1000 чаши дъждовно уиски от Garbage за София
Да бъдем реалисти. Огромна част от публиката на Vidas Art Arena е отишла да гледа Garbage поради носталгията по 90-те. Годините, когато сме били младежи, несъмнено. Подобно на поостарелите метъли на преди два дни. Виждам се с другарка инцидентно на опашка за пиво. „ Иво, единствено остарели хора тук! “ Почесвам се по главата – аз виждам единствено набори и по-млади от мен. След глътка време ми светва – ами, че аз я повеждам с повече от 6 години.
Но! Garbage не са на турне поради носталгията. Нито ги вълнува, че на “Stupid Girl ” си забивал мацка преди 25 години в „ Строежа “. Имат напълно нов албум от предходната година и “Let All That We Imagine Be the Light ” e превъзходен алтърнатив рок букет песни. " There`s No Future in Optimism ", откриващият сингъл на албума открива и концерта на американците с шотландската певица. И не престават с “Hold ” от същия запис, преди да създадат първа крачка обратно – с 10 години и “Empty ”.
Сетът им е асортимент от мощни части – песни, които влияят и без ослепително шоу. Стигат им и добре подбраните светлинни резултати върху сцената и опънатата зад нея сребриста завеса, въздухът на Колодрума и Луната, която от време на време се маскира зад облаци като положителния змей Фалкор от „ Приказка без безспир “.
Но първо гледаме младата кръв – Yonaka са британци и по-точно от Брайтън – курортното морско градче, на което Queen посветиха ария преди повече от 50 години. Тримата младежи и мацката Тереза Джарвис, явно не се вълнуват от наследството на огромните британци. Те подвигат, учудващо и за тях очевидно по-възрастните от членовете на групата членове на публиката на крайници с еклектична имплозия от инди рок, който стартира в духа на The Cardigans, минава през ранната Аланис Морисет и изригва във финала с мощен рап-рок, напълно в духа на Rage Against the Machine. Страхотни са и се доставям с новия им албум “Until You`re Satisfied ” – втори за Yonaka, първи за пишещия този етюд. Наперен феминизъм, ударен рок и мощно театрално наличие, на фона на пъклен положителни алтърнатив рок части – не ми би трябвало повече, с цел да поздравявам бандата дружно с още към 1500 фена.
Yonaka
За Garbage ставаме повече от 3 хиляди. Шърли Менсън е по едно и също време бяла вълшебница и пичът от махалата, който ще си играе с кучето ти, ще те черпи бира и ще ти изпие същата, до момента в който зяпаш чавките. Тя не е мацка – оставила е 60-те години, които ще чукне след тъкмо 3 месеца да увиснат на лицето ѝ, с цел да ги пренебрегне с подигравка. Гласът ѝ не е мръднал. На моменти, като в мощната “Vow ” ми припомня на Пати Смит – и като глас, и като сила. Сцената ѝ принадлежи. Бандата ѝ е бетон. Няма нищо ненужно и помпозно в концерта на Garbage, единствено едни остарели и обичащи живота музиканти, които свирят мощен различен рок. Духът на 90-те да го духа. Garbage са отвън времето и звучат съответно и за почитателите с тениски на Били Айлиш, и за тези, с готик одеждите, и за шарено татуираните мацки с тежък грим. И всички са удовлетворени да слушат нови песни и обичани хитачки. Че и лайв дебюта на парче на 21 години – “It’s All Over but the Crying ” е подарък за българската аудитория, Garbage го свирят за пръв път на концерт тъкмо тук. В София е и чутовният празник – 1000 пъти онлайн “Only Happy When It Rains ”. Шърли Менсън се навежда към барабаните на именития Буч Виг (нали знаем кои са L7, Nirvana и Sonic Youth?), взима си чашата с уиски и ни кани „ Pour your misery down on me “. Наливам вместо бедност октани в кръвта и се пущам в уличния мирис на София, с цел да се разтворя в нощ.
Но! Garbage не са на турне поради носталгията. Нито ги вълнува, че на “Stupid Girl ” си забивал мацка преди 25 години в „ Строежа “. Имат напълно нов албум от предходната година и “Let All That We Imagine Be the Light ” e превъзходен алтърнатив рок букет песни. " There`s No Future in Optimism ", откриващият сингъл на албума открива и концерта на американците с шотландската певица. И не престават с “Hold ” от същия запис, преди да създадат първа крачка обратно – с 10 години и “Empty ”.
Сетът им е асортимент от мощни части – песни, които влияят и без ослепително шоу. Стигат им и добре подбраните светлинни резултати върху сцената и опънатата зад нея сребриста завеса, въздухът на Колодрума и Луната, която от време на време се маскира зад облаци като положителния змей Фалкор от „ Приказка без безспир “.
Но първо гледаме младата кръв – Yonaka са британци и по-точно от Брайтън – курортното морско градче, на което Queen посветиха ария преди повече от 50 години. Тримата младежи и мацката Тереза Джарвис, явно не се вълнуват от наследството на огромните британци. Те подвигат, учудващо и за тях очевидно по-възрастните от членовете на групата членове на публиката на крайници с еклектична имплозия от инди рок, който стартира в духа на The Cardigans, минава през ранната Аланис Морисет и изригва във финала с мощен рап-рок, напълно в духа на Rage Against the Machine. Страхотни са и се доставям с новия им албум “Until You`re Satisfied ” – втори за Yonaka, първи за пишещия този етюд. Наперен феминизъм, ударен рок и мощно театрално наличие, на фона на пъклен положителни алтърнатив рок части – не ми би трябвало повече, с цел да поздравявам бандата дружно с още към 1500 фена.
Yonaka
За Garbage ставаме повече от 3 хиляди. Шърли Менсън е по едно и също време бяла вълшебница и пичът от махалата, който ще си играе с кучето ти, ще те черпи бира и ще ти изпие същата, до момента в който зяпаш чавките. Тя не е мацка – оставила е 60-те години, които ще чукне след тъкмо 3 месеца да увиснат на лицето ѝ, с цел да ги пренебрегне с подигравка. Гласът ѝ не е мръднал. На моменти, като в мощната “Vow ” ми припомня на Пати Смит – и като глас, и като сила. Сцената ѝ принадлежи. Бандата ѝ е бетон. Няма нищо ненужно и помпозно в концерта на Garbage, единствено едни остарели и обичащи живота музиканти, които свирят мощен различен рок. Духът на 90-те да го духа. Garbage са отвън времето и звучат съответно и за почитателите с тениски на Били Айлиш, и за тези, с готик одеждите, и за шарено татуираните мацки с тежък грим. И всички са удовлетворени да слушат нови песни и обичани хитачки. Че и лайв дебюта на парче на 21 години – “It’s All Over but the Crying ” е подарък за българската аудитория, Garbage го свирят за пръв път на концерт тъкмо тук. В София е и чутовният празник – 1000 пъти онлайн “Only Happy When It Rains ”. Шърли Менсън се навежда към барабаните на именития Буч Виг (нали знаем кои са L7, Nirvana и Sonic Youth?), взима си чашата с уиски и ни кани „ Pour your misery down on me “. Наливам вместо бедност октани в кръвта и се пущам в уличния мирис на София, с цел да се разтворя в нощ.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ