Мейнските гори“ от Хенри Дейвид Торо излиза за първи път на български
Да бродиш измежду дивата природа, е като да общуваш с Бог. Величието на сътворението поразява и възхищава. Това внушава американският публицист и мъдрец Хенри Дейвид Торо в своята книга „ Мейнските гори “, която излиза за първи път на български 160 години след публикуването си през 1864-та. Трите автобиографични пътеписа в изданието, отдадени на красивите гори на Мейн, превземат читателя по доста способи – с красивия си и книжовен език, с покоя си и най-много с възторга и благоговението на създателя пред природата.
А пламенният му митинг против нейното опустошаване превръща „ Мейнските гори “ в изключително значим текст в наши дни. В превод на филолога американист проф. Албена Бакрачева и с корица от Кирил Златков книгата, под знака на издателство „ Кръг “, е в родните книжарниците от 19 март.
„ В гъстите елови и смърчови гори няма къде даже димът от огъня да се провре. Елите и смърчовете са вечната нощ тук и всяко повалено дърво е просто перо, отскубнато от крилото на нощния гарван. “ Това обаятелно изложение е част от вълнуващо странствуване – географско и литературно – из красивите гори на Мейн, на което ни повежда Торо. В този собствен труд той не изневерява на блестящия си книжовен изказ. Впечатлява и с вещината си на ботаник, орнитолог, зоолог и ихтиолог, описвайки разнообразни дървесни типове, растения, птици, животни, риби...
Торо обикаля три пъти горите на Мейн, преди да приключи книгата си: през 1846-а, 1853-та и 1857-а. Оттук са и трите й елементи – „ Катадин “, „ Чезънкук “ и „ Алегаш и Източният ръкав “, както и известните разлики в тях – предвид относително огромните шпации сред пътешествията.
Тази дълго писана книга отразява екоцентричното мислене на Торо, само че и надалеч по-важно тя показва концепцията му за дивото като допир с първоестеството, със самото сътворено от Природата и Бог.
В своя послепис преводачката Албена Бакрачева разяснява: „ Тази безусловно дива природа „ оголва “ до прекаленост (сякаш го откроява върху гола скала) големия въпрос „ Кои сме ние? Какво сме ние? “ – смразяващо запитване, когато се намираш в „ контакт “/допир с голата „ материя “ на връх Катадин “.
„ Мейнските гори “ е третата книга на американския класик, която „ Кръг “ издава след „ Дивите ябълки “ и „ Кейп Код “. Тя добавя творчеството на Торо у нас и обогатява визията ни за живота и личността му.
Публикувани посмъртно надлежно през 1864-та и 1865 година, „ Мейнските гори “ и „ Кейп Код “ отразяват след-уолдънския житейски и интелектуален опит на Торо. Ако неговия magnum opus „ Уолдън, или живот в гората “ е духовната му автобиография, а „ Кейп Код “ – неговият „ океански “ разказ, то „ Мейнските гори “ заслужава определението „ горски “ разказ на Торо.
„ Мейнските гори “ е екоангажирана книга, посочваща вредите от разрушаването на естествения баланс; само че и необикновено красиво, разнообразно и забавно странствуване, изпъстрено с поетически бижута. То е и пътепис роман за поредност от случки, доста от които занимателни.
А пламенният му митинг против нейното опустошаване превръща „ Мейнските гори “ в изключително значим текст в наши дни. В превод на филолога американист проф. Албена Бакрачева и с корица от Кирил Златков книгата, под знака на издателство „ Кръг “, е в родните книжарниците от 19 март.
„ В гъстите елови и смърчови гори няма къде даже димът от огъня да се провре. Елите и смърчовете са вечната нощ тук и всяко повалено дърво е просто перо, отскубнато от крилото на нощния гарван. “ Това обаятелно изложение е част от вълнуващо странствуване – географско и литературно – из красивите гори на Мейн, на което ни повежда Торо. В този собствен труд той не изневерява на блестящия си книжовен изказ. Впечатлява и с вещината си на ботаник, орнитолог, зоолог и ихтиолог, описвайки разнообразни дървесни типове, растения, птици, животни, риби...
Торо обикаля три пъти горите на Мейн, преди да приключи книгата си: през 1846-а, 1853-та и 1857-а. Оттук са и трите й елементи – „ Катадин “, „ Чезънкук “ и „ Алегаш и Източният ръкав “, както и известните разлики в тях – предвид относително огромните шпации сред пътешествията.
Тази дълго писана книга отразява екоцентричното мислене на Торо, само че и надалеч по-важно тя показва концепцията му за дивото като допир с първоестеството, със самото сътворено от Природата и Бог.
В своя послепис преводачката Албена Бакрачева разяснява: „ Тази безусловно дива природа „ оголва “ до прекаленост (сякаш го откроява върху гола скала) големия въпрос „ Кои сме ние? Какво сме ние? “ – смразяващо запитване, когато се намираш в „ контакт “/допир с голата „ материя “ на връх Катадин “.
„ Мейнските гори “ е третата книга на американския класик, която „ Кръг “ издава след „ Дивите ябълки “ и „ Кейп Код “. Тя добавя творчеството на Торо у нас и обогатява визията ни за живота и личността му.
Публикувани посмъртно надлежно през 1864-та и 1865 година, „ Мейнските гори “ и „ Кейп Код “ отразяват след-уолдънския житейски и интелектуален опит на Торо. Ако неговия magnum opus „ Уолдън, или живот в гората “ е духовната му автобиография, а „ Кейп Код “ – неговият „ океански “ разказ, то „ Мейнските гори “ заслужава определението „ горски “ разказ на Торо.
„ Мейнските гори “ е екоангажирана книга, посочваща вредите от разрушаването на естествения баланс; само че и необикновено красиво, разнообразно и забавно странствуване, изпъстрено с поетически бижута. То е и пътепис роман за поредност от случки, доста от които занимателни.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ