Кога, как и защо се свиква Велико народно събрание
Да бъде свикано Велико Народно заседание (ВНС), предлага Движение за права и свободи. Според него сме очевидци на цялостен разпад на държавността, а същински дълбоки промени няма по какъв начин да станат без промени в Конституцията.
Великото национално заседание взема решение единствено въпросите от Конституцията, за които е определено, гласи главният закон на страната.
Сред пълномощията на Великото национално заседание са приемането на нова Конституция, решаването на въпроса за изменение територията на страната и утвърждението на интернационалните контракти, предвиждащи такива промени, както и решаването на въпросите за промени във формата на държавно устройство и на държавно ръководство.
Велико народно събрание приема решение по импортираните планове с болшинство две трети от всички народни представители на три гласувания в разнообразни дни. Великото национално заседание взема решение единствено тези въпроси от Конституцията, за които е определено. В неотложни случаи може да извършва функционалностите и на Народно заседание.
Правомощията му се приключват, откакто се произнесе дефинитивно по въпросите, за които е определено. В този случай президентът насрочва избори по реда, избран със закон. Според Конституцията актовете на Велико народно събрание се подписват и обнародват от неговия ръководител в седемдневен период от приемането им.
Народното събрание взема решение да се произведат избори за Велико национално заседание с болшинство две трети (160 депутати) от общия брой на народните представители. Президентът насрочва избори за Велико национално заседание в тримесечен период от решението на Народното събрание. С произвеждането на избори за Велико национално заседание пълномощията на Народно събрание се приключват. Велико народно събрание се състои от 400 народни представители, определени по общия ред.
След Учредителното национално заседание през 1879 година в България са били свикани седем Велики национални събрания.
Изборите за последното – VII Велико национално заседание – се организират на 10 и 17 юни 1990 година Избрани са 400 депутати в два тура - 200 по едномандатната и 200 по мажоритарната система със задачата да основат и одобряват нова Конституция на България.
За изборите са регистрирани 40 партии, обединения и придвижвания. Българска социалистическа партия (БСП) има 211 депутати, Съюзът на демократичните сили (СДС) - 144 депутати, Движението за права и свободи (ДПС) - 23 депутати, Българският аграрни национален съюз (БЗНС) - 16 депутати, Отечественият съюз - 2 депутати, Социалдемократическа партия-немарксисти - 1 народен представител, Отечествена партия на труда - 1 народен представител и двама самостоятелни депутати.
VII-ото Велико народно събрание е намерено във Велико Търново на 10 юли 1990 година От 17 юли 1990 година до 2 октомври 1991 година съвещанията са в постройката на Народното събрание в София. Председател е акад. Николай Тодоров (БСП).
На 12 юли 1991 година Велико народно събрание приема Конституция на България. С нея се анулира Конституцията на Народна република България от 18 май 1971 година Съгласно новата Конституция България е република с парламентарно ръководство. Въвежда се постът президент, който се подкрепя в работата си от вицепрезидент. Народното събрание реализира законодателната власт и упражнява парламентарен надзор. Състои се от 240 народни представители, избирани за период от 4 години. Министерският съвет управлява и реализира вътрешната и външната политика на страната в сходство с конституцията и законите.
Съдебната власт е самостоятелна и пази правата и законните ползи на жителите, юридическите лица и страната. При реализиране на своите функционалности съдиите, правосъдните заседатели, прокурорите и следователите се подчиняват единствено на закона. Територията на страната се дели на общини и области. Създава се Конституционен съд, който следи спазването на конституцията.
Материалът е квалифициран взаимно с отдел „ Справочна " на Българска телеграфна агенция.
Великото национално заседание взема решение единствено въпросите от Конституцията, за които е определено, гласи главният закон на страната.
Сред пълномощията на Великото национално заседание са приемането на нова Конституция, решаването на въпроса за изменение територията на страната и утвърждението на интернационалните контракти, предвиждащи такива промени, както и решаването на въпросите за промени във формата на държавно устройство и на държавно ръководство.
Велико народно събрание приема решение по импортираните планове с болшинство две трети от всички народни представители на три гласувания в разнообразни дни. Великото национално заседание взема решение единствено тези въпроси от Конституцията, за които е определено. В неотложни случаи може да извършва функционалностите и на Народно заседание.
Правомощията му се приключват, откакто се произнесе дефинитивно по въпросите, за които е определено. В този случай президентът насрочва избори по реда, избран със закон. Според Конституцията актовете на Велико народно събрание се подписват и обнародват от неговия ръководител в седемдневен период от приемането им.
Народното събрание взема решение да се произведат избори за Велико национално заседание с болшинство две трети (160 депутати) от общия брой на народните представители. Президентът насрочва избори за Велико национално заседание в тримесечен период от решението на Народното събрание. С произвеждането на избори за Велико национално заседание пълномощията на Народно събрание се приключват. Велико народно събрание се състои от 400 народни представители, определени по общия ред.
След Учредителното национално заседание през 1879 година в България са били свикани седем Велики национални събрания.
Изборите за последното – VII Велико национално заседание – се организират на 10 и 17 юни 1990 година Избрани са 400 депутати в два тура - 200 по едномандатната и 200 по мажоритарната система със задачата да основат и одобряват нова Конституция на България.
За изборите са регистрирани 40 партии, обединения и придвижвания. Българска социалистическа партия (БСП) има 211 депутати, Съюзът на демократичните сили (СДС) - 144 депутати, Движението за права и свободи (ДПС) - 23 депутати, Българският аграрни национален съюз (БЗНС) - 16 депутати, Отечественият съюз - 2 депутати, Социалдемократическа партия-немарксисти - 1 народен представител, Отечествена партия на труда - 1 народен представител и двама самостоятелни депутати.
VII-ото Велико народно събрание е намерено във Велико Търново на 10 юли 1990 година От 17 юли 1990 година до 2 октомври 1991 година съвещанията са в постройката на Народното събрание в София. Председател е акад. Николай Тодоров (БСП).
На 12 юли 1991 година Велико народно събрание приема Конституция на България. С нея се анулира Конституцията на Народна република България от 18 май 1971 година Съгласно новата Конституция България е република с парламентарно ръководство. Въвежда се постът президент, който се подкрепя в работата си от вицепрезидент. Народното събрание реализира законодателната власт и упражнява парламентарен надзор. Състои се от 240 народни представители, избирани за период от 4 години. Министерският съвет управлява и реализира вътрешната и външната политика на страната в сходство с конституцията и законите.
Съдебната власт е самостоятелна и пази правата и законните ползи на жителите, юридическите лица и страната. При реализиране на своите функционалности съдиите, правосъдните заседатели, прокурорите и следователите се подчиняват единствено на закона. Територията на страната се дели на общини и области. Създава се Конституционен съд, който следи спазването на конституцията.
Материалът е квалифициран взаимно с отдел „ Справочна " на Българска телеграфна агенция.
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ