А след МОЧА, ще има още и още – Альоша ни дебне отвсякъде!
„ Да бъде проклета оная минута, когато е стъпил съветски крайник в нашата земя, когато се е произнесла за първи път думата освободителка и настойничка! “, Захарий Стоянов
Огнян Стамболиев, ПЕН- БГ
Една добра новина зарадва всички същински българи, несъмнено, без русофилите -путинисти. Столична община най- сетне ще отстрани Паметника на Съветската войска или както е прочут, МОЧА / Монумента на Окупационната Червена Армия/, този
срамен знак на нашето „ поклонение “
към една страна, окупирала страната ни през септември 1944 година / публично!/ и до 1989-та – импровизирано! Знаем какви са печалните резултати от тази неоправдана публична унизителна и грабителска окупация от страна на нашата тъй наречените „ двойна освободителка “. Защото не сме воювали с тази страна нападнала ни по този начин подло и подло, както й се желае и в този момент! А тази окупация докара до съсипването на България, до тогава развита европейска страна. И по този начин: национален “ съд, репресии, концлагери, убийства, рушене, грабежи, насилия, безпорядък! Всъщност, окупацията в неофициалната 16-та република на Съюз на съветските социалистически републики, Народна република България ще продължи чак до преломната 1989!
Наистина, закъсняло решение, само че по- добре късно, в сравнение с в никакъв случай! Ние постоянно сме вървели след другите страни в Източна Европа - постепенно. Защото всички естествени европейски страни отстраниха от дълго време и уверено позорните комунистически знаци. А самият монумент е необикновено противен, неприветлив, тягостен, въпреки измежду положителните скулптори, работили за него, да е бил и именитият Любомир Далчев, който след измененията незабавно ни прикани да го „ премахнем без никакви съмнения “.
И отлично на тези софиянци, същински българи, които се бориха за премахването му!
Но тук идва и въпросът: ще се бавим ли още, под натиска на прислужниците на Кремъл, с премахването на останалите уродливи знаци на омразната руска власт, забавила развиването ни през тези 45 изгубени години. Тук ще загатна, че преди съдбовния Девети нашата България е била избрана като „ Лъвът на Балканите, една от 10-те най- развити страни в Европа с БВП /БВТ/, еднакъв до този на Кралство Дания. А в този момент къде сме ние и къде е в този момент родината на Андерсен?
Нека да забележим една информация от електронната енциклопедия за тъй наречените „ монументи на признателността към нашия двоен избавител “? Всъщност, колкото и шокиращо да звучи, общият брой на съветските и руските монументи е
повече от 500 или 510 – връх за „ Гинес “,
нали? Да у нас няма град, дребен или огромен без такива. Да не приказваме за топонимите и имената на безчет улици, площади, булеварди, учебни заведения и други
Но думата ми е в този момент за руските паметници. Ще загатна единствено част от най- известните от тях:
Альоша в центъра на Бургас, боец с издигната към небето ръка – висок цели 18 метра. Докато на другите места няма починали съветски войните, на 20 септември 1944 година в Бургас от подправен, метилов алкохол, заграбили като „ трофей “ са намерили гибелта си 42 „ альошки “….
Альошата в Пловдив, построен върху висок рид / 240 м/, с гигантска фигура, висока 15 м. гранитен боец с автомат и надпис: „ Слава на Червената армия- освободителка! “ Интересно от кого ни е освободила, откакто до септември 1944 година Царство България беше свободна страна?!
Русе – Паметник върху дребна височина – още веднъж една грозна, груба статуя на Альоша със знаме и автомат и с един рядко малоумен и афектиран надпис „ Дружбата със Съюз на съветските социалистически републики е нужна на България, като слънцето и въздуха за всяко живо създание! “ Автор на тези думи е руският гражданин Георгий Михайлович Димитров!
И малко по- в детайли за Варна: Парк-паметник на българо-съветската дружба във Варна – среща се на хълма „ Турна тепе “, където при боевете за Варна по време на Руско-турската война от 1828 година, е било ситуирано съветското командване. Паметникът е издигнат от бетон с цимент на цех „ Девня “ през 1978 година единствено за 7 месеца, с помощта единствено на 27 000 „ доброволци “. За построяването му са употребявани 10 000 тона бетон и 1000 тона арматурно желязо. Околните пространства са залесени с над 20 000 растения. Вечер паркът е бил озвучаван от Седмата симфония на Дмитрий Шостакович, а осветеният от 180 прожектора паметник се виждал от километри във вътрешността в морето. Паметникът, дружно с книжарницата и бомбеното леговище към него, са изоставени при започване на 1990 година Днес „ Вечният огън “ не съществува, а бронзовите букви от надписа „ Дружба от епохи за епохи “ са изчезнали. Вътрешните пространства, преди употребявани за комунистически ритуали, са превърнати в склад за остарели автомобилни гуми.
Добрич. Паметник на руската войска на основната алея в парка на града. Изобразява боец, държащ картечен револвер „ Шпагин “ (ППШ-41), с височина над 7 м., направен от бял варовик. Зад него се издига двойно по-висок стълб, с алена петолъчна на върха.
Силистра. Силистра е първият български град, в който нахлуват елементи на Съветската войска. За да припомня за това, нашата продажна комунистическа власт издига монумент на Съветската войска – каменен фундамент, върху който е подложен руски танк Т-34.
Плевен. Паметникът в Плевен е изобразявал изправен руски боец, загърнат в покривало. Наричан е, несъмнено, „ Альоша “. Намирал се е в идеалния център на града, на така наречен Стара основна улица наоколо до постройката на общината и Мавзолея -костница. Премахнат е през 1991 година по време на ръководството на Съюз на демократичните сили. Нарязан е на части и по-късно претопен. Известно време постаментът му остава празен, до момента в който през 1999 година не е ремонтиран и трансфорат в Паметник на починалите българи за свободата на Плевен.
И още един руски монумент в София. Паметникът на руския боец. Той също би трябвало да бъде отстранен!
Надписът, гласящ „ На руската войска освободителка от признателния български народ “, е бил изписан със заковани в гранита месингови букви. През 1990-те години те са изтръгнати, само че по-късно се намира финансиране от БСП/ Българска комунистическа партия и надписът е изписан отначало, този път издълбан в гранита.
И още ред също огромни, монументални в: Кула, Созопол, Шумен, Бяла Слатина…
Да не приказваме за по- скромните. Да, в действителност, рекордьори сме!
П.П. Друга значима тематика са съветските топоними и имена на улици, площади, булеварди, учебни заведения. Наистина, ненормално е в центъра на столицата на хилядолетна суверенна България да се движим измежду кръг от най- значими улици и булеварди с съветски имена: „ Руски “, „ Граф Игнатиев “, „ Дондуков “, „ Московска “, „ Скобелев “, „ Аксаков “ и още доста други. Та да се чудят и чужденците дали са в столицата на България или в Москва? Докато улиците с имена на великите българи са много скромни и даже странични! Тук ще загатна единствено една фраза на Иван Аксаков, който се готвел за княз на Задунайското княжество или губерния / Болгария/: “Всяко празненство на България е гибел за Русия! “
Огнян Стамболиев, ПЕН- БГ
Една добра новина зарадва всички същински българи, несъмнено, без русофилите -путинисти. Столична община най- сетне ще отстрани Паметника на Съветската войска или както е прочут, МОЧА / Монумента на Окупационната Червена Армия/, този
срамен знак на нашето „ поклонение “
към една страна, окупирала страната ни през септември 1944 година / публично!/ и до 1989-та – импровизирано! Знаем какви са печалните резултати от тази неоправдана публична унизителна и грабителска окупация от страна на нашата тъй наречените „ двойна освободителка “. Защото не сме воювали с тази страна нападнала ни по този начин подло и подло, както й се желае и в този момент! А тази окупация докара до съсипването на България, до тогава развита европейска страна. И по този начин: национален “ съд, репресии, концлагери, убийства, рушене, грабежи, насилия, безпорядък! Всъщност, окупацията в неофициалната 16-та република на Съюз на съветските социалистически републики, Народна република България ще продължи чак до преломната 1989!
Наистина, закъсняло решение, само че по- добре късно, в сравнение с в никакъв случай! Ние постоянно сме вървели след другите страни в Източна Европа - постепенно. Защото всички естествени европейски страни отстраниха от дълго време и уверено позорните комунистически знаци. А самият монумент е необикновено противен, неприветлив, тягостен, въпреки измежду положителните скулптори, работили за него, да е бил и именитият Любомир Далчев, който след измененията незабавно ни прикани да го „ премахнем без никакви съмнения “.
И отлично на тези софиянци, същински българи, които се бориха за премахването му!
Но тук идва и въпросът: ще се бавим ли още, под натиска на прислужниците на Кремъл, с премахването на останалите уродливи знаци на омразната руска власт, забавила развиването ни през тези 45 изгубени години. Тук ще загатна, че преди съдбовния Девети нашата България е била избрана като „ Лъвът на Балканите, една от 10-те най- развити страни в Европа с БВП /БВТ/, еднакъв до този на Кралство Дания. А в този момент къде сме ние и къде е в този момент родината на Андерсен?
Нека да забележим една информация от електронната енциклопедия за тъй наречените „ монументи на признателността към нашия двоен избавител “? Всъщност, колкото и шокиращо да звучи, общият брой на съветските и руските монументи е
повече от 500 или 510 – връх за „ Гинес “,
нали? Да у нас няма град, дребен или огромен без такива. Да не приказваме за топонимите и имената на безчет улици, площади, булеварди, учебни заведения и други
Но думата ми е в този момент за руските паметници. Ще загатна единствено част от най- известните от тях:
Альоша в центъра на Бургас, боец с издигната към небето ръка – висок цели 18 метра. Докато на другите места няма починали съветски войните, на 20 септември 1944 година в Бургас от подправен, метилов алкохол, заграбили като „ трофей “ са намерили гибелта си 42 „ альошки “….
Альошата в Пловдив, построен върху висок рид / 240 м/, с гигантска фигура, висока 15 м. гранитен боец с автомат и надпис: „ Слава на Червената армия- освободителка! “ Интересно от кого ни е освободила, откакто до септември 1944 година Царство България беше свободна страна?!
Русе – Паметник върху дребна височина – още веднъж една грозна, груба статуя на Альоша със знаме и автомат и с един рядко малоумен и афектиран надпис „ Дружбата със Съюз на съветските социалистически републики е нужна на България, като слънцето и въздуха за всяко живо създание! “ Автор на тези думи е руският гражданин Георгий Михайлович Димитров!
И малко по- в детайли за Варна: Парк-паметник на българо-съветската дружба във Варна – среща се на хълма „ Турна тепе “, където при боевете за Варна по време на Руско-турската война от 1828 година, е било ситуирано съветското командване. Паметникът е издигнат от бетон с цимент на цех „ Девня “ през 1978 година единствено за 7 месеца, с помощта единствено на 27 000 „ доброволци “. За построяването му са употребявани 10 000 тона бетон и 1000 тона арматурно желязо. Околните пространства са залесени с над 20 000 растения. Вечер паркът е бил озвучаван от Седмата симфония на Дмитрий Шостакович, а осветеният от 180 прожектора паметник се виждал от километри във вътрешността в морето. Паметникът, дружно с книжарницата и бомбеното леговище към него, са изоставени при започване на 1990 година Днес „ Вечният огън “ не съществува, а бронзовите букви от надписа „ Дружба от епохи за епохи “ са изчезнали. Вътрешните пространства, преди употребявани за комунистически ритуали, са превърнати в склад за остарели автомобилни гуми.
Добрич. Паметник на руската войска на основната алея в парка на града. Изобразява боец, държащ картечен револвер „ Шпагин “ (ППШ-41), с височина над 7 м., направен от бял варовик. Зад него се издига двойно по-висок стълб, с алена петолъчна на върха.
Силистра. Силистра е първият български град, в който нахлуват елементи на Съветската войска. За да припомня за това, нашата продажна комунистическа власт издига монумент на Съветската войска – каменен фундамент, върху който е подложен руски танк Т-34.
Плевен. Паметникът в Плевен е изобразявал изправен руски боец, загърнат в покривало. Наричан е, несъмнено, „ Альоша “. Намирал се е в идеалния център на града, на така наречен Стара основна улица наоколо до постройката на общината и Мавзолея -костница. Премахнат е през 1991 година по време на ръководството на Съюз на демократичните сили. Нарязан е на части и по-късно претопен. Известно време постаментът му остава празен, до момента в който през 1999 година не е ремонтиран и трансфорат в Паметник на починалите българи за свободата на Плевен.
И още един руски монумент в София. Паметникът на руския боец. Той също би трябвало да бъде отстранен!
Надписът, гласящ „ На руската войска освободителка от признателния български народ “, е бил изписан със заковани в гранита месингови букви. През 1990-те години те са изтръгнати, само че по-късно се намира финансиране от БСП/ Българска комунистическа партия и надписът е изписан отначало, този път издълбан в гранита.
И още ред също огромни, монументални в: Кула, Созопол, Шумен, Бяла Слатина…
Да не приказваме за по- скромните. Да, в действителност, рекордьори сме!
П.П. Друга значима тематика са съветските топоними и имена на улици, площади, булеварди, учебни заведения. Наистина, ненормално е в центъра на столицата на хилядолетна суверенна България да се движим измежду кръг от най- значими улици и булеварди с съветски имена: „ Руски “, „ Граф Игнатиев “, „ Дондуков “, „ Московска “, „ Скобелев “, „ Аксаков “ и още доста други. Та да се чудят и чужденците дали са в столицата на България или в Москва? Докато улиците с имена на великите българи са много скромни и даже странични! Тук ще загатна единствено една фраза на Иван Аксаков, който се готвел за княз на Задунайското княжество или губерния / Болгария/: “Всяко празненство на България е гибел за Русия! “
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ