30 дни за повишаване на самооценката
Да бъдем идеални е доста комплицирано. А дали в действителност е належащо? Не мога да не загатна известната ни поговорка „ Прекален светец и богу не е мил ”. От друга страна обаче, за нас като човешки същества е доста значимо да бъдем признати, обичани и хората към нас да осъзнават нашата полезност. Много постоянно единствено и единствено с цел да създадем положително усещане на другите, сме способни, даже и принудени, да се държим по този начин, както не ни е присъщо. Това, естествено, въздейства на самоуважението ни, страда самооценката ни. Ето няколко аргументи за загубата на самоуважение:
- непрекъсната самокритика;
- блян към съвършенство при към този момент реализирано високо равнище на живот;
- безпокойствие за това какво ще си помислят и кажат другите;
- възприятие за виновност и безполезност;
- опити да се оправдаваме, когато виновността не е наша;
- търсене на компромис в личните възгледи поради полезностите на другите.
Откъде се появява ниската самокритика?
Основните аргументи, както и при другите черти на характера, се коренят в детството. Този „ подарък ” ни дават родителите, които поддържат връзка с детето по следния метод: „ Отново ли загуби играчката си, заплес подобен? ” или „ Това е безконтролно, даже и най-елементарните си играчки не можеш да опазиш! ”.
Детето има вяра на своите родители и в случай че те непрекъснато му приказват, че е несръчно, че не е способно на това или това, тогава то рано или късно ще стартира да се отнася по този начин към себе си. И в края на краищата проблемите със самооценката са му „ в забрадка вързани ”. В случаите, когато детето прави нещо не както би трябвало, вместо да му се споделя, че е несръчно, е по-добре да му се изясни по какъв начин да го направи по-добре.
Но се случва самооценката на възрастните хора да се снижи под сериозната нула и от някакви външни събития (стресове), да вземем за пример ненадейно редуциране от работа или разлъка с непосредствен човек. Важно е да се означи, че на такива спадове в самооценката са по-податливи холериците и меланхолиците.
Може ли да се увеличи самооценката?
