Да бъдем обвинени, че не сме патриоти тези, които сме

Да бъдем упрекнати, че не сме патриоти тези, които сме за народен празник 24 май, е се едно да обвиним тези, които са за 3 март, че са против образованието, споделя ръководителят на Комисията по обучение и просвета в Народното събрание

Още акценти от изявлението:

Единствено в начален стадий резултатите по математика са положителни, само че проблемите се зараждат още 3-4 клас

Прекалено амбициозните образователни стратегии карат учениците да натрупат дефицити и да се демотивират

– Г-н Вълчев, внесохте корекция в Закона за предучилищното и учебното обучение, съгласно която на зрелостниците се дава още един късмет да поправят оценката си от матурата. Смятате ли, че доста възпитаници ще се възползват ?

– Възможността за повишение на оценката е единствено за задачите на кандидатстването във висши учебни заведения. Няма да се трансформира оценката в дипломата. Преди години оценката от матура не беше вход във висшите учебни заведения и всеки един кандидат-студент, които държеше на избрана компетентност или висше учебно заведение, само че не беше признат в тях, можеше да се откаже, да продължи да се приготвя и да се яви след една година за да получи по-висок резултат. Сега това е невероятно, там където приемът е с оценка от зрелостния изпит. Именно това е спомагателната опция, която ще даде законопроекта. Предложението е на омбудсмана, а ние – вносителите, го подкрепихме, защото считаме, че кандидат-студентите, които са мощно стимулирани да учат в допълнение, с цел да бъдат признати в съответна компетентност или висше учебно заведение, би трябвало да имат тази опция. Впрочем законопроектът не е нов. Веднъж към този момент получи утвърждение в отрасловата комисия в предходното Народно събрание, само че не стигна времето за окончателното му приемане.

Не чакам доста кандидат-студенти да се възползват от тази опция, защото през днешния ден приемът във висшите учебни заведения е необятно отворен и не са доста специалностите и висшите учебни заведения, за които се конкурират доста студенти за едно място, част от които да са подготвени да забавят с една година образованието си, единствено с цел да бъдат признато в тъкмо избрана компетентност или висше учебно заведение.

– Виждаме скок на двойките по български език за 5 години, какво е обяснението ви?

– Направих разбор, от които се вижда концентрацията на слаби резултати по български език в учебни заведения с рискови възпитаници, както и голямата разлика в резултатите сред тези и останалите учебни заведения. Виждаме и доста мощното въздействие на фактора приказваме език в фамилията. Това е както на зрелостния изпит, по този начин и на външното оценяване след 4-и, 7-и и 10-и клас. Една от аргументите за множеството слаби оценки е, че системата стана по-включваща, само че и по-избутваща. През последните години в просветителната система бяха включени официално значителен брой възпитаници с доста просветителни дефицити и най-вече от фамилии, в които не се приказва български. Процентът на прибързано отпадналите от системата пада, усилва се междинният брой години, прекарани в учебно заведение от тези деца, само че нараства и броят на слабите оценки на изхода. Очевидно е мъчно тези възпитаници да бъдат интегрирани толкоз бързо и дейно. Проблем също е, че една част от учителите се въздържат от писане на двойки, а учебни заведения занижават условията и прикриват непосещаемост. Други учители и учебни заведения поставят големи старания, само че все пак не съумяват да преодолеят дефицитите на социално-културната среда и насъбраните просветителни дефицити.

Рецептата е: още повече запаси в учебните заведения с централизация на проблематични възпитаници, ранно обгръщане в просветителната системата и систематични старания за поддръжка и интеграция, в това число езикова, на децата, чийто майчин език не е български. Затова готвим регламентиране на спомагателни механизми за езикова интеграция в системата. Владеенето на български език е базова причина за асимилиране на всички други познания и умения. Всички наблюдения демонстрират, че в случай че едно дете не знае български език на обикновено отзивчиво равнище на входа на първи клас, системата не съумява да го интегрира дейно, то натрупва дефицити, бива избутвано до пети клас или по-нагоре, влиза в коловоза на още по-амбициозните образователни стратегии и на процедура системата го изхвърля, било то официално или не, като го изключва на процедура от обучителния развой, без да го изключва от клас. Това е все едно да качиш на пътека за бягане във фитнеса едно дете, което не може да върви. Тя го изхвърля. Затова и толкоз постоянно водим дебата за повторение в начален стадий.

Необходимо е също облекчение на условията към учителите при слагане на слаба оценка. В момента редица учители се въздържат, тъй като това е обвързвано със отговорности за в допълнение образование и писане на документи.

Министерството и районните ръководства на образованието би трябвало да усилят още веднъж контрола върху учебните заведения за прикриване на отсъствията.

Трябва също да приключи въвеждането на така наречен оценка на добавената стойност, която най-точно прави оценка работата на учебните заведения, и тази оценка да се обвърже с финансирането. Трябва да започва и атестацията на учителите.

Системата не би трябвало да избутва, само че не би трябвало и да изхвърля тези възпитаници. В никакъв случай не би трябвало да се отхвърляме от напъните да обгръщане и дейно включване на всички деца в системата и да се върнем към изключващата система.

По-големият проблем със слабите оценки очевидно е по математика. Там те са по-висок % и не са толкоз и единствено в учебните заведения с централизация на деца от уязвими групи. Много по-отчетливо се вижда систематичен проблем, в сравнение с с резултатите по български език и литература. Единствено в начален стадий резултатите са положителни, само че явно проблемите се зараждат още в 3-и, 4-и клас. Една голяма част от учениците не съумяват да усвоят материала, натрупват закъснение и губят мотивация. Учебните ни стратегии след 4-и клас са амбициозни и учителите нямат задоволително време за извършения и решение на задания. Очевидно няма да минем без усъвършенстване и разпъване на образователния материал, т.е. пренасяне на материал към по-горни класове, което значи нови образователни стратегии. Няма да минем и без увеличение на часовете по математика. Проблемът е, че това може да стане единствено за сметка на други дисциплини, тъй като образователният проект към този момент е цялостен с по 7 часа на ден.

Очевидно имаме и поколенчески проблем с математиката, защото по-слаби резултатите се следят в съвсем всички страни. Днешното потомство деца по-трудно се концентрира и проблемите за това са в екраните и осведомителната среда. Много специалисти по образованието са на мнение, че способността за централизация е умеенето на 21-ви век.

– Споменахте за нездравословното въздействие на екраните. Означава ли това, че би трябвало да се лимитират осведомителните технологии в образованието?

– Продължителното взаимоотношение с екрани има редица отрицателни последствия върху развиването на децата, изключително в предучилищна възраст. Скоро и ЮНЕСКО сигнализира за това. Проучвания демонстрират отрицателно влияние върху развиването на отзивчивите, когнитивните, социално-емоционалните и двигателните умения и най-много върху способността за централизация. Продължителното прилагане на електронни устройства води до развиване на така наречен когнитивна непоносимост. Впрочем това е проблем и при възрастните. Нямаме самообладание да се концентрираме върху една тематика и четем незадълбочено. Оттам страдат творчеството, нереалната и функционалната просветеност. Екраните имат потвърдено отрицателно влияние и върху образуването на мозъчната кора при децата, психическото здраве и здравето на очите.

Това не значи, че би трябвало да ги забраним, само че като родители би трябвало да ги ограничим у дома, изключително в ранна детска възраст, а просветителната система да се опита да формулира рекомендации за ползотворно и дозирано потребление на ИТ в учебно заведение. Днешното потомство деца ще живеят в десетилетия на още по-дълбоки и огромни цифрови трансформации, за което просветителната система би трябвало да ги приготви. Но точно тук е парадоксът – в случай че желаеме те да са пригодни за ерата на изкуствения разсъдък, би трябвало да ги ограничим от взаимоотношение с екраните, с цел да развием у тях всички умения, които загатнах. Бъдещето ще изисква умения на цифрови основатели, а не просто на цифрови ползватели.

От друга страна, посредством ИТ и по-специално посредством електрони уроци и проби в електронните просветителни платформи ще създадем и прехода към персонализация на ученето. Това включва персонално ориентиране на уроци към всеки възпитаник според от установените дефицити. Идеята е платформата, която създава МОН, да бъде запълнена с безвъзмездни електронни уроци по всеки предмет и всяка тематика и заредена с проби за оценка, въз основа на които да се проучват резултатите на учениците и персонално да се насочват уроци. Персонализацията ще направи ученето доста по-ефективно. Искаме или не идващите години учениците ще учат доста повече от електронни запаси.

– Съгласен ли сте с измененията, които се вършат в образователните стратегии и желанията за облекчение на учениците от зазубряне на непотребни обстоятелства?

– Да. Не става дума учениците да учат по-малко, а да префокусираме преподаването и оценяването върху функционалност на знанията. Българските възпитаници се оправят сносно на интернационалните проби, които мерят познания, и много зле на тези, които правят оценка използване на познания. Българската просветителна система е прекомерно амбициозна в даването на познания. Това не е безусловно неприятно, само че при други условия. Такива са били малко или повече всички просветителни системи в развитите страни през предишния век. Без познания не могат да се образуват умения и просветеност. Проблемът е, че не остава време за затвърждаване, осмисляне, свързване на знанията, създаване на умения. Уменията са това, което остава откакто забравим наученото. Освен базовите познания, които са наложителни за създаване на умения, в образователните стратегии и има и доста фактология. Прекалено амбициозните стратегии водят до препускане през материал, учениците по-лесно натрупат дефицити и се демотивират. Най-важни са мотивацията и уменията за учене. Дори и да пропуснем нещо в учебно заведение, в случай че изградим мотивация и умения за учене у едно дете, то ще прочете доста повече по-късно. Всеки един от нас учи доста повече отвън учебно заведение, през целия си живот.

24chasa.bg