Петте травми, които ни пречат да бъдем каквито сме
Да бъдем себе си е толкоз значимо, освен тъй като всички останали функции са заети, само че и тъй като това е единственият метод да бъдем щастливи и пълноценни. Няма роля, маска или игра, която можем да играем или носим прекомерно дълго, без да ни дотежи, отегчи и заболи, а в случай че сме задоволително почтени ще признаем, че в най-щастливите си моменти сме били свободни… да бъдем себе си.
Каквото и да имаш в живота си, каквото и да придобиеш, постигнеш, откриеш и преживееш, най-важното е да имаш свободата да бъдеш и да изразяваш това, което си. Да светиш със лична светлина, вместо единствено да отразяваш непознатата.
Ключът към щастието е свободата да бъдем себе си. Остана най-важният въпрос.
Как да бъда себе си?
У всеки човек има всичко належащо, с цел да бъде сполучлив, осъществен, пълностоен и благополучен, да бъде в естетика със себе си и света, да живее в благополучие, здраве, обилие, наслада и обич. Въпросът не е какво ни липсва да бъдем сполучливи, приключени и щастливи – въпросът е какво ни пречи. Въпросът е, че у себе си носим както многообразие от гении, способности, заложби, капацитет, хрумвания и качества, по този начин носим и куп ограничавания, спирачки, отрицателни мисловни модели, саботиращи ни убеждения, мъчителен минал опит.
Какво ми пречи?
В книгата си „ 5-те контузии, които пречат да бъдеш подобен, какъвто си ” Лиз Бурбо обобщава опита си от хиляди хора, с които е работила в продължение на доста години.
„ Ние всички имаме голям брой убеждения, които ни пречат да бъдем това, което желаеме да бъдем. ” Лиз Бурбо
Всички ние претърпяваме опитности, някои от тях мъчителни и травматични. Според Лиз Бурбо всяко човешко страдалчество може да бъде сведено до 5 съществени контузии, с които хората се сблъскват в живота си. Според авторката всеки човек е претърпял най-малко една или повече (понякога всичките 5) от главните 5 контузии и в отговор на болката е построил една или повече защитни тактики („ маски ”), с цел да избегне мъчителното прекарване.
Ако маската ме пази за какво да я смъквам?
Маската е защитно държание, което цели да „ замаскира ”, да ни заблуди, че всичко е наред, когато не е. Маската не ни лекува, не взема решение казуса, не ни освобождава от болката и не ни защищава в същинския смисъл. Маската единствено ни пречи да осъзнаем, да забележим и да излекуваме първопричината за болката си. Лиз Бурбо прави прилика с порязана ръка, която не лекуваме, а единствено крием под превръзка като „ маска ”. Преструваме се, че всичко е ок, тъй като по този начин не е нужно да виждаме раната – тя е скрита под превръзката. Когато някой ни хване за ръката и ни заболи, автоматизирано ни припомня за раната, която по този начин ловко сме прикрили. За негово удивление го упрекваме, че ни е докоснал, като че ли е извършител на казуса и е отговорен за нашето страдалчество, до момента в който в действителност ние сме тези, които не са се погрижили за раната си и които по този начин старателно и наивно прикриват болката си.
По същия метод, нашите не излекувани контузии живеят във вътрешния ни свят, предизвикват ни болежка, утежняват или провалят взаимоотношенията ни, а вместо да ги излекуваме, ние ги прикриваме с „ маски ”, които излъчват пред нас и света „ всичко е наред ”. Когато някой се приближи и ни „ настъпи ” по болното място, постоянно упрекваме непознатите дейности за оскърбителни и продължаваме да носим маските си, да прикриваме раните си, да бъдем заболели от вътрешната страна, само че да се прикриваме, както щрауса крие главата си в пясъка.
Маските не ни пазят от страданието, а единствено го скриват и ни пречат да забележим, че имаме проблем и надлежно, че можем да го разгадаем. Маската ни заблуждава, че всичко е наред, до момента в който вътрешно продължаваме да носим контузията си и нито външно нито вътрешно ние сме свободни, пълноценни и осъществени като персони.
Идеята е следната – още от дребни виждаме, че не постоянно е подходящо да бъдем естествени, постоянно това тормози възрастните или непосредствено ни се споделя, че обещано деяние е ненормално, погрешно и неверно. За да понижи болката, детето основава нова персона („ маска ”) като защитно държание, с цел да стане такова, каквото другите желаят от него. Лиз Бурбо показва 5 съществени контузии в живота и 5 съществени маски или нови персони, съответстващи на контузиите, които човек си „ облича ”, с цел да скрие болката и да се защищити от страдалчество.
„ Многобройните години на моите наблюдения ми разрешиха да установя, че всички премеждия на индивида могат да се синтезират в 5 контузии ” Лиз Бурбо
Моделът на Лиз Бурбо е построен от 5 съществени контузии и 5 вида маски. Човек носи маската единствено когато желае да се защищити от болката на някоя от 5-те контузии, ако събитие или човек му подсети за травматичната обстановка. Поставянето на маска е предпазен механизъм и се случва изцяло автоматизирано, неумишлено. Без да се замислиш, без да го избираш умишлено, като инстикт.
За да разберем същността на този вид защитно държание е повече от значимо да разберем, че то се случва изцяло неумишлено и лишено от нашето съдействие, умишлено присъединяване в процеса или избор. Никой не става сутринта с концепцията „ Коя маска да си сложа през днешния ден? ”. Никой не осъзнава, че носи маска. Разбирате ли, системата работи съвършено, а ние даже не знаем, че съществува. Когато получим асоциация за обещано травматично събитие от предишното си, слагаме маската, а когато някой ни настъпи по болното място, упрекваме него и продължаваме да се заблуждаваме.
„ Да носим маска значи повече да не сме такива, каквито сме. Придобиваме друго държание още от най-ранна детска възраст, уверени, че то ще ни защищава ” Лиз Бурбо
Лиз Бурбо дава удивителна и вълнуваща опция да разпознаем стила си на държание в един или различен от защитните механизми, в детайли разказани в книгата й, с цел да достигнем до най-разрушителните си контузии и без повече тичане и прикриване да ги забележим, осъзнаем и освободим. Да престанем да упрекваме другите, които ни настъпват по болните места и да поемем отговорност за раните, които имаме, с цел да ги излекуваме или най-малко да позволим това да се случи. Също по този начин, да станем по-състрадателни към раните на другите и да виждаме по-добре аргументите за тяхното държание.
Колкото е по-силна и дълбока една контузия, толкоз по-често човек употребява защитното държание, т.е. носи маската. Не всички хора страдат в идентична степен от една и съща контузия и надлежно в друга степен носят маската. Един човек може да носи маската понякога, до момента в който различен съвсем непрекъснато. Интензивността на контузията дефинира дебелината на маската. Тези, които имат по-силна контузия и употребяват маската по-често, надлежно развиват по-силно характерностите на маската, които стават мощно забележими в държанието и даже тялото.
Травмите, които ни карат да вървим през живота с маски. Маските, които в миналото са ни помагали да избягаме от болката, а в този момент ни пречат да живеем пълноценно и да имаме хармонични връзки с хората и света в близост. В своята книга „ 5- те контузии, които пречат да бъдеш подобен какъвто си “, Лиз Бурбо споделя всичко за маските, които би трябвало да свалим, в случай че желаеме да бъдем здрави, щастливи, същински.
1. Травма- Отхвърляне/Маска- Бягащ
Да се чувстваш отритнат е контузия, която може участва от най-ранните детски години. Има доста аргументи, заради които даден родител отхвърля своето дете – само че и без да има такава или друга справедлива причина, човек може да се почувства отритнат и да развие защитната маска на Бягащ.
Бягащият постоянно живее във утопичен свят. Съмнява се в личната си стойност и даже в правото си на битие. Минава от етапи на мощна обич към етапи на мощна ненавист. Рядко се привързва към материални неща, притегля го интелектуалния свят и всичко, обвързвано с духа. Бягащият е перфекционист и интелектуалец, счита се за неразбираем. Не обича вниманието и избира самотата. Има малко другари, изолира се, приказва малко, а в случай че приказва повече, нормално е с цел да потвърди себе си. Бягащият не се е почувствал признат като дете и продължава да се усеща изолиран, откъснат от другите. Намира разнообразни способи за бягство. За да не бъде още веднъж засегнат и отритнат, той поставя маската си на бягащ – не заема доста място, приказва малко, изолира се от другите, не се привързва към материални неща и живее в собствен свят.
Когато контузията от отменяне се задейства посредством обстановка или събитие, което припомня на индивида, че може да преживее отменяне, той поставя маската си на Бягащ. Тази маска го кара да желае да избяга от индивида или обстановката, с които има вяра, че ще преживее отменяне, тъй като се опасява, че ще се паникьоса или ще се почувства безпомощен. Маската на Бягащ те кара да станеш незабележим, да не казваш или правиш нищо, което може да докара до отменяне от страна на другите, да се отдръпнеш от другите, да се изолираш в своя свят. Тази маска те кара да вярваш, че не си задоволително значим, с цел да заемаш своето място, че нямаш правото да съществуваш наедно с другите, че е по-добре да избягваш конфликтни обстановки и да не заемаш доста място.
Травмата от отменяне стартира да се лекува и е на път да бъде излекувана, когато престанеш да бягаш от дадена обстановка, престанеш да гледаш на себе си като на безличие и човек, който не провокира никаква разлика в живота на другите, а вместо това започнеш от ден на ден и повече да утвърждаваш себе си, да заемаш своето място, да се чувстваш добре в кожата си.
2. Травма- Изоставяне/ Маска- Зависим
Да изоставиш някого, значи да го напуснеш, да го оставиш, да се отдалечиш от него краткотрайно или вечно. Малкото дете може да се почувства изоставено, в случай че родителите му имат малко време за него; коства му се, че малко поддържат връзка с него; в случай че го оставят на различен човек да го гледа през ваканцията – бавачка, баба, дядо или различен родственик, и в разнообразни други обстановки, в които детето не осъзнава какво се случва и претърпява обстановката като занемаряване. Страданието подтиква детето да стартира основаването на маска, с убеждението, че тя ще тя му помогне да не претърпява повече тази болежка.
Страдащите от занемаряване не се усещат задоволително подхранени прочувствено. За да се опитат да скрият своята контузия, те развиват маската на Зависим. Зависимият счита, че не може да реализира нищо самичък и че се нуждае от различен, който да го поддържа. Лесно е да се забележи в този човек дребното дете, което има потребност от помощ. Зависимият има потребност от внимание и притегля внимание с най-различни средства – това е опит да се почувства важен, да получи задоволително поддръжка. Зависимият има потребност да разчита на някого, за него това е витално значимо. Склонен е да драматизира.
От 5-те вида маски подвластният е най-предразположен да играе ролята на жертва, само че с изключение на жертва той играе и ролята на избавител – постоянно ще го видите в опити да избави някого – своите близки и хората, които обича – от някаква компликация. Обича да получава похвали, да се усеща значим и важен. Това постоянно му коства скъпо, основава му непотребни проблеми и главоболия, защото се натоварва с отговорности, които не са негови. Страхува се от самотата и това е най-големият му боязън, който го кара да се вкопчва в другите. Трудно му е да вземе решение самичък и не се счита за кадърен да реализира нещо самичък, по тази причина постоянно желае препоръки. Не постоянно следва получените препоръки, тъй като това, което търси не е толкоз помощ, колкото поддръжка. Не обича да прави нещо самичък, нужно му е наличието на някого различен, който да го поддържа. Най-наситената страст, която претърпява е тъгата. За да не я усеща, той търси наличието на другите. Има потребност от наличие, внимание, поддръжка и най–вече опора.
Когато контузията от занемаряване се задейства, човек поставя маската на подвластен. Тази маска го кара да се държи като малко дете, което има потребност и търси внимание, тъй като счита, че не може да се оправи единствено. Тази маска го кара да играе разнообразни функции, да прави пируети и даже прочувствено изнудване, с цел да не бъде зарязан или с цел да получи повече внимание и поддръжка. Тази маска може да го накара даже да се разболее, да стане жертва на разнообразни проблеми, единствено с цел да получи мечтаната поддръжка и поддръжка. Нуждае се от наличието на другите, опасява се от самотата и има вяра, че не може да се оправи самичък.
Травмата от занемаряване стартира да се лекува и е на път да бъде излекувана, когато започнеш да се грижиш задоволително за себе си, да не изоставяш желанията, близки до сърцето ти; когато си даваш вниманието, от което имаш потребност, престанеш да се вкопчваш в хората; когато започнеш да се чувстваш добре, даже когато си самичък и търсиш по-малко внимание; когато имаш предпочитание да започваш нови планове и даже другите да не те поддържат, можеш да продължиш.
3. Травма- Унижение/ Маска- Мазохист
Унижението значи да се почувстваш засегнат, деградиран, компрометиран и афектиран. Травмата се пробужда от чувството на дребното дете, че единият от родителите му се срами от него. Може да се пробуди от всяка обстановка, в която детето се усеща оскърбено, сравнявано, засрамено, принизено. Най-често това се случва, когато детето е мръсно или е направило пакост. Важно е да се означи, че даден човек може да е изпитал позор и оскърбление в детството си, без контузията да се пробуди, до момента в който различен да преживее отменяне или занемаряване, само че да се почувства потиснат и да се пробуди контузията на оскърбление. Както и при всички други контузии, въпросът не е в съответната обстановка, а в възприятието, което е пробудила.
Страдащите от оскърбление основават маската на Мазохист. Мазохизмът е държание на индивида, който намира задоволство и даже наслаждение в страданието. Прави всичко по силите си да се накаже или да си аргументи болежка, преди някой различен да го е направил, като че ли вярвайки, че неговият личен удар ще го приготви за това, което се задава. Мазохистът компенсира контузията си като се пробва да стане подобен, какъвто другите желаят от него.
Склонен е да поема доста задания на гърба си, в това число непознати, и да си основава самичък отговорности. Мазохистът има дарбата да се слага в обстановки, в които би трябвало да се грижи за някого, както и обстановки, които му основават принуди и отговорности. По подобен метод той от ден на ден и повече не помни за себе си. Грижи се за другите, поема непознати отговорности и отговорности, въпреки постоянно да се усеща унизен, че другите злоупотребяват с него. Върши всичко вместо другите, като не осъзнава, че по този метод ги унижава, карайки ги да се усещат, че без него те не биха могли да се оправят сами. Всъщност за него е изключително значимо да се грижи за другите и да усеща, че някой не може да се оправи без него. Често ще го чуете да споделя, че еди-кой-си нищо не може без него. Това е неговият метод да потвърди на себе си и другите, че е специфичен и значим, тъй като вътре в себе си не се усеща по този начин. Маската на мазохист е стимулирана основно от страха на човек да не се срами. Поради страха да не изпита позор, той мъчно показва същинските си потребности и усеща.
Обикновено е свръхчувствителен и най-малкото нещо може да го засегне. Склонен е да се упреква, елементарно намира мотив да се укорява. Порицава се за всичко и даже поема порицанието на другите. Има навика да поема отговорност за нещо, за което не той е виновен, и да се упреква за това. Прави всичко допустимо да бъде потребен. Има мощно възприятие за дълг.
Когато контузията от оскърбление се задейства, човек поставя маската на Мазохист. Тази маска му оказва помощ да не помни потребностите си, като се концентрира върху потребностите на другите. Прави всичко, с цел да бъде потребен и всичко това, с цел да не се усеща унизен и деградиран. За да се защищити от унижението, мазохистът стартира да се грижи за другите или да си основава отговорности, задания, отговорности. Задълженията са доста значими за мазохиста: първо, тъй като посредством тях той се усеща потребен и значим. Второ, поемайки отговорностите на другите, той ангажира времето си и се защищава най-големия си боязън – да бъде свободен.
Мазохистът се опасява да бъде свободен, с цел да не остане без границите, които го стопират, тъй като има вяра, че в случай че няма ограничавания ще се изложи, ще преживее още веднъж позор и оскърбление. Стегнатият график, многото отговорности и отговорности, които поема, го карат да не помни за себе си и да построи безвредни граници, в които не се усеща компрометиран от себе си. Носиш маската на мазохист всякога, когато дейностите ти са стимулирани от страха да не изпиташ позор. Чувстваш се виновен за щастието на другите, уреждаш всичко, тъй че другите да са щастливи.
Травмата от оскърбление стартира да се лекува, когато престанеш да се сравняваш с другите, смалявайки се; престанеш да подчертаваш минусите си и да се обвиняваш. Когато започнеш да проверяваш личните си потребности и да се грижиш за себе си, преди да кажеш „ да ” на другите. Когато започнеш да поемаш по-малко отговорности, имаш повече време за себе си и да си по-свободен ти се коства добра концепция. Когато престанеш да поемаш непознати отговорности и отговорности. Започнеш да изразяваш по-свободно желанията и потребностите си, без да имаш чувството, че притесняваш някого или му досаждаш. Когато схванеш надълбоко в себе си, че си специфичен и значим, и нямаш повече нужда да го доказваш на себе си и другите.
4. Травма- Предателство/ Маска- Контролиращ
Да предадеш някого, значи да спреш да му бъдеш правилен, предан и лоялен. Има доста способи да предадеш някого и доста обстановки, в които човек може да се почувства предаден. Страдаме от изменничество, най-много когато доверието е разрушено. Малкото дете може да се почувства предадено, в случай че родителят не съблюдава обещанието си или съобщи доверието му. Когато детето преживее изменничество, то стартира да си основава маска, с цел да се отбрани, също както при другите контузии. При тази контузия, човек построява маската на Контролиращия. Той е мощно сензитивен на тематика изменничество. За него измяната е нещо неприемливо и изпитва компликация да одобри всякаква форма на изменничество – от страна на другите и даже от него самия. Затова прави всичко, на което е кадърен да бъде виновен, мощен, специфичен и значим човек, който не предава и няма да бъде излъчен. Контролиращият се стреми да си сътвори живот, условия и среда, в които всичко е добре планувано и планувано, с цел да избегне всякаква форма на изменничество. От 5-те вида, той е този, който има най-големи упования по отношение на другите, обича всичко да планува и по този метод – всичко да управлява. Избягва обстановки, в които няма да има надзор. Склонен е да възнамерява, да мисли „ в бъдеще време ”, пробва се да планува всичко. Неговата умствена активност е доста дейна.
Колкото по-силна е контузията, толкоз повече той желае да има надзор над всичко, с цел да избегне страданието от изменничество, и толкоз повече му се желае да планува бъдещето, да го възнамерява до финален подробност. За Контролиращия е мъчно да повери някаква задача на някого различен и да му има доверие, по тази причина той прави съвсем всичко самичък. Травмата от изменничество се разсънва при Контролиращия всякога, когато се сблъска с човек, изневеряващ на уговорките си. Особено дразнеща панорама за Контролиращия е да види някого, който нищо не прави или мързелува. Това го нервира невъобразимо и го приема за безнаказаност, не може да има доверие на подобен човек. Контролиращият се старае да е виновен и трудолюбив, заобикаля да мързелува или да остава без работа.
Контролиращият чака другите постоянно да разчитат на него и да му имат доверие, въпреки самият той да не осъзнава какъв брой мъчно и рядко се доверява на другите. Изпитва вътрешна опозиция да се довери на различен човек, тъй като се опасява от изменничество. От друга страна, за него е извънредно значимо другите да му имат доверие и в случай че усети, че му нямат доверие, се усеща предаден. Трудно претърпява обстоятелството, че някой може да не му повярва. Прави всичко допустимо да му имат доверие.
Когато контузията от изменничество се задейства, човек поставя маската на Контролиращ. Поведението става подбудено от страха да не преживее изменничество. Иска да оказва помощ на другите да провеждат живота си, само че не осъзнава, че желанието му идва от потребността да ги управлява. Той постоянно се усеща виновен да подрежда живота на тези, които обича, като този „ надзор ”, той вижда като “помощ ”. Трудно позволява страховете си, не обича да приказва за слабостите си или да се демонстрира уязвим. Обича да демонстрира мощ и власт. Трудно му е да се отпусне. Контролиращият изпитва смут да го лъжат и ненавижда хората, които изневеряват, лъжат или мамят. Когато носиш маската на Контролиращ, ставаш мнителен, песимистичен, внимателен, властнически. Тази маска те кара да правиш всичко допустимо да изградиш облика на мощен човек, сигурен в себе си, даже и вътрешно да не си сигурен в дейностите и решенията си.
Травмата от изменничество стартира да се лекува, когато не преживяваш тежко проектите ти да се провалят и по-лесно се отпускаш. Престанеш да бъдеш подвластен от резултатите и да имаш огромни упования към другите.
Нямаш натрапчиво предпочитание всичко да се случва съгласно твоя проект, да взимаш всички решения и да зависи единствено от теб. Престанеш да правиш всичко самичък и започнеш да се доверяваш на другите.
5. Травма- Несправедливост/ Маска- Скован
Несправедливост е когато някой не е оценен съгласно същинската си стойност или не е получил това, което заслужава. Човек, измъчен от контузията на неправда, си основава маската на Скованост. За да се защищити от страданието, той се откъсва от това, което усеща. Разбира се, това не значи, че не усеща въобще. Напротив, тези хора са доста чувствителни, само че развиват способността да се откъсват от тази сензитивност и да не я демонстрират пред другите. Често наподобяват студени, безчувствени, непукисти.
Когато контузията от неправда се задейства, човек поставя маската на Скован. Скованите търсят справедливостта във всичко и от време на време непременно. В опита си да бъдат обективни, постоянно стават перфекционисти, пробват се да вършат нещата напълно (според своите критерии). От рано стартират да се оправят сами със всичко. Обичат да се оправят сами, рядко търсят непозната помощ – единствено в случай че няма накъде. Доброто и злото, вярното и неправилното са значими категории в живота на Скования – те направляват живота му.
Той прикрива вълнението, възприятията и страстите си. Страхува се да не сбърка. Затова постоянно се съмнява в себе си, да вземем за пример като се колебае дали е взел вярно обещано решение. Много придирчив към себе си. Рядко си разрешава да се отпусне, без да се усеща отговорен. Често самото му тяло е сковано и с напрежение дотолкоз, че е належащо умишлено да разреши на ръцете и краката си да се провиснал. Справедливостта и заслугата са толкоз значими за Скования, че неумишлено прекъсва, чупи или губи това, което счита, че е получил несправедливо. Емоцията, която изпитва най-често е гневът, изключително по отношение на себе си.
Травмата от неправда стартира да се лекува, когато си позволиш да допускаш неточности, без да изпитваш яд или да се упрекваш. Когато престанеш да си чак подобен перфекционист и толкоз придирчив към себе си. Когато престанеш да виждаш най-вече минусите и грешките си и започнеш да виждаш положителните си качества, и това, което правиш добре. Даваш си правото да показваш своята сензитивност без боязън какво ще си кажат другите и по какъв начин ще те оценят. Когато започнеш да се отпускаш повече, да си разрешаваш удоволствия, без да се чувстваш отговорен.
Книгата “Петте контузии, които пречат да бъдеш какъвто си ” е издадена в България от ИК “Лик ”.
