3 мита за лидерството, в които не трябва да вярвате
Да бъдеш водач не е по никакъв начин елементарно, а да бъдеш добър водач е още по-трудно. Великите водачи се разграничават в своя жанр и метод към работата и знаят, че всяка обстановка изисква характерна тактичност.
Как обаче могат младите мениджъри да се научат да бъдат положителни ръководители, в случай че не съществува формула за сполучливо водачество?
Тази бездна сред големия интерес към водачеството и действителните обстоятелства към него е основала цяла промишленост, в която някои хора приказват за съмнителни „ истини за водачеството “ и дават не изключително потребни препоръки за това по какъв начин да бъдем по-добри ръководители, споделя Джефри Пфефър от Стандфорския университет.
„ Високият интерес към водачеството докара до написването на доста книги, блогове и мнения по тематиката. За страдание, доста от тези материали постоянно са изцяло откъснати от организационната реалност и в множеството случаи са изцяло безполезни за подобряването на вашето показване “, споделя Пфефър.
Ето и няколко мита за водачеството, които съгласно Пфефър нямат нищо общо с действителността
1. Трябва да бъдете положителни, с цел да постигате мечтаните резултати
Има голям брой публикации и изявления, приканващи водачите да показват допустимо най-често качества като почтеност, примирение и съпричастност. Това в действителност са някои от най-ценните качества, които един човек може да има, и в доста случаи те могат да ви бъдат от изключителна изгода, само че историята демонстрира, че великите водачи не постоянно са мостри за подражателство и непоклатими бранители на моралния метод.
„ Понякога е належащо да вършиме неприятни неща, с цел да постигнете нещо положително в дълготраен проект. Не е изненадващо, че някои от най-великите водачи, като Нелсън Мандела, Ейбрахам Линкълн и Джон Кенеди, са били на първо място прагматици, подготвени да създадат нужното за постигането на значими цели “, споделя Пфефър
„ Всеки един от тях е променял позицията си по разнообразни проблеми и решения. Те са полагали големи старания, с цел да прикрият същинските си проекти и цели, в опит да избягнат нежелана съпротива. Често им се е налагало да работят по метод, който е изцяло несъответстващ с техните усеща и визии по даден въпрос “, прибавя той.
Това значи, че когато някои „ специалисти “ поучават водачите да бъдат положителни във всяка обстановката, те не са откровени или наясно с сложните обстановки, пред които се изправят водач в действителния свят.
Как обаче могат младите мениджъри да се научат да бъдат положителни ръководители, в случай че не съществува формула за сполучливо водачество?
Тази бездна сред големия интерес към водачеството и действителните обстоятелства към него е основала цяла промишленост, в която някои хора приказват за съмнителни „ истини за водачеството “ и дават не изключително потребни препоръки за това по какъв начин да бъдем по-добри ръководители, споделя Джефри Пфефър от Стандфорския университет.
„ Високият интерес към водачеството докара до написването на доста книги, блогове и мнения по тематиката. За страдание, доста от тези материали постоянно са изцяло откъснати от организационната реалност и в множеството случаи са изцяло безполезни за подобряването на вашето показване “, споделя Пфефър.
Ето и няколко мита за водачеството, които съгласно Пфефър нямат нищо общо с действителността
1. Трябва да бъдете положителни, с цел да постигате мечтаните резултати
Има голям брой публикации и изявления, приканващи водачите да показват допустимо най-често качества като почтеност, примирение и съпричастност. Това в действителност са някои от най-ценните качества, които един човек може да има, и в доста случаи те могат да ви бъдат от изключителна изгода, само че историята демонстрира, че великите водачи не постоянно са мостри за подражателство и непоклатими бранители на моралния метод.
„ Понякога е належащо да вършиме неприятни неща, с цел да постигнете нещо положително в дълготраен проект. Не е изненадващо, че някои от най-великите водачи, като Нелсън Мандела, Ейбрахам Линкълн и Джон Кенеди, са били на първо място прагматици, подготвени да създадат нужното за постигането на значими цели “, споделя Пфефър
„ Всеки един от тях е променял позицията си по разнообразни проблеми и решения. Те са полагали големи старания, с цел да прикрият същинските си проекти и цели, в опит да избягнат нежелана съпротива. Често им се е налагало да работят по метод, който е изцяло несъответстващ с техните усеща и визии по даден въпрос “, прибавя той.
Това значи, че когато някои „ специалисти “ поучават водачите да бъдат положителни във всяка обстановката, те не са откровени или наясно с сложните обстановки, пред които се изправят водач в действителния свят.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ




