Жената, която управлява света, и всички нейни сезони
Да, през днешния ден ми се приказва за всичките сезони на дамата! За всички нейни настроения и двоумения. За всичко това, което кара мъжа да потръпва във екстаз или да бяга като посърнал с гореща вода. Диапазонът на женското съществуване може да бъде изпадне в необятна гама от крайности. Обичта, струяща от женското създание, може да даде криле. Може и за момент да ги отреже. С един взор. С едно безмълвие. С една щипка горест в придвижванията.
То се вижда. Усеща се когато стартира да настава охладняването. Процес, който може в никакъв случай да не доближи своята развръзка. Стане ли студена тя – като луна, а не топла – като безоблачен лъч, време е да я пуснеш. Станат ли крясъците всекидневие, а смехът – необичайност – почнала е да вехне любовта. Бог ми е очевидец, че е по този начин. Навее ли студ в връзките, оттова – в леглото – изминал ти е мандата.
Истина е, че дамите имат последната дума. Оставете тия приказки за слабия пол и прочие. Това са заблуждения, които нямат общо с действителността. Нещата са пределно ясни – тоя свят е свят на дамата. Тя го ръководи, тъй като може да си го разреши. В нейните ръце е и най-важната задача – да сътвори живот от един ембрион. Първо девет месеца да го държи в утробата си, да го храни с виталните сокове на своето тяло, да трепери над него още преди появяването му, след това да го роди, да го отгледа, да го възпита и едвам тогава да го пусне да върви по своя личен път.
Няма какво да се лъжем. Непосилно ми се вижда за мъжа всичкото това. Разбира се – и той има пръст в цялата работа. Той е опората и неведнъж – пътеводната светлина. Но не майчинството. Тая велика привилегия и благословия, най-голямата от всички отговорности.
iStock
Представяте ли си какво щеше да е, в случай че функциите бяха обърнати – в случай че бащите кърмеха и сменяха памперси, до момента в който майките гледаха мачове и пиеха бира. Такъв свят ми звучи като цялостна химера, само че бих желал да си го въобразя за момент. Бащите да станат майки, та да видят какво е. Те да са домакини, перачки и по този начин нататък. А съпругите им да им мрънкат на главата, че еди-какво-си не е свършено както би трябвало. Да видят и те какво е! Иначе не става.
Ин и Ян – съвършената формула, крепяща човечеството. Ева, основана от реброто на Адам. Това е всичко. Още през цялото време е било предопределено – до мъжа ще има жена. И тя ще бъде и пролет, и лято, и есен и зима. Ще бъде цялата класическа музика. Ще бъде и дъжд, и дъга след дъжда. И безконечност ще бъде – копнееща за мъжа тя да бъде единствено една...
То се вижда. Усеща се когато стартира да настава охладняването. Процес, който може в никакъв случай да не доближи своята развръзка. Стане ли студена тя – като луна, а не топла – като безоблачен лъч, време е да я пуснеш. Станат ли крясъците всекидневие, а смехът – необичайност – почнала е да вехне любовта. Бог ми е очевидец, че е по този начин. Навее ли студ в връзките, оттова – в леглото – изминал ти е мандата.
Истина е, че дамите имат последната дума. Оставете тия приказки за слабия пол и прочие. Това са заблуждения, които нямат общо с действителността. Нещата са пределно ясни – тоя свят е свят на дамата. Тя го ръководи, тъй като може да си го разреши. В нейните ръце е и най-важната задача – да сътвори живот от един ембрион. Първо девет месеца да го държи в утробата си, да го храни с виталните сокове на своето тяло, да трепери над него още преди появяването му, след това да го роди, да го отгледа, да го възпита и едвам тогава да го пусне да върви по своя личен път.
Няма какво да се лъжем. Непосилно ми се вижда за мъжа всичкото това. Разбира се – и той има пръст в цялата работа. Той е опората и неведнъж – пътеводната светлина. Но не майчинството. Тая велика привилегия и благословия, най-голямата от всички отговорности.
iStock Представяте ли си какво щеше да е, в случай че функциите бяха обърнати – в случай че бащите кърмеха и сменяха памперси, до момента в който майките гледаха мачове и пиеха бира. Такъв свят ми звучи като цялостна химера, само че бих желал да си го въобразя за момент. Бащите да станат майки, та да видят какво е. Те да са домакини, перачки и по този начин нататък. А съпругите им да им мрънкат на главата, че еди-какво-си не е свършено както би трябвало. Да видят и те какво е! Иначе не става.
Ин и Ян – съвършената формула, крепяща човечеството. Ева, основана от реброто на Адам. Това е всичко. Още през цялото време е било предопределено – до мъжа ще има жена. И тя ще бъде и пролет, и лято, и есен и зима. Ще бъде цялата класическа музика. Ще бъде и дъжд, и дъга след дъжда. И безконечност ще бъде – копнееща за мъжа тя да бъде единствено една...
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ