдобря с жена си. Изпращах й дарове – тя ги връщаше. Тя споделя, че ми е дала прошка, само че към този момент не желае да има нищо общо с мен.
Господи, помогни ми…
