Доводите на разума*
14 юни е денят, който може да успокои най-накрая пристрастеностите, които бушуват у последователите на „ Продължаваме промяната “ и „ Демократична България “ от раздялата им насам. Столичният регион „ Средец “ избира нов кмет и в случай че той се окаже нов-стар (Трайчо Трайков), активът на двете обединения може да си отдъхне: разделянето въпреки всичко работи. Макар локалните избори да са избори с главно мажоритарен детайл, победа на досегашния длъжностен министър на енергетиката ще се числи като победа на обединените демократични сили. Следват обаче основните за всяка една политическа мощ президентски избори…
Ще успее ли разединената демократична общественост да се съобщи като единствена опция на „ Прогресивна България “, която - по всичко проличава - е тук, с цел да остане?
Какво виждаме досега
Че Политическа партия и Демократична България ще се разделят се пророкуваше от дълго време, имаше всички външни (и вътрешни) белези за това. Въпросът бе единствено по кое време, а изискването – „ по какъв начин “. Изненадаха и с двете: разделиха се в миг, в който Румен Радев взе цялата изпълнителна и законодателна власт и го направиха грозно.
Типично за всеки бракоразвод, при който нито една от двойките не се смята за отговорна за по този начин стеклия се процес на събитията, заваляха взаимни обвинявания. ПП посочи личните си заслуги в обществената сфера за сметка на неуспеха на сътрудниците от Демократична България в техния „ сектор “ - правосъдна реформа; Демократична България упрекна Асен Василев в авторитаризъм и намаляване на опозицията, когато има най-голяма потребност от това да е мощна и обединена.
Месец по-късно двойката наподобява като да е разделила имуществото и уредила попечителството на децата отвън правосъдния спор. А доводите на разума* като че надвиха и измежду техните последователи.
Доводите на разсъдъка
Защо въпреки всичко Политическа партия изиска раздялата? Отговорът е елементарен – от прагматизъм.
Създадената като „ облачна партия “ с Василев и Кирил Петков отпред групировка не можа да осъществя дадения ѝ от българите през 2021 година мандат за същинска смяна и ѝ се наложи да търси с кого да показа отговорността. Демократична България пък, забуксувала в годините, в които бе единствено и само съпротива, видя късмет в обединяването да се разрасне и развие като управническа опция, до момента в който лидира процесите вътре в ПП-ДБ.
Последвалите съдружни връзки бяха сложни през цялото време: Политическа партия стъпваше на вътрешната социология, съгласно която има повече последователи от Демократична България, ерго ѝ се поставят повече права в обединяването, в това число при реденето на листи, до момента в който Демократична България – на политическия си опит, наложените в Народното събрание лица и на локалните структури с действителните, а не облачни хора, които стоят зад тях.
Политическа партия в никакъв случай не е криела, че стои в ляво от центъра (ако можем да използваме риториката на идеолога на Радевата групировка Иво Христов по адрес на самата ПБ), Демократична България влизаше в колизия с някои нейни разходни политики.
Зрителят в никакъв случай не знаеше от чие име приказват водачите на трите (даже 4 преди отделянето на „ зелените “) партии, съставляващи ПП-ДБ - на Политическа партия, на „ Да, България “, на ДСБ? Василев и Петков постоянно взривяваха връзките вътре с обществени изяви, след които от Демократична България се постановяваше да вървят в опит за меко опровергаване.
Десните седнаха да беседват за държавно управление с ГЕРБ, изрично отхвърляно от „ Промяната “ даже единствено като концепция.
Реденето на листи пък минаваше под знака на висшата математика – „ решетката “ трябваше по този начин да е подредена, че да подсигурява на Политическа партия авансово изчислените депутатски мандати против обиграната в преференциалния избор Демократична България. Въпреки това, в поредност от създадени избори десните постоянно успяваха (не без известно задоволство) да изместят хора на Петков и Василев за влизане в Народното събрание.
Сигурно може още доста да се изброява и отново няма да е задоволително. Но казаното дотук би трябвало да илюстрира повишеното вътрешно напрежение и нужда от смяна. И точно последните парламентарни избори катализираха процеса, подготвян от дълго време в Политическа партия, като най-видимият белег за тази подготовка бе промяната на управлението на партията, по този начин щото тя към този момент има своя едноличен водач – Асен Василев.
Реденето на последните листи мина като реденето на старите – „ Промяната “ си настояваше за „ решетката “, Демократична България – за лицата – с ясното схващане, че отново ще обере преференциалния избор. Меренето на силите мина и през двете обособени предизборни акции, управнически стратегии и даже обособени лога и цветове на предизборните материали.
Публично разразилият се скандал с Явор Божанков пък бе илюстрация на вътрешната връзка. По-скоро на неналичието на такава.
За Политическа партия бе значимо да има превъзходство в парламентарната група, трансформирала се в общия орган на взимане на решения в цялото обединяване, защото години наред то не съумя (пак поради вътрешна опозиция поради риск от обезличаване) да сътвори механизъм за това: съдружни формати – лидерски и по-широки, един представител за всички и пр.
Изборите обаче донесоха на бъдещата парламентарна група на ПП-ДБ сериозна разлика в разпределението: дясната коалиция получи 21 депутати, а „ Промяната “ – 16. И доводите на разсъдъка се обадиха у Василев: Политическа партия няма да има превъзходство в ПГ. Зрителите отново щяха гледат старите подиуми на тракане по масата, извиване на ръце и разнопосочни обществени изяви, до момента в който им изясняват, че то по този начин си вършат във всяко едно семейство. Иначе се обичат.
От дистанцията на времето
Предугадили какво ще се случи, откакто за следващ път „ биха “ колегата, от ДаБГ побързаха да предложат тежко обвързващ следбрачен контракт, който даже и ДСБ не би подписала – ПП-ДБ да стане една партия. Но да не се лъжем – предлагането бе обречено и по-скоро роман за виновността – кой е по-малко отговорен за неуспеха на брака.
От дистанцията на времето обаче, този минал единствено месец сподели, че решението за раздялата не е било безусловно неприятно, за каквото го смятаха огромна част от последователите на Демократична България и в по-малка степен тези на Политическа партия и кръстосваха шпаги в обществените мрежи. Без звук и разправии и доста бързо двете към този момент обособени парламентарни групи си разделиха общите законопроекти и още в първия ден на новото Народно заседание внесоха всяка по 11 от тях. А там, където вижданията им за някоя обществена или икономическа политика се разминаваха, внесоха обособени, към този момент с отличителния профил на съответната групировка. В новия парламент Политическа партия и Демократична България си пазят взаимно гърбовете и са по-често единомишленици в опозиционното си държание, в сравнение с до момента в който бяха дружно. Вече е и ясно кой приказва и от чие име го прави.
Големият тест
Големият тест за разединението обаче ще пристигна наесен – с изборите за държавен глава. Властта на Радев може да стане безспорна, като с изключение на Министерския съвет и Народното събрание, овладее и институцията Президент на Република България и в Политическа партия и Демократична България към този момент калкулират този риск. Засега някогашният длъжностен министър председател Андрей Гюров се постанова в общественото пространство като освен най-логичната, само че и най-хубавата обща кандидатура. За нея упорстват от Демократична България (неотдавна и Иван Костов показа персоналното си предпочитание). От дясната коалиция постоянно са изразявали подозрение към колегата си Политическа партия – че ще опита да наложи някогашния министър председател и зам.-председател на партията Николай Денков, или пък кмета на Варна и „ задържан на модела Борисов-Пеевски “ Благомир Коцев, само че това бе преди раздялата и преди кабинетът „ Гюров “ и в частност самият Гюров безапелационно да очарова цялата общественост.
Общата номинация е записана като ангажимент в така наречен Парламентарен съюз, препоръчан от Политическа партия в деня на раздялата, който Демократична България и до през днешния ден не е подписала. Не обаче въпросният документ, който трябваше да успокои пристрастеностите в деня на оповестяването на раздялата, че да не наподобява тя напълно като разлъка, ще предопредели общата кандидатура за „ Дондуков “ 2. За информация – в него е записан и общ претендент за регион „ Средец “, какъвто деюре и дефакто има и без подписа на дясното обединяване.
За да се застраховат, и двете страни показват, че кандидатпрезидентската двойка ще се дефинира според към този момент подписаното необятно съглашение с неофициалната група „ Форум за Демократично деяние “, а Форумът към този момент дискутира въпроса дали двойката да бъде излъчена посредством вътрешен избор измежду демократичната общественост, или решението да е политическо – на водачите на Политическа партия и Демократична България. Ако се схване вторият метод и този път „ драма няма “, разграничените сътрудници имат шанса да потвърдят освен, че решението за раздялата е било положително, ами и че на тях може да се разчита да се изградят като алтернативаТА на безспорната власт на Радев. И цялото упражнение по събиране и раздели е имало смисъл - надраснали са партийния нарцисизъм.
* " Доводите на разсъдъка " е разказ от Джейн Остин, в който двама влюбени на млади години биват разграничени от събитията, но запазват любовта си макар времето, събират се още веднъж и тогава правят оценка, че доводите на разсъдъка за раздялата им не са били неоснователни.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
-->
Ще успее ли разединената демократична общественост да се съобщи като единствена опция на „ Прогресивна България “, която - по всичко проличава - е тук, с цел да остане?
Какво виждаме досега
Че Политическа партия и Демократична България ще се разделят се пророкуваше от дълго време, имаше всички външни (и вътрешни) белези за това. Въпросът бе единствено по кое време, а изискването – „ по какъв начин “. Изненадаха и с двете: разделиха се в миг, в който Румен Радев взе цялата изпълнителна и законодателна власт и го направиха грозно.
Типично за всеки бракоразвод, при който нито една от двойките не се смята за отговорна за по този начин стеклия се процес на събитията, заваляха взаимни обвинявания. ПП посочи личните си заслуги в обществената сфера за сметка на неуспеха на сътрудниците от Демократична България в техния „ сектор “ - правосъдна реформа; Демократична България упрекна Асен Василев в авторитаризъм и намаляване на опозицията, когато има най-голяма потребност от това да е мощна и обединена.
Месец по-късно двойката наподобява като да е разделила имуществото и уредила попечителството на децата отвън правосъдния спор. А доводите на разума* като че надвиха и измежду техните последователи.
Доводите на разсъдъка
Защо въпреки всичко Политическа партия изиска раздялата? Отговорът е елементарен – от прагматизъм.
Създадената като „ облачна партия “ с Василев и Кирил Петков отпред групировка не можа да осъществя дадения ѝ от българите през 2021 година мандат за същинска смяна и ѝ се наложи да търси с кого да показа отговорността. Демократична България пък, забуксувала в годините, в които бе единствено и само съпротива, видя късмет в обединяването да се разрасне и развие като управническа опция, до момента в който лидира процесите вътре в ПП-ДБ.
Последвалите съдружни връзки бяха сложни през цялото време: Политическа партия стъпваше на вътрешната социология, съгласно която има повече последователи от Демократична България, ерго ѝ се поставят повече права в обединяването, в това число при реденето на листи, до момента в който Демократична България – на политическия си опит, наложените в Народното събрание лица и на локалните структури с действителните, а не облачни хора, които стоят зад тях.
Политическа партия в никакъв случай не е криела, че стои в ляво от центъра (ако можем да използваме риториката на идеолога на Радевата групировка Иво Христов по адрес на самата ПБ), Демократична България влизаше в колизия с някои нейни разходни политики.
Зрителят в никакъв случай не знаеше от чие име приказват водачите на трите (даже 4 преди отделянето на „ зелените “) партии, съставляващи ПП-ДБ - на Политическа партия, на „ Да, България “, на ДСБ? Василев и Петков постоянно взривяваха връзките вътре с обществени изяви, след които от Демократична България се постановяваше да вървят в опит за меко опровергаване.
Десните седнаха да беседват за държавно управление с ГЕРБ, изрично отхвърляно от „ Промяната “ даже единствено като концепция.
Реденето на листи пък минаваше под знака на висшата математика – „ решетката “ трябваше по този начин да е подредена, че да подсигурява на Политическа партия авансово изчислените депутатски мандати против обиграната в преференциалния избор Демократична България. Въпреки това, в поредност от създадени избори десните постоянно успяваха (не без известно задоволство) да изместят хора на Петков и Василев за влизане в Народното събрание.
Сигурно може още доста да се изброява и отново няма да е задоволително. Но казаното дотук би трябвало да илюстрира повишеното вътрешно напрежение и нужда от смяна. И точно последните парламентарни избори катализираха процеса, подготвян от дълго време в Политическа партия, като най-видимият белег за тази подготовка бе промяната на управлението на партията, по този начин щото тя към този момент има своя едноличен водач – Асен Василев.
Реденето на последните листи мина като реденето на старите – „ Промяната “ си настояваше за „ решетката “, Демократична България – за лицата – с ясното схващане, че отново ще обере преференциалния избор. Меренето на силите мина и през двете обособени предизборни акции, управнически стратегии и даже обособени лога и цветове на предизборните материали.
Публично разразилият се скандал с Явор Божанков пък бе илюстрация на вътрешната връзка. По-скоро на неналичието на такава.
За Политическа партия бе значимо да има превъзходство в парламентарната група, трансформирала се в общия орган на взимане на решения в цялото обединяване, защото години наред то не съумя (пак поради вътрешна опозиция поради риск от обезличаване) да сътвори механизъм за това: съдружни формати – лидерски и по-широки, един представител за всички и пр.
Изборите обаче донесоха на бъдещата парламентарна група на ПП-ДБ сериозна разлика в разпределението: дясната коалиция получи 21 депутати, а „ Промяната “ – 16. И доводите на разсъдъка се обадиха у Василев: Политическа партия няма да има превъзходство в ПГ. Зрителите отново щяха гледат старите подиуми на тракане по масата, извиване на ръце и разнопосочни обществени изяви, до момента в който им изясняват, че то по този начин си вършат във всяко едно семейство. Иначе се обичат.
От дистанцията на времето
Предугадили какво ще се случи, откакто за следващ път „ биха “ колегата, от ДаБГ побързаха да предложат тежко обвързващ следбрачен контракт, който даже и ДСБ не би подписала – ПП-ДБ да стане една партия. Но да не се лъжем – предлагането бе обречено и по-скоро роман за виновността – кой е по-малко отговорен за неуспеха на брака.
От дистанцията на времето обаче, този минал единствено месец сподели, че решението за раздялата не е било безусловно неприятно, за каквото го смятаха огромна част от последователите на Демократична България и в по-малка степен тези на Политическа партия и кръстосваха шпаги в обществените мрежи. Без звук и разправии и доста бързо двете към този момент обособени парламентарни групи си разделиха общите законопроекти и още в първия ден на новото Народно заседание внесоха всяка по 11 от тях. А там, където вижданията им за някоя обществена или икономическа политика се разминаваха, внесоха обособени, към този момент с отличителния профил на съответната групировка. В новия парламент Политическа партия и Демократична България си пазят взаимно гърбовете и са по-често единомишленици в опозиционното си държание, в сравнение с до момента в който бяха дружно. Вече е и ясно кой приказва и от чие име го прави.
Големият тест
Големият тест за разединението обаче ще пристигна наесен – с изборите за държавен глава. Властта на Радев може да стане безспорна, като с изключение на Министерския съвет и Народното събрание, овладее и институцията Президент на Република България и в Политическа партия и Демократична България към този момент калкулират този риск. Засега някогашният длъжностен министър председател Андрей Гюров се постанова в общественото пространство като освен най-логичната, само че и най-хубавата обща кандидатура. За нея упорстват от Демократична България (неотдавна и Иван Костов показа персоналното си предпочитание). От дясната коалиция постоянно са изразявали подозрение към колегата си Политическа партия – че ще опита да наложи някогашния министър председател и зам.-председател на партията Николай Денков, или пък кмета на Варна и „ задържан на модела Борисов-Пеевски “ Благомир Коцев, само че това бе преди раздялата и преди кабинетът „ Гюров “ и в частност самият Гюров безапелационно да очарова цялата общественост.
Общата номинация е записана като ангажимент в така наречен Парламентарен съюз, препоръчан от Политическа партия в деня на раздялата, който Демократична България и до през днешния ден не е подписала. Не обаче въпросният документ, който трябваше да успокои пристрастеностите в деня на оповестяването на раздялата, че да не наподобява тя напълно като разлъка, ще предопредели общата кандидатура за „ Дондуков “ 2. За информация – в него е записан и общ претендент за регион „ Средец “, какъвто деюре и дефакто има и без подписа на дясното обединяване.
За да се застраховат, и двете страни показват, че кандидатпрезидентската двойка ще се дефинира според към този момент подписаното необятно съглашение с неофициалната група „ Форум за Демократично деяние “, а Форумът към този момент дискутира въпроса дали двойката да бъде излъчена посредством вътрешен избор измежду демократичната общественост, или решението да е политическо – на водачите на Политическа партия и Демократична България. Ако се схване вторият метод и този път „ драма няма “, разграничените сътрудници имат шанса да потвърдят освен, че решението за раздялата е било положително, ами и че на тях може да се разчита да се изградят като алтернативаТА на безспорната власт на Радев. И цялото упражнение по събиране и раздели е имало смисъл - надраснали са партийния нарцисизъм.
* " Доводите на разсъдъка " е разказ от Джейн Остин, в който двама влюбени на млади години биват разграничени от събитията, но запазват любовта си макар времето, събират се още веднъж и тогава правят оценка, че доводите на разсъдъка за раздялата им не са били неоснователни.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
-->
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ